За проблемите на българската безплатна медицина
На поредната вълна от публикации за ужасите и прелестите на родното здравеопазване отново ми стана ясно, че повечето хора имат изключително слаба представа как работи същата тази здравна система у нас и откъде растат корените на всички беди. Надявам се стената с текст по-долу да бъде интересна и информативна.
Първо ще кажа, че медицината в България не е лоша дори и в сравнение с развитите страни, да не говорим за всякаква Африка и Централна Азия. Какви са проблемите тогава?
1) Недостатъчно финансиране и неравномерно разпределение на средствата (клиниката на федерално и общинско подчинение са две огромни разлики по отношение на финансите). На първо място, от това страдат грижите за пациентите, включително следоперативните грижи. Защо да отидете в Израел и Германия? Преди всичко за добра грижа. Повечето болници не могат да си позволят да задържат гледачки. И този етап е важен, особено за следоперативни, тежки и неспособни да обслужват пациенти (деца, инвалиди, възрастни хора). Те се справят или с помощта на роднини, или част от медицинския персонал поема неприсъщи за тях функции, за което, разбира се, не плащат допълнително пари, което не е в полза на пациента. Освен това всяка болница е огромен разход, за който хората обикновено не мислят, вариращ от закупуване на храна за кухнята до ремонт на оградата. Не говоря за периодичната липса на средства за необходимите лекарства, реактиви за изследвания, оборудване.
2) Огромно, невероятно количество документи. Повечето лекари прекарват 23 часа в писане и само останалите в пациенти.
3) Нисък престиж на професията и ниски заплати спрямо високата отговорност. Това води до нежеланието или невъзможността на много лекари да се развиват професионално и да повишават квалификацията си. Карай нататъкконференция? Вземете си почивен ден, отидете за ваша сметка. Литература - за собствена сметка. Но аз не искам след 10-15 смени на месец и работа на 3 места да осигуря на семейството си сносен доход. Оттук и хроничната умора, грешките. Е, поне има интернет.
4) Връщане към финансирането. Помислете за най-разпространената застрахователна система (всъщност има доста от тях) - CHI. Как работи е пример от реалния живот. Една баба е хоспитализирана в гастроентерологичното отделение с панкреатит и холецистит. По задължителна медицинска застраховка лекарят може да предпише ехография на коремна кухина, но не и на бъбреци - не е в "списъка", назначиш ли я, ще те глобят. И бабата иска ултразвук на бъбреците, отива при главния лекар и пуска жалба срещу ултразвуковия лекар по темата „но в СССР щяха да направят всичко за мен“. Доктора го глобяват (поне ще го прецакат жестоко в мозъка) вече за оплакване. Кажете - лудост? да Така си живеем. Застрахователната компания глобява доктора от и без това ниската му заплата за всякакъв боклук, за каквото и да е - имат план за глоби :) И тя няма да плати на болницата нито стотинка повече от това, което трябва да бъде според "списъка", който е направен от хора, понякога далеч от практическата медицина, но близки до финансите. Какво ще излезе от това, мисля и няма нужда да обяснявам. Оттам платени прегледи и лекарства в безплатната медицина.
5) Пълната липса на правна защита на медицинския персонал. Всеки обича да помни правата на пациента, а лекарят често е грубиян, който може да бъде псуван, хвърлян с юмруци и т.н. В повечето болници дори няма сигурност като такава и броят на изгонените, например в приемните стаи на спешните болници, просто се преобръща.
6) Пълно неразбиране от по-голямата част от населението на принципите и целите на работата на различните служби. Можете да пишете много за това, най-яркият пример е многострадалната линейка и спешна помощ, основната част от обажданията на които екакво ли не - доброжелатели, викащи по 5 пъти бригада на пиян клошар, спящ на поляната през лятото, дрога, хвърляне на ножове по бригадата, ежемесечни запойки, отегчени баби, на които трябва да им мерят кръвното 10 000 000 пъти и да дадат хапче, което вече 10 години й изписват и лежи на рафта, майки с дете на 17 години със страшна температура 37,5 , хипохондрици, които внезапно изглеждаха, че ги боли петата .. можете да изброявате безкрайно. По работа - някъде процент от 20-30 разговора. Всичко това на фона на ужасяваща липса на работна сила и ресурси по места, тоест машини, оборудване (например трафопост, обслужващ района на милионен град, може да има 2 ЕКГ апарата, 1 постоянно да се разваля - или изобщо да не е) и персонал, който изобщо не се е придържал към такава кучешка работа за такава заплата.
Има още много за писане и всичко изброено по-горе е само върхът на айсберга. Коментари, въпроси, уточнения, допълнения са добре дошли.