За историята на изучаването на имената на удмуртските кланове - Етно-списание
Последствията от това терминологично объркване все още се усещат и се изразяват преди всичко в използването от привържениците натеорията за ворсуд[1]на понятиетоворсудв значението на `майчин пол`. Всъщност думатаvorsudобозначава духа на предшественика-покровител на рода по бащина линияvyzy. В самото име на духа на предшественика-покровител (vorsud[2] . Разбира се, сега е съвсем очевидно, че Г. Ф. Милър е обърнал внимание на отразяването на името на един от удмуртските кланове в топонимията, но тъй като проблемът за удмуртската родова система и тясно свързаният с нея въпрос за произхода на родовите имена все още не са формулирани, феноменът, който привлече вниманието на учения, е включен в неговия работи само като „бележка“.
От 70-те години на миналия век започват целенасочени изследвания по темата, която засегнахме. XIX век, но веднага, поради голямото внимание на етнографите към особеностите на удмуртските народни вярвания, те придобиха много особен характер: клановата система на удмуртите започна да се изучава не пряко, което освен това беше възпрепятствано от липсата на ранни исторически източници, а косвено, чрез най-очевидните му прояви под формата на племенни култове.
Изключителен историографски интерес представлява преценката за произхода на различните имена наворсходното божество, изразена в частен разговор с Н. Г. Первухин, о. Йоан Утробин, който, виждайки в самияvorsudвид скрит племенен талисман, вярва, че имената му сред различни групи удмурти са свързани с местата, в които той е намерил убежище с тях. Въпреки това, както пише Н. Г. Первухин, Утробин „не можа да посочи (дори приблизително) значението на нито едно от имената на vorsh“[5].
Преминавайки към представянето на нашите виждания по обсъжданата темапроблем, нека още веднъж напомним на читателя, че удмуртският родvyzyе вертикално поредица от редуващи се поколения, спускащи се по мъжка линия от много специфичен, донякъде запомнящ се човек, чието име служи като общо име за всички негови потомци. Съответно, хоризонтално удмуртският клан се появява в лицето на всички едновременно живи хора, които се признават за потомци на един човек, и колкото по-далеч във времето е конкретен хоризонтален отрязък от епохата, в която е живял основателят на клана, толкова по-малко са свързани неговите членове. Като правило, най-бързо, буквално в първите низходящи поколения, се губят икономическите връзки и общността на селището, което на практика се изразява в разделяне на старото домакинство. Напротив, най-дълго време се запазва идейното единство, благодарение на преклонението пред родоначалника, чийто дух, според представите на потомците, може да повлияе на тяхната съдба. Естественият растеж на рода води до неговото сегментиране и образуването на редица нови клонове на рода, които се наричат на техните основатели и т.н. Така се формира цяла йерархия от родове, а човекът, който стои в основата на такова „родословно дърво“ и вече дори не се осъзнава като реален човек, също е, разбира се, член на някакъв вид, чието име е изтрито от паметта на далечните потомци.
Езиковото средство за изразяване на принадлежността на човек към определен род беше родовото име, което се основаваше на епонима, тоест името или псевдонима на основателя на рода. В съвременния удмуртски език има няколко начина за образуване на имена на пола: 1) чрез добавяне на думатаvyzy`род` (Gondyr vyzy) към името на прародителя, 2) чрез добавяне на думатаpi`син, потомък` (Bydypi) към името на прародителя, 3) чрез добавяне къмимето на предшественик или чрез добавяне към името на рода, образувано в съответствие с втория пример, множественото число-(j)os(Gondyrjos, Bydypios). Към броя на тези възможности трябва да се добави още една опция, която вече не се използва. Удмуртският индикатор за множествено число, който, както е посочено в последния пример, се използва при образуването на родови имена, няма паралели в други уралски езици и заедно с комиjasе сред сравнително младите, възникнали не по-рано от общата пермска епоха. Въпреки това, в общия пермски език е имало поне три по-древни окончания за множествено число, едно от които-aвсе още се използва в коми-пермския език като събирателно множествено число[28].
Pudgaи т.н. родовото име е началното за мъжкия антропоним, не позволи на изследователя да разкрие реалната връзка, която съществува между тях. Последващи фонетични промени, като промяна в качеството на гласната (напр.Pudga