Всеки китаец иска да седне на стола, където е седял Ленин

В годината на стогодишнината от българската революция в Санкт Петербург се провеждат множество изложби и екскурзионни програми на тема революционния живот на Петроград. Музейните работници с удоволствие отбелязват търсенето на „червени маршрути“, но по пътя се оплакват от господството на незаконни водачи, изкривяване на историята и повърхностността на някои туристи, алчни за визуални ефекти. Но представителите на музейната общност тази година има с какво да задоволят нуждите както на ценителите на историята, така и на любителите на нетривиалната интерпретация на темата за революцията.

Сто години в ерата на митовете

Ние сме живели сто години в епохата на митовете и досега сме се доближили малко по-близо до разбирането на събитията от 1917 г., казва Николай Третяков, директор на историко-мемориалния музей в Смолни.

„Живеем точно сто години след събитията, които преобърнаха цяла България. За добро или за лошо, не можете да кажете. Мисля, че са необходими още сто години, за да разберем накъде сме се обърнали. Живяхме сто години в епохата на митовете - митологизирахме българската история, измислихме историята на Октомврийската революция (дори Ленин не я нарече революция, той каза "преврат"), измислихме щурма на Зимния дворец, измислихме какви ли не истории. Отначало те говореха много и пишеха митове за Октомврийската революция в духа на „ура!“, След това през 90-те започнаха да пишат някои гадни неща - махалото се завъртя в другата посока. Владимир Солоухин стигна до там, че каза, че Ленин изобщо не е човек, а гъба. Към днешна дата сме изкачили само едно стъпало в разбирането на събитията от онези години. Смятам, че знаем много малко за революцията“, казва Николай Третяков.

Китайски турист

„Всеки китаец иска да седне на стола, на който е седял Ленин в нощта на 24/25, където е написал указа за мира. Смята, че това е атракция. В Китайима много музеи, но нямат музейна култура, отношение към експонатите, разбиране”, споделя впечатленията сиНиколай Третяков.

„Китайците се интересуват от всичко – но те са детински, много наивни възприемат информацията. Те наистина се интересуват повече от визуални ефекти: да се снимат на фона на хижа или нещо друго. Те все още нямат пълно възприятие. Възхищават се на всичко, което не са виждали”, подкрепя колегата си директорът на Историко-културния музеен комплекс в РазливНаталия Коваленко.

Но ако музейните работници са готови да се надяват на промяна в поведението на китайските туристи с течение на времето, те не искат да се примиряват с неграмотността на китайските „сиви“ години. Твърде примитивна и често с огромни изкривявания историята се представя на туристите. „Тих ужас“ нарича информацията, която китайските гидове носят на масите, директорът на музея Смолни. „Това, което говорят за Ленин, като цяло са пълни глупости“, казва музейният работник. Специално за да се бори с това явление, музеят подготви книга на китайски език - изверена и като съдържание, и като стил, и като грамотност. Всичко в интерес на онези, които не са безразлични към историята на туристите от Средното царство.

Дейностите на българоговорящите „сиви“ водачи обаче ужасяват и специалистите. Например територията на музейния комплекс в Разлив не е оградена с нищо и е невъзможно кандидат-гидове да бъдат откъснати от провеждане на некомпетентни екскурзии. „Какви са китайците? Тук на български казват така - косата мърда на главата. Тези „гидове“ не само не знаят историята, но и къде са довели хората, какво да кажат за историческите фамилии“, възмущава се Наталия Коваленко.

Къде да отида за адекватна информация и впечатления?

Поканени са тези, които наистина се интересуват от историята на революциятаизложби и форуми, специално подготвени за стогодишнината от българската революция. Музеите са коригирали формата на своята работа по такъв начин, че да бъде интересен както за ценителите на историята, които се интересуват от тънкостите, така и за тези, които биха били повече от щастливи да получат по-достъпна информация в ефектна форма.

„Решихме да посветим годишната изложба Public Art на територията на музея Шалаш на послание към бъдещето - какво ще се случи след хиляда години. Нашите съвременни художници ще направят предмети от сено, които ще накарат посетителите на територията на музея Шалаш да се замислят какво може да се случи след хиляда години. Един от предметите на изкуството, които ще имаме, е голяма пирамида от сено“, сподели Наталия Коваленко в съобщението.

Нека припомним, че освен изброените музеи, десетки градски музеи и места тази година свързват своите събития с осмисляне на темата за революцията – от Ермитажа и Аврора до най-малките изложбени пространства.