За книгата "Нашествие" - Чехословакия, 1968г
Относно "Нашествието"
Този текст е написан от мен по поръчка на чешкото седмично приложение към вестник Lidove noviny и преведен на чешки (с някои съкращения) от пражкия журналист Иван Адамович.
През 1992 г., докато работех за популярен московски седмичник, се канех да напиша статия за разпадането на Варшавския договор. Обадих се на познат генерал, когото познавах от предишната си работа като репортер в Букурещ, с молба да ми разкаже за последните месеци на Варшавския договор. Но генералът отказа и предложи в замяна да ме запознае с Александър Майоров, който по това време искаше да започне да пише мемоари.
Дойдох до вилата на Майоров, където той живееше постоянно - това е известното село на "генералските дачи" край Красногорск, близо до Москва.
Майоров беше мил и учтив с мен. В него видях един „стар военен вълк“, който може да разкаже нещо наистина стойностно. Генералът усети интереса ми. И, разбира се, моят „комунистически“ произход беше важен за него: през 80-те години работех в главния съветски комунистически вестник „Правда“ - и за генерала това беше допълнителна препоръка в моята „надеждност“.
Тук пътищата ни се разделиха.
По-късно случайно разбрах и други не особено приятни епизоди от кариерата на генерала. Например в края на 90-те години известният и вече възрастен документалист Анатолий Колошин (подготвяхме за публикуване краткия му хумористичен ръкопис „Андре Коло. Преизбран“) сподели с мен спомен за една случка, на която е бил свидетел. В началото на 70-те години на един от чехословашките полигони, по време на учения, в присъствието на други генерали, командирът на съветската група войски Майоров разрешина съветския подполковник да падне върху ботушите на генерала, за да ги почисти от мръсотията на полигона. Майоров несъмнено беше значима личност. Затова действията му са показателни, особено симптоматични за онзи епизод на полигона. Но справедливостта също изисква да се каже, че ако традицията на раболепието не беше развита в системата на съветската армия много преди Майоров (и мамбата, през която аз самият преминах, докато служех в армията, от същата поредица от взаимоотношения) - генералът сам щеше да си чисти ботушите.
Струва ми се, че в мемоарите си той прави точно това. И това е доста достойно занимание.
Майоров почина в началото на 2008 г. Спомням си работата с него като голям личен урок.