За методите за трениране на мускулите на ръцете и предмишниците при вдигане на гири

Тамбовски държавен университет Г.Р. Державин

ЗА МЕТОДИИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

МУСКУЛИ НА РЪЦЕТЕ И ПРЕДМИШНИЦИТЕ

В KETTLIGHT SPORTS

Глава 1.Анализ на литературни източници по темата

изследване и поставяне на изследователски цели ……….…… 5

Глава 2.Мускули на ръцете и предмишниците: анатомичен строеж;

препоръки и упражнения за тяхното развитие ……….….…… 9

2.1.Особености на анатомичния строеж

ръце и предмишници ………………………………………….….. 9

2.2.Упражнения за развитие на мускулите на ръцете и предмишниците…. 14

2.3.Препоръки за изпълнение на предложените упражнения .. 22

Глава 3.Сравнителна характеристика на упражненията

за развитието на мускулите на ръцете и предмишниците

(резултати от педагогически експерименти) ……………….. 28

Глава 4.Практически резултати от прилагането на разработеното

методи в тренировъчния процес на вдигачи с гири …………..… 34

Списък с препратки…………….………………..… 37

Вдигането на гири в момента е един от най-динамично развиващите се спортове. Това се доказва от постоянното нарастване на броя на състезанията в различни региони на България. Напоследък все повече държави заявяват своите спортисти за първенства и световни първенства. Нарастващата популярност на вдигането на гири води до увеличаване на рекордите и спортните стандарти. В тази връзка възниква проблемът с увеличаването на личните резултати на вдигачите на гири, свързани с методите на обучение. В момента се полагат големи усилия за подобряването им. Един от проблемите на съвременното вдигане на гири е проблемът с тренирането на мускулите на ръцете и предмишниците. Тази групамускулите постоянно участват в работата, тъй като всички разновидности на вдигане на гири (комбинация, натискане с дълъг цикъл, жонглиране) по някакъв начин са свързани с задържането на гири с ръка. Това е особено силно изразено при изтласкването с гири. Така силните и издръжливи мускули на ръцете и предмишниците са ключът към добрите резултати в изтръгването.

Тази работа е посветена на разработването на методи за трениране на мускулите на ръцете и предмишниците. Сред тях могат да се откроят особено такива методи като: 1) изометричният метод за развитие на силата - мускулите изпитват напрежение, без да се свиват; 2) динамичен метод за развитие на силата - мускулите изпитват напрежение, свиване. Някои от упражненията, предложени по-долу, могат да се изпълняват и в режим „отдаване“, но за това е необходимо да се увеличи натоварването в сравнение с режима „преодоляване“. Трябва да се отбележи, че при вдигане на гири ръката и предмишницата работят главно в изометричен режим.

Предложените упражнения в момента се използват широко в обучението на вдигачи на гири от Младежката спортна школа № 3 на град Тамбов, Младежка спортна школа r. Село Мордово, Тамбовска област, Детско-юношеска спортна школа r. Село Токаревка, Тамбовска област. Резултатите от представянето на спортисти от тези организации свидетелстват за положителното въздействие на разработените от нас упражнения върху растежа на резултатите в изтръгването с гири и в резултат на това в биатлона с гири.

Глава 1. Анализ на литературни източници по темата

изследване и поставяне на изследователски цели

Темата на това изследване е избрана от нас неслучайно. Търсенето на нови методи за трениране на мускулите на ръцете и предмишниците при вдигане на гири се извършва от времето, когато вдигането на гири се превръща в спорт в пълния смисъл на думата, преставайки да бъде национално „забавление“, и това търсене е и до днес е един от най-актуалните научни и методически проблеми на преподаването и ученето.тренировъчен процес на вдигачи с гири. Резултатите от тези търсения в крайна сметка определят постиженията на спортистите в изтласкването на гири, в избутването на гири в дълъг цикъл, в жонглирането с гири. Естествено, това беше отразено в специалната спортна литература (по темата за вдигане на гири).

Въз основа на гореизложеното можем да заключим, че в допълнение към произведенията на A.N. Шикунова, А.А. Кузмина, С.М. Литвинович, А.М. Горбов, никъде в спортната литература няма „хармоничен“ метод за трениране на мускулите на ръцете и предмишниците при вдигане на гири.

Проучването на литературни източници по темата на нашето изследване позволи да се формулират целите на това изследване, чието решение се превърна в основна цел на нашето научно изследване.

Основните задачив тази работаса:

1.Изготвяне на препоръки за метода на прилагане на определени упражнения за трениране на мускулите на ръцете и предмишниците при вдигане на гири.

2.Описание на основните упражнения, използвани от вдигачите с гири за развиване на мускулите на ръцете и предмишниците.

3.Експериментално потвърждение на ефективността на упражненията и насоките, дадени в работата.

Глава 2. Мускули на ръцете и предмишниците:

анатомична структура; препоръки и упражнения

за тяхното развитие

2.1. Характеристики на анатомичната структура

ръце и предмишници

За да си представите ясно и ясно кои точно мускули и връзки на ръцете и предмишниците са засегнати от приложеното натоварване, е необходимо да се запознаете с тяхната анатомична структура, показана на фиг. 1, 2 (дадено по учебника на В. Я. Липченко и Р. П. Самусев "Атлас на нормалната анатомия на човека", 1983 г.). Ще помогнесъщо при идентифициране на възможни наранявания и познаването на имената на ставите ще помогне за правилното разбиране на описанията на предложените упражнения.

Скелетът на горните крайници се състои от: ключици, лопатки, раменна кост, лакътна кост, радиус, карпални кости, метакарпуси, фаланги на пръстите. Предмишницата се образува от лакътната и лъчевата кост. Ръката се състои от фалангите на пръстите, метакарпуса и карпалните кости (фиг. 1а, 1б). Метакарпусът с околните мускули и връзки образува непрекъсната палмарна повърхност. Ръката се свързва с предмишницата чрез малките кости на китката. Ние изброяваме тези кости: трапецовидна кост, ладиевидна кост, главовидна кост, лунатна кост, тристенна кост, пизиформна кост, костна кост, трапецовидна кост. Най-близо до костите на предмишницата са скафоидната, лунната и тристенната кост. Те са свързани с лъчевата кост чрез ставата на китката (фиг. 1в). Китката е свързана с метакарпуса чрез карпометакарпалните стави. Костите на китката са свързани помежду си чрез междукарпалните и среднокарпалните стави. Пръстите са прикрепени към метакарпуса чрез метакарпофалангеалните стави. Фалангите на пръстите са свързани чрез интерфалангеалните стави на ръката.