Възможно ли е да се докаже, че пътният инспектор греши
Всичко се случи в Екатеринбург. Февруарски следобед 38-годишният собственик на ВАЗ се движеше по Екатеринбург. В района на 29 километър той е спрян от екип на КАТ. На инспекторите им се сторило, че шофьорът е изпреварил по моста преминаващ джип и тежкотоварен камион, навлизайки в насрещното платно. Както знаете, клауза 11.4 от SDA забранява изпреварването по мостове, надлези, надлези. За нарушението му е предвидена отговорност по част 4 на чл. 12.15 от Административния кодекс на България под формата на лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 до 6 месеца - без алтернатива на глоба.
Въпреки че автомобилният ентусиаст беше сто процента сигурен, че е прав, преди да отиде в съда, той привлече подкрепата на автомобилния адвокат Сергей Широков. И не напразно: той успя да намери в материалите по делото и да посочи на съда редица „неотстраними съмнения“ за вината на шофьора. А българското законодателство, както знаете, изисква всички съмнения или да бъдат отстранени чрез предоставяне на подходящи доказателства, или те да бъдат тълкувани в полза на обвиняемия.
Какви „съмнения“ намери адвокатът в случая? Става въпрос за съществени нарушения, допуснати от инспектори на КАТ при съставяне на административен материал.
Второ, в този участък нямаше пътна маркировка. Както знаете, в такива случаи правилата за движение (клауза 9.1) изискват участниците в движението самостоятелно да определят броя на лентите за движение в една посока, като вземат предвид ширината на пътното платно, размерите на превозните средства и необходимите интервали между тях. Инспекторите обаче не са измерили широчината на пътното платно, колата на нарушителя и превозните средства, които изпреварва. Диаграмата дори не посочва централната линия на пътя, условно разделяща насрещния трафик - тя ви позволява да прецените колко е общата ширина на пътното платно и колко превозни средства въз основа натова може да бъде върху него едновременно. Неправилно изготвената схема също не позволи да се премахнат съмненията дали водачът е влязъл в „насрещната лента“ или не.
Освен това адвокатът на шофьора насочи вниманието на съда към още един момент, за който и автомобилистите, и съдиите често забравят. Клауза 1.3 от SDA съдържа общо изискване към участниците в движението да „знаят и спазват изискванията на правилата, сигналите за движение, знаците и маркировките, които се прилагат за тях“. Но маркировката на този участък от пътя беше изтрита и нямаше знак за изпреварване. Това означава, че в тази ситуация водачът не е нарушил пряката забрана за навлизане в лентата, предназначена за насрещно движение.
И накрая, доказателство за вината на собственика на "деветката" могат да бъдат показанията на водачите на превозните средства, които той уж е изпреварвал. Но дори и тук имаше грешка: както обясниха инспекторите, нямаха време да ги спрат.
Така доказателства, които биха премахнали съмненията за вината на шофьора, така и не бяха представени на съда. И в съответствие с чл. 1.5 от Кодекса за административните нарушения, лицето подлежи на административна отговорност само за тези нарушения, за които е установена неговата вина, и неотстранимите съмнения винаги се тълкуват в негова полза. В крайна сметка никой не отмени презумпцията за невинност. Събитието, разбира се, беше, но нямаше доказателства за вината на шофьора. Съдията не констатира състав на престъпление в действията му, производството по случая е прекратено, а правата са върнати на собственика им.
Остава да отбележим още един факт. Както показва многобройната съдебна практика, обикновено на първа инстанция в случаите на "насрещно движение" се взема решение за лишаване от право на шофиране. Знаеш ли защо? Защото шофьорите, които са уверени в своята невинност, обикновено отиват там сами, беззащитник. Само човек с юридическо образование може да се реши на тази безумна постъпка. Мениджър продажби, строител, учител или някой друг едва ли ще знае всички процедурни тънкости. Именно те в повечето случаи се оказват основните: не е достатъчно човек да е сигурен в своята невинност, а трябва да може да открие в административния материал „неотстраними съмнения“, които да убедят и съдията в това.