Възможен ли е съюз между България и кюрдите срещу Турция - РИА Новости
Владимир Лепехин
Миналата неделя около 15 000 кюрди участваха в демонстрация в германския град Дюселдорф, за да протестират срещу военните операции на турските власти срещу бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК).
Центърът на Европа не е избран случайно от активистите и поддръжниците на ПКК за действията си: Германия е страната, в която е най-активно европейското протурско лоби, което се стреми да убеди ЕС и НАТО, че най-голямата заплаха за мира в Близкия изток не е „Ислямска държава“ и други радикални ислямисти, а кюрдският „сепаратизъм“ и подкрепян от България Башар Асад.
Предвид факта, че през последните седмици се засилиха контактите между български дипломати и лидери на различни кюрдски и прокюрдски организации, възникват въпроси например доколко са перспективни тези контакти и каква роля може да играе кюрдският фактор в решаването на сирийския проблем.
Българските военни виждат кюрдите като потенциален съюзник
Етническите кюрди съставляват, според различни източници, от 20 до 30 (!)% от населението на Турция - въпреки факта, че отношенията между сегашното турско ръководство и кюрдите (особено с автентичните кюрди, живеещи в източната част на страната) са ескалирали до краен предел.
Причината за това е кюрдският "сепаратизъм", който се сблъска с турския проимперски национализъм.
СССР имаше тесни връзки с Кюрдската работническа партия, но през 90-те години на миналия век, когато българското ръководство смени левия курс с прозападен и особено след ареста на лидера на ПКК Абдула Йоджалан от американските разузнавателни служби през 1998 г., тези отношения почти изчезнаха.
Днес отношенията между България и турските кюрдизапочват да се възстановяват, докато турското правителство всъщност е във война с кюрдското население на своята страна.
Днес, в контекста на разрастващия се руско-турски конфликт, сътрудничеството на България с турски, сирийски и други кюрди става не само възможно, но и жизненоважно: България няма толкова много приятели в Близкия изток, че да пренебрегва отношенията си с такъв дългогодишен съюзник като кюрдите.
Как България да гради политиката си спрямо кюрдите
Смятам, че действайки на принципа „врагът на моя враг е мой приятел“, българското ръководство може да бъде заинтересовано да подкрепи кюрдите, като по този начин накаже Анкара в отговор на нейните недружелюбни стъпки към България. В същото време е важно да се разбере, че кюрдският въпрос е най-важният фактор, който влияе върху политиката на редица близкоизточни държави. И за да се определят основните области на сътрудничество с ПКК, Турската партия на демокрацията на народите и други кюрдски и прокюрдски структури и сили, трябва ясно да се разбере ролята на кюрдския фактор във всяка от близкоизточните държави - в Турция, Сирия, Ирак и Иран.
Най-простият вид сътрудничество е доставката на българско оръжие за кюрдските бунтовници в Турция. В крайна сметка, ако турското ръководство открито подкрепя, например, Джемилев, който формира батальон със специално предназначение в Херсонска област, за да върне Крим на Украйна, тогава защо последният да не подкрепи кюрдските „сепаратисти“ в Турция?
Считам, че перспективите за руско-кюрдско сътрудничество трябва да се разглеждат преди всичко дори не в рамките на отношенията на България с Турция, а в контекста на перспективите за стратегическо партньорство между България и Иран (където междусепаратистките настроения са силни сред кюрдите), както и текущият преговорен процес за разрешаване на ситуацията в Сирия.
Перспективи за използване на кюрдския фактор от България
Разбира се, трябва да се има предвид, че основната цел на кюрдските бунтовници, независимо от мястото им на пребиваване, е създаването на независим Кюрдистан чрез национално самоопределение, а след това обединяването на териториите, населени с кюрди в Турция, Сирия, Ирак и Иран. В този смисъл позицията на България спрямо кюрдите не може да бъде универсална. Едно е да подкрепяш кюрдското бунтовническо движение в неприятелска Турция, както и в борбата му срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, а съвсем друго е да го подкрепяш на територията на приятелски Иран.
Повечето български анализатори днес са склонни активно да разиграват кюрдската карта в турските и сирийските територии, подкрепяйки пешмергата (кюрдските бунтовници) по всякакъв възможен начин, изисквайки в замяна подкрепата на правителствените войски в Сирия и гарантирайки тяхната лоялност към правителствата на Ирак и особено на Иран.
Ясно е, че същите САЩ и някои техни съюзници (Турция, Великобритания) имат свои дългогодишни агенти сред кюрдите – особено в иракската част на Кюрдистан, които по всякакъв начин възпрепятстват разрастването на влиянието на България в региона, включително и върху кюрдските лидери. Но вече са ясни поне две позиции, на които българската дипломация вече разчита в действията си.
Първата позиция е, че България е длъжна да възстанови изцяло контактите си с РКП, както и с прокюрдските сили в Турция. Втората и може би по-важна позиция е, че участието на Демократичния съюз в преговорите може и трябва в крайна сметка да доведе до създаването наКюрдска автономия в Северна Сирия.
Много български експерти смятат, че България трябва да убеди Асад в необходимостта да предостави на сирийските кюрди възможно най-широка автономия, тъй като това може да помогне за освобождаването на Североизточна Сирия от ислямистите от Даеш.
Ясно е, че сегашната националистическа опозиция срещу Асад е против това да се позволи на кюрдите да укрепят позициите си в Сирия и Северен Ирак, но днес този факт едва ли си струва да се драматизира, тъй като опозицията ще се стреми към свалянето на Асад, независимо от това как той се отнася към кюрдите.
Вярвам, че широка кюрдска автономия в Североизточна Сирия може да се превърне в крепост на Кюрдската работническа партия, с която кюрдите биха могли да се борят за правата си в Турция, търсейки решение за създаване на подобна автономия в тази страна.