За поста на бременни и кърмачки, Ураза, Свещения месец Рамадан
Задължени ли са жените да наваксват пропуснатите пости поради бременност или кърмене?
Слава на Аллах, когото възхваляваме и към когото викаме за помощ и прошка. Ние търсим защита от Аллах от злото на душите ни и лошите дела. Когото Аллах напъти към правия път, никой не може да го заблуди. И когото Той остави, никой няма да го насочи към правия път. Ние свидетелстваме, че няма никой достоен за поклонение, освен само Аллах, и свидетелстваме, че Мохамед е слуга на Аллах и Негов пратеник. И след това: Във връзка с разногласията, които съществуват около компенсирането на пропуснатия пост поради бременност или кърмене, много мюсюлманки се интересуват от въпроса каква е отговорността на бременната и кърмещата жена? Дали са задължени да постят или не и дали трябва да наваксат поста, ако го пропуснат. С позволението на Аллах, тези въпроси ще бъдат разгледани с аргументи от всички страни.
Фактът, че бременна и кърмачка може, ако е необходимо, да наруши поста От Анас ибн Малик се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Велик и Всемогъщ Аллах освободи пътуващите от поста и половината от молитвите и освободи бременните и кърмещите жени от поста.“ ат-Тирмизи 715, Абу Дауд 2408, ан-Насаи 2277. Автентичността на хадиса е потвърдена от Имам Абу ‘Иса ат-Тирмизи, Имам Ибн Хузайма и Шейх ал-Албани. Бременна жена и кърмачка може да не спазват поста, ако се страхуват за себе си, за плода, за загубата или липсата на мляко и по този въпрос няма разногласия сред учените. Но ако те могат да говеят без страх от всичко по-горе, тогава им е забранено да напускат говеенето, тъй като Всевишният Аллах казва: „И говеенето е по-добро за вас, акосамо знаеше! (ал-Бакара 2: 184). Ибрахим ал-Нахай каза: „Веднъж една жена дойде в Алкама и каза: „Бременна съм, но мога да постя, но съпругът ми ми забранява да го правя.“ Тогава ‘Alqamah й каза: “Покорявай се на Аллах и не се подчинявай на съпруга си!” ‘Abdur-Razzak No. 7566. Имам Ибн ‘Akil каза: “Ако бременна жена и кърмачка се страхуват за плода или детето, тогава не трябва да говеят, а ако не се страхуват, тогава им е забранено да не говеят!” Вижте ал-Инсаф 7/382. Шейх Ибн ‘Усеймин каза: „Не е позволено на бременни и кърмачки да не постят, освен когато е необходимо!“ Вижте “Fataawa as-syyam” 161. По този начин бременна жена и кърмачка не могат да постят само в случай на страх, а не просто поради кърмене или бременност, както мнозина смятат.
Забележка: Ако бременна жена има спонтанен аборт, докато плодът развива различни части на тялото, като главата или ръцете, тогава такова събитие се счита за ан-нифас (следродилно кървене) и жената не пости. Ако спонтанният аборт е настъпил в ранните етапи на бременността (преди осемдесет дни), тогава разпоредбите, свързани с истихада (болезнено кървене), се прилагат за жената и тя не трябва да напуска поста си. Вижте Fataawa al-Lajna al-daimah 10/224.
Извод Както виждаме, от посочените пет мнения най-силно и аргументирано е петото мнение, което е, че бременната и кърмачката не трябва да наваксва говеенето, а трябва да храни по един беден за всеки пропуснат ден. Това мнение е най-силно поради следните причини: Първо, това е мнението на сподвижниците на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем), които са били свидетели на откровението на Корана и които са по-добридруги знаеха за значението му. Сред тези сподвижници Ибн ‘Абас, за когото Ибн Масуд каза: “Най-добрият тълкувател на Корана е Ибн ‘Абас!” ат-Табари 1/89. Иснад е автентичен. Второ, в цитираните думи на Ибн ‘Абас: „установен“, има индикация, че това не е негово лично мнение или разбиране на Корана, а че той е знаел от суната на пророка (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него), тъй като сподвижниците не са установили нищо в религията. Вижте Ируаул-галил 4/38. Трето, фактът, че един от сподвижниците тълкува стиха и говори за причината за неговото изпращане и отмяната му, показва, че това е установяването на шериата, а не негово лично мнение, и този принцип е добре известен в науката за изучаване на хадисите. Вижте “Тадриб ар-рави” 1/192, “‘Улумул-хадис” 1/24. Четвърто, дори ако това мнение се основава на мнението на Ибн ‘Умар и Ибн ‘Аббас, тогава тяхното мнение е по-достойно да бъде следвано. Освен това няма надеждни доклади, така че поне един сподвижник да им противоречи в това и не е позволено да се противоречи на сподвижниците на ничие мнение, освен на пророка (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него). Всички имами на Ahlu-Sunnah, включително четирима имами, вярват, че ако сред сподвижниците е имало две мнения по който и да е въпрос, тогава никой няма право да въвежда трето мнение по този въпрос. Точно както сподвижниците са обединени в един въпрос, не е позволено да се върви срещу тях. Вижте ал-Рисала 595, ал-Ихкам 4/561, ал-Усул 1/318. Веднъж Саид ибн ал-Мусайиб беше попитан за мнението му по някакъв въпрос и той каза: „По този въпрос сподвижниците на Пратеника на Аллах (с.а.с.) не са съгласни и моето мнение не трябва да има място сред тях!“ Ибн ‘Абдул-Бар в “Jami’ul-bayanil-‘ilm” 1423. Трябва също да се отбележи, че ако думите илидействието на сподвижник не е следствие от неговия иджтихад и не е известно някой от другите сподвижници да му възрази, тогава това е аргумент на шериата, който трябва да бъде приет и се нарича иджма'у сукути! По отношение на това правило всички последователи (таби'ун) и имами бяха единодушни, с изключение на онези, които се отклониха от истината, като аш'аритите, му'тазилитите, философите и някои крайни ханафити. Вижте ал-Ихкам 4/120, ат-Тахсил 2/319. Имам Абу Ханифа каза: „Ако кажа нещо, което противоречи на Книгата на Аллах, тогава оставете думите си и следвайте Книгата на Аллах.“ Той беше попитан: „И ако те противоречат на изявлението на Пратеника на Аллах (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него)?“ Той каза: „Оставете думите ми и следвайте хадисите на Пратеника на Аллах (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него).“ Той отново беше попитан: „А ако те противоречат на изявленията на неговите спътници?“ Той отговори: „Оставете думите ми и следвайте думите на сподвижниците“. Вижте “ал-Мадхал ила-Ссунанил-кубра” 203-204, Имам ал-Байхаки и “Фатхул-Маджид” 241. Ибн Масуд каза: “Не подражавайте сляпо на хората във вашата религия, но ако трябва да правите това, тогава подражавайте на мъртвите (т.е. другарите), а не на живите!” ал-Хатиб 1/438, ал-Лалакай 131. Иснад е добър.
С какво трябва да се хранят бедните? Старецът, бременната жена и кърмачката са еднакви по отношение на храненето на бедните. За всеки ден от гладуването, който пропуснат, те трябва да нахранят един беден човек с половин са’ или една кал храна, което съответства приблизително на 1,5 кг. Ибн ‘Абас каза: „Когато един старец не може да пости, той храни бедните за всеки ден с една кал храна“, в друга версия се казва: „Той храни половин са’ жито“. ad-Darakutni 1/249, Imam ad-Darakutni и al-Albani потвърдиха автентичността. Вижте Ируаул-галил 4/18. От МаликСъобщава се, че Нафи' предава от Ибн 'Умар, който, когато бил помолен да пости бременна жена, която се страхува за детето си, казал: "Тя не пости и храни беден човек всеки ден с една кал жито." ал-Байхаки 4/230. Иснад е автентичен. Съобщава се, че „когато Анас ибн Малик остарял и не можел да пости, той приготвил сарид, извикал тридесет бедняци и ги нахранил всичките.“ ад-Даракутни 2/207. Шейх ал Албани потвърди автентичността на иснада. Имам ал-Бухари каза: „Ако един стар човек не може да пости, тогава той храни бедните, както направи Анас, който, след като остаря, хранеше бедните с месо и хляб всеки ден.“ Вижте Сахих ал-Бухари 2/345. Така можете да нахраните и раздадете всякаква храна на бедните. Възможно е също да се даде храна на същия беден човек, което е изкупление за един или повече дни. Можете да нахраните бедните или да раздадете храна както в началото на месец Рамадан, така и в средата или в края. Вижте “Fataawa Ibn Baz” 15/203. Ако човек няма възможност да нахрани бедните, тогава това задължение се премахва от него. Имам Ибн Кудама каза: „Ако старец или възрастна жена не могат да нахранят бедните, тогава те не трябва да правят нищо, защото „Аллах не налага на човек извън неговите възможности“ (ал-Бакара 2: 286)“. Вижте ал-Мугни 4/396. Същото важи и за бременни и кърмещи жени, които не могат да нахранят бедните поради пропускане на поста.
Не е позволено да се плащат пари вместо храна! Тази разпоредба е подобна на закат ал-Фитр, който трябва да се плати точно в храна. Шейх Салих ал-Фозан каза: „Човек трябва да нахрани бедните с половината са от храната, която се консумира в района, а половината от са е около един и половина килограма. Бедните трябва да се хранят с храна, а неплащайте пари, защото Всемогъщият Аллах е казал: „И онези, които могат да постят трудно, трябва да нахранят бедните за изкупление“ (ал-Бакара 2: 184). А текстът на Корана сочи към храната!“ Вижте ал-Фатава ал-Фозан 3/140.
И в заключение, възхваляваме Аллах - Господа на световете!