Въпрос 29
Обратното на битието е Нищото. Битие и Нищо могат да съществуват едно без друго: ако се разделят, например, така че да не могат да преминат едно в друго, тогава всичко ще изчезне.
Битието не е статично, например най-силните кристали, гигантски струпвания от звезди, растения, животни, хора, сякаш изплуват от несъществуването и се превръщат в действително битие. Битието на нещата, колкото и време да трае, приключва и „отплува“ в небитието, в частност не друг, а даден човек. Преходът към несъществуване се разбира като унищожаване на този тип съществуване и превръщането му в друга форма. Следователно несъществуването е относително понятие, в абсолютния смисъл няма несъществуване. Да си в миналото е нищо. Битието е постоянно в настоящето и само в настоящето то се проявява.
Над проблема на живота хората се замислиха, започвайки да философстват. Те започнаха да говорят за Вселената много по-рано от началото на философията и тези идеи са достигнали до нас в множество митове и легенди.
И едва в епохата на Новото време осъзнаването на битието е претърпяло значителни промени. Тук битието се разбира като нещо телесно, материално, като обективна реалност, която противостои на човека и неговия разум.
Структурност - вътрешното разчленяване на реалния свят. Материалният свят е разделен на три сфери: нежива природа, дива природа, общество.
Пространството е форма на съществуване на материята, характеризираща обхвата на материалните обекти, последователността на тяхното разположение, разстоянието между тях. Всички тела съдържат дължината - дължина, ширина, височина и са разположени едно спрямо друго и съставляват точката на една или друга система. По-специално пространството е форма на координация на съществуващи обекти, състояния на материята.
Времето е форма на съществуванематерия, която характеризира продължителността на материалните процеси, реда на тяхното заместване един с друг. Всички тела съществуват и се движат във времето.
Отражението е способността на материалните системи да възпроизвеждат в собствените си свойства характеристиките на взаимодействащите с тях системи. Например, взаимодействаща система, въздействайки върху свежи, като че ли ги променя, оставя установена "следа" и се отпечатва в резултат на това влияние. Това са атрибутите на материята, т.е. универсални, трайни свойства, без които съществуването му е невъзможно.
Всички обекти и процеси от външния свят имат обща черта, че съществуват извън и независимо от съзнанието, отразявайки се пряко или косвено в нашите усещания. И следователно философията ги комбинира и обобщава в едно понятие за материята. Понякога се казва, че материята ни е дадена в усещанията, което означава не само прякото възприятие на обектите, но и косвено. Не можем да видим. допир, а именно отделни атоми. Въпреки че усещаме манипулацията на тела, състоящи се от атоми.
Така битието е съществуване във всичките му многообразни форми. Категорията битие обединява на основата на съществуването всякакви явления, обекти, процеси. В тази връзка много философски системи разглеждат света като вид цялост.30. Проблемът за единството на света. Плурализъм, монизъм, дуализъм.В хода на развитието на философията съществуват различни подходи към тълкуването на проблема за единството на света. За първи път въпросът за единството на света е повдигнат от древните мислители Талес, Демокрит и др.Тъй като техните възгледи за света, материята са наивни, те не успяват да разрешат напълно този въпрос. Те се характеризират с догадки, че единството на света е в неговата материалност. Проблемът за единството на света е решен по свой начин от други древнимислители, които изхождат от признаването на основата на единството на света в съществуването на първични абсолютни идеи или човешки усещания. Последователността в признаването на един единствен принцип - материя или дух - се нарича философски монизъм. Обратното на монизма е дуализмът. Дуалистите вярваха, че има две равни начала, две субстанции, независими една от друга: материя и дух. Най-видният представител на дуализма е френският философ и математик от 16 век. Р. Декарт. През същия период материалистичната линия при решаването на проблема за единството на света се провежда от представителите на метафизичния материализъм Ф. Бейкън, Т. Хобс, Б. Спиноза и френските материалисти от 18 век. Българските философи от средата на 19 век подхождат по-дълбоко от другите материалисти към решаването на проблема за единството на света. Въз основа на постиженията на философията, както и на новите постижения в естествените науки, те се опитаха да погледнат на света като на процес на развитие. Според Чернишевски природата не е нищо друго освен разнородна материя с различни качества. Той твърди, че органичните и неорганичните „комбинации от елементи“ образуват единство и че органичните елементи възникват от неорганични елементи. Обаче, разглеждайки идеалистично същността на обществените явления, българските революционни демократи не успяха да решат последователно докрай проблема за материалното единство на света. Проблемът за единството на света е решен от Маркс и Енгелс от материалистични позиции, опирайки се на постиженията на естествените и социалните науки. Те отхвърлиха метафизичната идея за непроходима бездна между живата и неживата материя, обосновавайки тезата за възникването на живота от неорганичната материя, определяйки живота като начин на съществуване на протеинови тела, които са негови материални носители. В най-голяма степенреалността съответства на атрибутивната теория за единството на света. Тази теория приема единството на всички видове материя и форми на движение. Тук имаме предвид единството на атрибутите на материята, нейните закони. Това единство се проявява и в единството на законите за запазване. Единството на света се отразява например в математиката, която разкрива някои общи връзки в околния свят. Така например решенията на уравненията на общата теория на относителността, базирани на различни предположения, дават модели, които математически описват Вселената. Кой от тези модели най-точно описва света ще стане ясно в хода на по-нататъшното развитие на физиката и астрофизиката. Човешкото съзнание не иска да се примири с факта, че има нещо, което е недостъпно за разбиране. То създава аналози на тези характеристики, действащи като атрибути на Битието. Температурата заема мястото на студа, а масата заема мястото на гравитацията. За разлика от първите, вторите характеристики са свързани с човешката дейност. Те могат да бъдат разбрани и изучавани. Хайдегер нарича тази форма на Битие човек (човешко същество).
1) материалистичен (материята е основата на битието, а всички други екзистенциални проблеми са дух, обществото е продукт на материята)
2) Обективно идеалистичен - материята обективно съществува като продукт на независим от всички неща, първичен, идеал (идея на догмата)
3) Субективно идеалистичен (материята като самостоятелна реалност не съществува, тя е продукт на субективния дух)
4) Позитивист (материята е невярна, защото не може да бъде доказана и напълно проучена с помощта на експериментални изследвания)
Историята на концепцията. Първата идея за материята е дадена от елементарните материалисти (Талес, Хераклид, Аристотел), които представят материята като елементарни елементи (огън, вода и др.). Значително по-тежъкприносът е на френското Просвещение - механистичен материализъм (според законите на движението на Нютон).
Сред последователите на френските материалисти трябва да се открои българският материалист Ломоносов.
XVIII - XIX век - периодът на господство на немската класическа философия (изключителен материалист - Фойербах).
Антропологическият материализъм е материализмът на Фойербах.
XIX - XX век - диалектически материализъм (Ленин). Ленин в труда си "Материализъм и емпириокритицизъм" дава определение: "Материята е обективна реалност, която се дава на човек в неговите усещания, които се копират, фотографират, показват от нашите усещания, съществуващи независимо от тях." Съдържанието на гносиологичното понятие за материя посочва способността на материята да въздейства върху нашите сетива, т.е. Става дума за познаване на света.
Материята е онова общо, което е обективно присъщо на всички свои конкретни форми и съществува само чрез тези форми. Тя (материята) е единството на многообразието.
Материята е носител, основа на всякакви свойства и отношения, т.е. материята представлява субстанция.
Основни свойства на материята: способността на материята да съществува независимо от съзнанието; Способността да се определя от човешкото съзнание.
Материята като система, обхващаща набор от атрибути: несътворимост, неразрушимост, безкрайност, структура, движение, пространство, време, съзнание и др.