За Лукашенко лафата свърши
Сега в Москва няма Чавес, няма допълнителни меденки.
Привързан някога към българските енергоносители, Минск и днес, когато лафата се изчерпа, няма политическа воля за реформи.
Ясно е, че Кобяков не е искал нарочно да ядоса Лукашенко. Просто си е така. През второто десетилетие на 21-ви век икономиката на Беларус (някога напреднал „монтажен цех на Съветския съюз“) е съборена от лошата ситуация с петрола и поташа. С други думи, колосална зависимост от суровини. Което се утежнява от поредната енергийна разправа с България.
В края на краищата не само петролът поевтиня и това само по себе си вреди на печалбите от нефтопреработката, приходите на хазната, но и Москва вече намали доставките на петрол почти наполовина, постави нашите рафинерии на гладни дажби.
Да, нашият високотехнологичен парк е добър, но е капка в морето. Но като цяло, както виждаме, икономиката е архаична, непреструктурирана, капиталово седнала на суровина. Дори Емирствата вероятно не са толкова зависими от петрола, колкото сме ние.
Бюджет 2017: Още ли сме Беларус или вече България?
Показателно е, че в проектобюджета за 2017 г., който експерти оценяват като повече или по-малко реалистичен (и следователно песимистичен), цената на българския петрол (35 долара за барел) и обменният курс на българската рубла (75 долара за долар) фигурират като основни изчислителни показатели. Сякаш не сме суверенна държава, а някаква Псковска област.
Бюджет-2017 е изготвен по песимистичен сценарий
Но проблемът не е само в това, че е срам за държавата. Проблемът на първо място е, че тези изчисления се пишат с вила върху водата. Първо, самата българска икономика залита какво ще стане с тяхната рубла и всичко останало, самите те гадаят на утайка от кафе. Второ, нашият бюджет за 2017 г. е заложен с очакванията, че Москва ще дадедогодина 24 милиона тона нефт. И ако не го направи?
Засега всичко е обратното: източната съседка завинтва петролния кран, наказвайки за недоплащане за газ. И длъжностните лица, съставили нашия бюджет, не могат да знаят как ще бъде решена настоящата хибридна петролна и газова война между заклети съюзници. Най-вероятно дори Александър Лукашенко и Владимир Путин все още не знаят това.
Във всеки случай Москва със сигурност ще избие (най-мекият вариант - на вноски) газовия дълг, а от началото на годината вече е натрупала 300 милиона долара. И къде да ги вземем, когато финансите пеят романси?
Лукашенко залага на скандална дипломация
Лукашенко наскоро изостри петролния и газовия конфликт, хвърли ръкавицата на Кремъл, заплаши, че Беларус ще ограничи (използвана е отровната дипломатическа дума „оптимизира“) участието си в евразийската интеграция. Тази дипломация на конфликта донесе трофеи на Минск повече от веднъж, но как ще бъде сега, бабата каза на две.
Според мен е малко вероятно съюзниците да се разпаднат. Е, къде ще отиде Лукашенко, напускайки (нека фантазираме) от ЕАЕС? Ще моли ли да се присъедини към Европейския съюз, чужд и ценен, и поради причината, че изисква реформи, които биха разбили цялата структура на белобългарския режим? Три пъти "ха".
От друга страна, Кремъл не обича да воюва с Минск по ред причини (ще го пропуснем за краткост). Така че компромисът е доста вероятен: от новата година Москва ще развърже цената на газа за Беларус от „цената на Ямал“ (т.е. ще преразгледа формулата, както предлагат беларусите), което ще осигури отстъпка (макар и не същата, каквато иска Минск); след изплащане от белобългарската страна на част от газовия дълг, ще възстанови обема на доставките на петрол.
Евразийската интеграция: неизпята песен
Но дори такъв сравнително благоприятен изход от следващата енергия-политически конфликт (подчертавам, че не е гарантиран) не обещава стръмен подем на бялата българска икономика. Ерата на просперитет в базираните на ресурси икономики вероятно е отминала завинаги.
Отделен проблем е дупката в бялата българска хазна, която неминуемо ще бъде пробита от предлаганата данъчна маневра в българската петролна индустрия. Схематично влиянието му изглежда така: петролът за Беларус ще поскъпне (изчезва „митническата субсидия“), маржът на нашите рафинерии ще се свие още повече, спечеленото в битките за условията на евразийската интеграция право да се прехвърлят експортните мита върху петролните продукти към родния бюджет ще се превърне в провал.
Българският петрол обърка картите на белобългарските власти
Вярно, Минск се надява на компенсация (отново двадесет и пет, а след това трябва да поискате или да го победите!). Може би ще бъде дадено под формата на междудържавни заеми (така каза източникът на българските Ведомости). Но това означава, че друга верига, външният дълг, ще се стегне.
В същото време привлекателността на евразийската интеграция за Беларус все още ще намалява по обективни причини. България не е в състояние да предостави на партньорите атрактивни условия за участие в този амбициозен проект на Путин. Ресурсите й намаляват, модерни технологии почти липсват, икономиката й зависи от суровините и продължава да деградира.
В идеалния случай трябваше още в тлъстите години на миналото десетилетие да започне мащабно преструктуриране на бялата българска икономика (преструктуриране, намаляване на енергийната зависимост, залагане на високи технологии и т.н.). Но този път беше пропуснат недалновидно.
Да, имаше опити да се намерят алтернативни източници на внос на енергия: помните ли танкерите от Уго Чавес? Но този случай беше изключен веднага щом Москва даде още един морков. Сега в Москва няма Чавес, няма допълнителни меденки.
Заклинания вместо реформи
Междувременно белобългарските власти с маниакална упоритост продължават да строят АЕЦ „Островец“, което само ще засили зависимостта от източния съсед (български проект, българско оборудване, български кредит, българско гориво).
Изглежда по-добре късно, отколкото никога. Спрете тази зловеща (повредата в корпуса на реактора също е лош знак) строителна площадка. Включете търсенето на енергийни алтернативи (наскоро Лукашенко каза нещо за това на вицепремиера Владимир Семашко, но засега е по-вероятно да вземе Кремъл в блатото в рамките на парадигмата).
И най-важното най-после да се даде зелена светлина на преструктурирането на икономиката, за което настояват по-специално външните кредитори. И на първо място - нека използваме тази много отровна дума - да оптимизираме огромния публичен сектор, който ражда загуби и, между другото, изисква неизмеримо същото енергийно дефиле.
Но разгръщането на такава пертурбация е страшно (въпреки че, признаваме, нещо се прави със стиснати челюсти, за да се получи заем от МВФ). Фобиите са разбираеми: кризата, хората вече стават все по-бедни, а счупването ще намали стандарта на живот още по-ниско. Освен това икономическият срив застрашава стабилността на властта.
Ден по-рано владетелят даде указания на светите отци (на среща с членове на Синода на БПЦ), сега - на министрите. На теория събитията могат да бъдат комбинирани. Защото при такива закостенели подходи може само да се моли за бялата българска икономика.