Възможно ли е да обичаш враговете на отечеството си, Проповед на планината
Ако една страна е била нападната от друга държава с агресивна цел, тогава възможно ли е да обичаш хората от страната на агресора и как трябва да се справиш с тях? Като запознава хората със Своето учение, Иисус Христос не отменя защитата на отечеството. Напротив, Той казва, че всяка власт е от Бога„защото няма сила освен от Бога“ (Рим.13:1)и властите трябва да се подчиняват. И държавните власти на целия свят създават армии, за да защитават границите си от нашественици. И те създават военни правила, които трябва да се изпълняват като заповед на властта. Отговорността за воденето на агресивни или отбранителни войни е на командирите, които са отприщили и водят тези войни. Войниците по време на военни действия, извършвайки убийство на враг, извършват принудителен грях, направен по заповед на началниците. Този грях се изкупува чрез искрено покаяние за стореното, искрено съжаление за случилото се в безнадеждна ситуация и може да се моли за него и да се премахне от душата ви.
Според християнските представи убиването на врагове по време на военна битка все още е грях. Християнският войник обаче ще извърши по-ужасен грях, като позволи на врага-нашественик да завладее отечеството му безпрепятствено, давайки му възможност да убива и поробва народа на своята страна. Пред хората, които не са в състояние да се защитят от агресора и жителите на своята страна, военният носи отговорност, както пред съседите си, които трябва да защити от насилие и произвол. С тези действия военните показват изпълнението на заповедта за любов към ближния. Ето защо по време на война би било по-разумно да защитите себе си и своите съседи от поробването на агресорите и да не се оставите да бъдете победени от злото, като по този начин изпълните заповедта на Господ„не бъдете победени от злото“.
Насилието и дори убийството, извършено по време на войната, е оправданопринудително положение на войник, безнадеждна ситуация по време на война, право на самозащита.„Ако е възможно от ваша страна, бъдете в мир с всички хора“ (Рим.12:18).И също така оправдано от факта, че войникът е изпълнявал воинския си дълг, подчинявайки се на заповедта на властите, дадени на хората от Бога. Хората на страната завоевател могат да бъдат третирани по различен начин, тъй като сред тях има различни хора, добри и лоши, които може да не са искали война. Затова към добрите хора трябва да се отнасят мило, като към съседи. А срещу злодеите, които проявяват активна агресия към вас, трябва да използвате принудителна самозащита. Самият Иисус Христос не забранява военната професия, което личи от срещата Му с римския стотник, след като излекува слугата му. Спасителят не осъжда военната професия и не забранява на римския стотник да бъде военен. И при срещата с него„Исус Христос каза на стотника: иди и както си повярвал, нека ти бъде“ (Мат.8:13). И Йоан Кръстител, който проповядва учението от името на Христос, на въпроса на войниците как да живеят, не забранява професията им, но изтъква, че те не трябва да причиняват зло и не трябва да имат повече, отколкото трябва."Не оскърбявайте никого, не злословете и бъдете доволни от заплатата си" (Лука 3:14).
Следователно, според учението на Исус Христос, войниците, които честно изпълняват своя военен дълг, не са злодеи и убийци, тъй като защитават ближните си от злото и насилието на завоевателите. Защитавайки отечеството и народа си, те могат да дадат живота си за ближните си.„Няма по-голяма любов от тази, ако някой даде живота си за своите приятели” (Йоан 15:13).А принудителното насилие, допуснато във война в безнадеждна ситуация, е позволено според учението на Исус Христос само за да не бъде победен от злото и да се премахне агресията, злото и произвола на нашествениците.Когато врагът е победен и неутрализиран, според учението на Исус Христос трябва да се прояви състрадание и грижа към врага. Не трябва да се унижава човешкото достойнство на врага, да се обижда или да му се подиграва.„Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напои го с вода” (Притчи 25:21).Такова отношение към врага е предписано да се покаже както в Стария, така и в Новия Завет.„Ако врагът ви е гладен, нахранете го; ако е жаден, дай му да пие” (Рим.12:20).Ако победеният враг, под формата на военен враг или еретик, продължава да проявява омраза, гняв и активна агресия към вас, трябва да се предпазите от неговите вредни влияния. Но не е необходимо да унижавате победения враг и, ако е възможно, да не му причинявате мъки и страдания. Такова е миролюбивото и милостиво учение на Иисус Христос, което препоръчва, доколкото е възможно, да не се причинява вреда дори на непримирими врагове, ако няма нужда от това, свързано с принудителна самоотбрана.