Всички стихове на Степан Щипачев
Всички стихове на Степан Щипачев
Изглеждаше, че цветята бяха студени,
и от росата избледняха малко.
Зората, която мина през треви и храсти,
ограбен немски бинокъл.
Цвете, цялото покрито с капки роса, се прилепи към цветето,
и граничарят протегна ръце към тях.
И германците, като допиха кафето, в този момент
се качи в резервоарите, затвори люковете.
Всичко дишаше такава тишина,
че цялата земя все още спи, изглежда.
Кой знае, че между мир и война
остават само пет минути!
Не бих пял за нищо друго
и ще прославя целия си живот пътя си,
когато армия скромен тромпетист
Надух алармата за тези пет минути.
Бреза
Пороят я свива до земята
Почти гола, а тя
Втурва се, гледа мълчаливо, -
И дъждът ще спре на прозореца.
И в непрогледна зимна вечер,
Вярвайки в победата предварително
Бурята я хваща за раменете,
Хваща бяло за ръка.
Но, тънък, счупвайки го,
Излезте от властта. Тя,
Виждате ли, характерът е прав,
Някой трети е верен.
В Калифорния
Наблизо имаше океан. Пясъкът изскърца.
Понякога звездите падаха настрани,
някъде в Китай
лети над океана.
И един месец в облак, където три звезди блестяха,
лежи по гръб като бебе в люлка.
Америка, виждал съм вашите секвои.
Те са прави по душа, като онези момчета, двама.
Трябва да са хамали.
Срещнах ги онази вечер.
Те стояха, белозъби, с кръгли рамене.
Месихме цигари по навик
и от едната запалиха кибрит.
И нечии мрачни стъпки забавиха наблизо.
Разбрах - искаше да ми каже с поглед:
„Има други цигари за вас.
Просто драсна кибрит - по дяволите
Е, имаше неведнъж такива срещи.
Малки копелета.
Той не развали вечерта.
Наблизо имаше океан и тези момчета са наблизо
засмяха се, отговориха ми с приятелски поглед.
Ние отидохме. Хрущяха камъчета и пясък.
Понякога звездите падаха настрани.
И един месец в облак, където три звезди блестяха,