Въведение, литературен преглед - Особеността на епическия герой в поемата на Омир - Одисеята - и в поемата -
В тази работа решихме да се обърнем към две епични произведения: епическата поема на Омир „Одисея“ и византийската епическа поема „Дигенис Акритус“. Нашият интерес е съсредоточен около образите на главните герои от тези творби.
Темата на нашата работа - оригиналността на епичния герой в "Одисея" на Омир и в "Дигенис Акрита" - ни заинтересува, защото:
и двете произведения са израснали на гръцка основа, но с разлика от около 2000 години: създаването на епичните поеми на Омир датира от 8 век пр. н. е., а дизайнът на епоса за Дигенис Акрита попада в 12 век сл. н. е. Очевидно епохата на писане на Одисея се различава значително от ерата на писане на Дигенис Акрита. Една от най-съществените разлики е глобалната разлика в светогледа на хората от тези епохи: езически и християнски.
"Одисея" и "Дигенис Акритус" имат типологично сходство, тъй като принадлежат към един и същи род литература - епоса. Съответно тези две произведения имат определени принципи на изграждане и композиция на сюжета, определени техники за създаване на образа на главния герой.
И така, целта на нашата работа е да разкрием оригиналността на образите на Одисей и Дигенис Акритас като епически герои.
Следните бяха определени като задачи:
- да проучи литературата по темата;
- анализират образа на Одисей в поемата на Омир;
- да анализират образа на Дигенис Акрита в едноименната поема;
- да се даде сравнително описание на образите на епични герои на примера на две поеми.
Нашите методи на изследване са литературен и сравнителен анализ (литературният анализ е анализът и интерпретацията на художественото произведение като единица от литературата).
I. Нека се обърнем към понятието епос:
епос (отГръцки: разказ, история) в широк смисъл е един от трите вида художествена литература (епос, лирика, драма).
В тесен смисъл епосът е именно героичният епос (към тях се отнасят Одисеята и Дигенис Акритус). Героичният епос първоначално възниква в епохата на разлагането на първобитната комунална система, когато стана възможно да се разграничи индивидът от фона на другите. Постепенно епосът като форма на изкуство се трансформира: главните герои са водачи и воини, които се бият срещу чужди врагове. Фундаментално важно е епичните герои да представляват определен исторически народ, защото епосът става основното хранилище на историческото минало на народа.
II. За да разберем епоса като цяло и в частност главния епичен герой, е важно да знаем историческия фон, на който се развиват събитията, описани в епоса.
Омировият епос описва историята на Древна Гърция от Тъмните векове (11 - 9 век пр.н.е.). Този епос представя картина на късно-натално общество в процес на разпад.
В епохата на Тъмните векове племенните лидери играят водеща роля. Това се обяснява с факта, че в тях племенната общност от онова време вижда своите защитници, отличаващи се със сила и смелост сред другите племена и следователно способни да защитават интересите на цялото племе. Естествено е вековната епическа традиция да придава идеални качества на главния герой, какъвто в нашия случай е Одисей. Образът на Одисей обаче не е изключително идеален: предпазливостта, преструвката и хитростта са по-ценни качества за Одисей от прямата смелост и всеразрушителната смелост.
Политическата организация на омировото общество все още беше много далеч от истинската демокрация, тъй като реалната власт беше съсредоточена в ръцете на най-могъщите ивлиятелни представители на племенното благородство, които Омир нарича василевс (в по-късните творби тази дума започва да означава император). Тази позиция е заета от Одисей сред другите базилевси на Итака.
Въпреки това в Омир животът дори на най-високите слоеве на обществото е поразителен в своята патриархалност и простота (например Одисей има голямо бунище на входа на „двореца“), а героите на Омир живеят доста скромно. В характера на омировия крал има такива черти като натрупване, благоразумие, способност да се извлича полза от всичко. В това отношение психологията на омировия аристократ не се различава много от психологията на проспериращия селянин от онази епоха. Одисей, например, е не по-малко горд с умението си да коси и оре, отколкото с бойното изкуство, което притежава.
В епоса за Дигенис историята се развива на територията на Византийската империя. Византия е държава, възникнала през 4 век. по време на разпадането на Римската империя от източната й част и съществува до средата на 15 век. Териториалната основа на Византийската империя винаги е била Гърция и други балкански земи, както и Мала Азия. Икономически, административен и културен център на Византийската империя е Константинопол.
По време на управлението на императорите от Македонската династия (867-1025 г.) империята достига необикновена мощ, каквато не е познавала след това. Границите обаче бяха нападнати от акритите. Под впечатлението от извършените от тях подвизи се създава героичният епос за Дигенис.
В поемата „Дигенис Акритус” не виждаме описания на столичния или придворен свят. Той описва обществото в азиатските провинции, съседни на границата, където феодалите водят борба срещу мюсюлманите в името на императора. Да бъдеш претоваренна непрестанна борба, този район на акритите естествено придобил героичен и рицарски характер. Животът, който Дигенис води, наистина е бил воден от много благородни владетели от 10 век.