Yamyy, неговата процесуална позиция

Обвиняемияте на основание чл. 42 от Наказателно-процесуалния кодекс, физическо лице, по отношение на което е постановено привличането му като обвиняем. По делата на частното обвинение обвиняем е физическо лице, по отношение на което съдът е приел показания за извършеното от него престъпление.

Обвиняемият, по отношение на когото съдебната присъда е влязла в сила, се нарича осъден, ако присъдата е виновен - изцяло или отчасти, оправдан - ако присъдата е напълно оправдателна.

Обвиняемият е централната фигура в наказателния процес, тъй като цялото производство се води по повдигнатото му обвинение. В тази връзка наказателнопроцесуалният закон му предоставя широки възможности за защита на своите права и законни интереси.

Обвиняемият има право на защита, което осъществява лично или с помощта на адвокат. Обвиняемият има право да знае в какво е обвинен, да знае правата си, преди първия разпит като обвиняем, да получи безплатна правна консултация от адвокат, да свидетелства или да откаже да свидетелства, да представя доказателства, да прави отводи и молби, да обяви вината или невинността си, да възрази срещу действията на органите на наказателното преследване и да поиска възраженията му да бъдат включени в протокола за следствено или друго процесуално действие.

Обвиняемият има право да обжалва пред съда задържането, задържането под стража, домашен арест или принудително настаняване в психиатрична, невропсихиатрична институция за извършване на експертиза, от момента на приключване на предварителното разследване, да се запознае с материалите по наказателното дело и да изпише информация от него във всякакъв обем. В съдебните етапи той също е надарен с широки права. Той има правоучаства в заседанието на първоинстанционния съд, включително в разглеждането на доказателствата по делото, както и по преценка на съда в заседанията на касационните съдилища, надзорните инстанции и в производството по наказателно дело по новооткрити обстоятелства.

Трябва да се помни, че привличането на лице като обвиняем по силата на принципа на презумпцията за невиновност не засяга окончателните заключения за неговата вина. То поражда само процесуални последици, в резултат на които обвиняемият научава в какво е обвинен и придобива права; обвиняемият има определени задължения; органите, които водят наказателния процес, са длъжни да разяснят на обвиняемия неговите права и да осигурят тяхното изпълнение; органите, които водят наказателния процес, имат право да прилагат мерки за процесуална принуда по отношение на обвиняемия (арест, обиск, преглед и др.).

Обвиняемият е длъжен да се яви при повикване от органите, водещи наказателния процес, да се подчинява на законните им искания, да участва в следствени и други процесуални действия, когато органът, водещ на наказателния процес, признае това за необходимо. При неизпълнение на посочените задължения към обвиняемия могат да бъдат приложени съответни мерки за процесуална принуда.

13.Граждански ищец и граждански ответник, тяхното процесуално положение.

Граждански ищец(Член 52 от Наказателния кодекс) - Естествено или юридическо лице, по отношение на когото има достатъчно основание да се смята, че той е бил наранен от социално опасен акт, предвиден от наказателния закон, подлежащ на обезщетение, който е подал заявление за иск в хода на наказателното производство, и по отношение на това, което е провеждал ръководството. За да се признае едно лице за граждански ищец, е необходимоследните основания: наличието на данни, които предполагат, че е настъпило престъпление; с това престъпление – общественоопасно деяние, предвидено в наказателния закон – на лице е причинена вреда, която е пряка последица от извършеното престъпление. В съответствие с чл. 89 от Наказателно-процесуалния кодекс характерът и размерът на вредите, причинени от престъплението, са включени в предмета на доказване. В хода на производството следва да се установи не само действителният размер на щетата, но и нейният характер, а именно: чие и какво имущество е откраднато; какво е значението на това имущество за собственика, например за решаване на въпроса: дали пострадалият е претърпял значителна вреда, което е квалифициращо обстоятелство; недостиг и уникалност на откраднатите вещи и др. Граждански иск може да бъде предявен от момента на образуване на наказателно дело и преди започване на съдебно следствие. Искът се предявява срещу обвиняемия или лица, които носят имуществена отговорност за действията на обвиняемия. От момента, в който човек бъде признат за граждански ищец, той става участник в процеса и е надарен с широки права: да знае същността на обвинението; да дава обяснения по предявения иск; представят доказателства; да заявява оспорвания и петиции; да се запознава с протоколите от следствени и други процесуални действия, в които е участвал; от момента на приключване на предварителното разследване, запознайте се с материалите по наказателното дело и изпишете информация от него в частта, свързана с гражданския иск; участва в съдебно заседание на първа, касационна, надзорна инстанции и по новооткрити обстоятелства; да се изказва в отсъствието на своя представител в първоинстанционния съд със заключително слово и реплика, да подава жалби срещу действията и решенията на органа, водещ наказателния процес; има представителподкрепят, изцяло или частично, граждански иск или се отказват от него. Гражданският ищец е длъжен: да се яви при призоваване от наказателнопроцесуалния орган; осигурява предаването на съда на преписи от исковата молба според броя на гражданските ответници; представи вещите, документите, с които разполага; да не разгласява информация относно станалите му известни по делото обстоятелства. Гражданският ищец при необходимост може да бъде разпитан като свидетел.

Наред с правата гражданският ответник има и редица задължения, по-специално: да се явява при повикване от органа, водещ наказателния процес; да представи вещите, документите, с които разполага, да не разгласява информация за станалите му известни по делото обстоятелства.

Гражданският ответник може да бъде разпитан като свидетел. Гражданският ответник може да упражнява правата си лично или чрез представител.