Въпроси за подобряване на подоходното облаганев Русия
Данъкът върху доходите на физическите лица е един от значимите данъци за консолидирания бюджет на България. Така през 2016 г. нивото на администриране на основните бюджетообразуващи данъци е: данък върху доходите на физическите лица - 20,8%, данък върху доходите на физическите лица - 20,4%, корпоративен данък върху доходите - 19,1%. Въпреки факта, че данъкът върху доходите на физическите лица е федерален, бюджетното законодателство предписва 85% от размера на данъчните приходи да бъдат кредитирани в бюджетите на субектите, а 15% от своя страна да бъдат разпределени между съответните общини, това обстоятелство предопределя регионалното значение на данъка.
Трябва да се отбележи, че в Алтайския край през 2016 г. основните бюджетообразуващи данъци осигуряват 73% от данъчните и неданъчните приходи на регионалния бюджет и показват следната динамика: корпоративен подоходен данък - 12,9 милиарда рубли. - ръст от 60% спрямо нивото от 2015 г., данък върху доходите на физическите лица - 21,4 милиарда рубли. - ръст от 5% спрямо 2015 г., акцизи - 14,1 милиарда рубли. - ръст от 28% спрямо 2015г
Анализът на статистическите данни позволи да се установи, че в периода от 2011 г. до 2015 г. се наблюдава стабилно нарастване на приходите от данък върху доходите в консолидирания бюджет на България - с 41%, освен това общият размер на облагаемия трудов доход на данъкоплатците също нараства с 50%, но делът на данъка не надвишава 65,8% и практически не се променя през анализирания период. Тези факти свидетелстват за доста ниската ефективност на администрирането на този данък.
Понастоящем данъчното законодателство установява недиференцирани ставки на данъка върху доходите на физическите лица в зависимост от статута на данъчно местно лице в България. Изглежда интересен чуждестранен опит по отношение на данъчното облагане на личните доходи: нивото на данъчните постъплениянамалява с увеличаване на горната граница на данъчната скала. При ставки от 35-40% практически няма проблеми с плащането на данък, ако ставката надвишава 40%, както в Австрия - 50%, Белгия - 50%, Китай - 45%, Германия - 45%, Швеция - 57%, Франция - 41% и т.н., данъкоплатците полагат всички усилия да избегнат данъчното облагане.
До 2001 г. България имаше прогресивна ставка на данъка върху доходите, като ставката достигаше ниво от 30%, но бюджетът на страната получаваше незначителни плащания и разслоението в обществото се увеличаваше. Основната цел на въвеждането на плоска ставка от 13% беше да се намали номиналната данъчна тежест върху платците, за да се намали мащабът на укриването на данъци. Резултатите от прилагането на тази реформа се оказаха разочароващи, тъй като делът на задължителните данъчни плащания в доходите на населението с ниски доходи се оказа значително по-висок от този на гражданите с високи доходи.
Трябва да се отбележи, че много депутати, както и икономисти, са на мнение, че плоският данък върху доходите е несправедлив и неефективен, поради което в Държавната дума на България периодично са получавани и се обсъждат много законопроекти, предвиждащи въвеждането на прогресивни данъчни ставки на трудовите доходи, но нито един от тях досега не е приет.
Според експерти основният недостатък на законопроектите е липсата на финансово-икономическа обосновка в обяснителните бележки за избора на мащаба на доходите и данъчните ставки, както и на информация за методите на изчисляване.
Известен поддръжник на прогресивното данъчно облагане на личните доходи в историята беше S.Yu. Witte, според чието мнение данъкът върху доходите отговаря на принципа на общоприетостта, тъй като данъкоплатцитестават всички граждани, които получават някакви доходи, независимо от вида на собствеността, занятието или търговията.
Много икономисти, изучавайки моралните и етичните характеристики на данъчното облагане, отдавна са стигнали до извода, че е необходимо да се премине от плоска към прогресивна скала на облагане на личните доходи. По-специално, L.I. Абалкин отбеляза, че за да се подобри икономиката на държавата, на първо място е необходимо да се откаже от плоската скала, а заплатите под жизнения минимум изобщо да не се облагат.
Известният икономист В.Г. Пансков, според когото доходите не надвишават 10 000 рубли. на месец, не се облагат с данък, а максималната данъчна ставка е на ниво от 20% за доход над 300 000 рубли. на месец.
Като вземем предвид горните факти, считаме за необходимо да възобновим прилагането на сложна прогресивна скала за данъчно облагане на личните доходи на граждани със статут на данъчни резиденти на Руската федерация, установявайки диференциация на доходите. Предлага се облагане на доходи от 1 до 20 минимални работни заплати със ставка от 12%; при достигане на доходи от 20 до 50 минимални работни заплати се прилага ставка от 13%; данък върху доходите от 50 до 125 минимални работни заплати в размер на 13% + 15% от сумата над 50 минимални работни заплати; данък върху доходите над 125 минимални работни заплати, както следва: 13% + 15% от размера над 50 минимални работни заплати, + 20% от размера над 125 минимални работни заплати.
Представените данни сочат, че при плоска скала на облагане от 13% дяловете на данъчните облекчения в общия доход на данъкоплатците с ниски и по-високи доходи не се различават съществено - 12,1% и 12,9%. С въвеждането на прогресивна - диференцирана скала, данъчната тежест на данъкоплатец с доход от 20 000 рубли. намалява от 12,1 на 10,9%, а заданъкоплатецът с доход от 100 000 рубли, напротив, се увеличава от 12,9 на 15,6%.
В заключение отбелязваме, че прилагането на данъчна скала със сложна прогресия по отношение на доходите под формата на работна заплата ще осигури по-равномерно разпределение на данъчната тежест между данъкоплатците с различни нива на трудови доходи.
Наред с предложената четиристепенна прогресивна данъчна скала, на настоящия етап от развитието на данъчната система на държавата могат да се препоръчат и следните промени по отношение на облагането на доходите на физическите лица:
- разработване на скала от повишени ставки за облагане на нетрудови доходи - наследство, продажба на имущество, доходи от наем на имущество и др., тъй като тези доходи не изискват разходи за труд от гражданин, които включват доходи от трудови правоотношения;
- прилагане на стандартния необлагаем минимум - приспадане в размера на минималната работна заплата, установена в определен регион;
- оценка на възможността за прилагане на семейно облагане на доходите, когато субект на данъчни отношения е една единствена данъчна единица - семейството;
- увеличение на стандартните данъчни облекчения за деца: за първо дете - 2500 рубли, за второ, трето и следващи - 5000 рубли. и максималният размер на дохода за получаване на такива удръжки до 500 000 рубли;
- укрепване на процеса на взаимодействие между данъчните власти и данъкоплатците с цел предотвратяване и намаляване на данъчните нарушения;
- Подобряване на ефективността на администрирането на данъчните плащания за данък върху доходите на физическите лица;
- в системата на стандартните удръжки за данъка върху доходите на физическите лица трябва да се предвидят облекчения, ако данъкоплатецът има други зависими лица - с изключение на деца: хора с увреждания, неработещи родители пенсионери и др.