За простотата на апостол Яков

Брат на Бога

Бога

Според тълкуванията на светите отци на Православната църква се смята, че братята Господни са децата на свети праведен Йосиф Обручник от първия му брак. Според учението на Православната църква Пресвета Богородица е Приснодева, която е заченала Спасителя без участието на своя съпруг, затова Рождество Господне е тайнството на Божието действие. Свети Йосиф Обручник не влизал в брачни отношения с Пресвета Богородица, но живеел с Нея като пазител на Нейното девство.

Въпреки че евангелист Йоан пише, че братята на Господа не са повярвали в Него (Йоан7, 5), в книгата Деяния и посланията на свети апостол Павел свети Яков се явява като един от стълбовете на Ерусалимската църква (виж: Гал.2, 9), а речта му става резултат от Апостолския събор (виж: Деяния15<2)>, 13-21). Вероятно апостол Яков е минал по пътя на съмнението и неверието, но след това е толкова твърдо установен във вярата, че става наставник и пример за вяра за другите. Според легендата самият Господ Исус Христос назначил Яков за първи епископ на Йерусалим. Заради святостта на живота апостол Яков е наречен Праведник и дори много евреи, които не са приели Христос, се отнасят към него с голямо уважение.

Изпитания и изкушения – за какво?

„Защо имам такива изкушения? Това е въпрос, който всеки вярващ си е задавал поне веднъж в живота си. Този въпрос вълнува не само съвременните християни. Въпросът "за какво?" може да се нарече вечен въпрос на вярата. Писмото на апостол Яков започва с отговор точно на този въпрос, което означава, че читателите на писмото му са имали нужда от обяснение и утеха.

Търпение... Сам Господ свързва търпението и спасението: Който устои докрай, ще бъде спасен (Матей24, 13). Разбира се, става въпрос за търпение по време на преследване. Но всеки ще се съгласи, че търпението е само добродетелтакоито толкова често ни липсват в обикновения живот. Трудно е просто да се научиш да толерираш другите. В края на краищата търпението трябва да има съвършен ефект, така че да сте съвършени в цялата му пълнота, без никаква липса (Яков1, 4). Без търпение човек не може да стане съвършен.

Друга съществена добродетел, особено при изкушения и изпитания, е мъдростта: Ако на някой от вас му липсва мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички даром и без укор, и ще му се даде (Яков1, 5). Тези думи на апостола връщат читателя в далечните времена на царуването на цар Соломон, който измолил от Господа разумно сърце, за да съди хората ... и да различава кое е добро и кое зло; и беше угодно на Господ Соломон да поиска това (3 Царе3, 9-10). Но мъдростта изисква вяра: Но нека иска с вяра, без изобщо да се съмнява, защото онзи, който се съмнява, е като вълна на морето, тласкана и блъскана от вятъра (Яков1, 6).

Мъдър и несъмнен човек е този, който може да разбере истинската причина за изкушенията: В изкушението никой не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от злото и Самият Той не изкушава никого, но всеки се изкушава, увлича и мами от собствената си похот (Яков1, 13-14). Причината не е някъде извън човека и още повече – не Господ Бог е виновен за изкушенията. Всеки е изкушен от собствените си страсти, които могат да бъдат победени само с помощта на Господа.

Не гледайте лицата

Братя мои! имайте вяра в Исус Христос, нашия Господ на славата, независимо от лицата (Яков2, 1). Всички са равни пред лицето на Бога, следователно вярващите трябва безпристрастно да изпълняват царския закон, според Писанието: обичай ближния си като себе си (Яков2, 8). Любовта е несъвместима с лицемерието и пристрастието. Особено любовта е нарушена, когато сте във вашето събраниеще влезе човек със златен пръстен, в богати дрехи, и ще влезе беден човек в оскъдни дрехи, и вие, като погледнете облечения в богати дрехи, ще му кажете: добре е за вас да седите тук, а на бедните ще кажете: вие стоите там или седнете тук в краката ми ... (Яков2, 2-3). Личността се побеждава от милостта. Милостта е друга добродетел, която християнинът трябва да придобие заедно с търпението и мъдростта, защото съдът е без милост към този, който не е показал милост; милостта е издигната над осъждението (Яков2, 13).

Любовта се проявява преди всичко в делата. Апостол Яков задава въпроса: Каква полза, братя мои, ако някой каже, че има вяра, а дела няма? може ли тази вяра да го спаси? (Яков2, 14). Вярата, непотвърдена с дела, ще бъде като вярата на ... демони: Вярваш, че Бог е един: правиш добре; и демоните вярват и треперят (Яков2, 19). Както духовете на злобата не могат да вършат добри дела, така и липсата на добри дела в човека не го доближава до Бога. Вярата и делата трябва да станат едно цяло, както човек, състоящ се от душа и тяло, е цял, защото както тяло без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва (Яков2, 26).

Какво е съвършенството?

Който не съгрешава в словото, този човек е съвършен, способен да овладее цялото тяло (Яков3, 2). Това, което всеки човек постоянно греши, са думите и мислите. Християнинът не само не трябва да извършва греховни дела, но и да не допуска думи на осъждане и зли мисли. Та нали самият Христос е казал, че на осъждане подлежи не само убиецът, но и всеки, който напразно се гневи на брат си; който ще каже на брат си: "РакА" (празен човек); който ще каже: "безумен" (Мт.5, 22). И всеки, който гледа жена с похот, пада в греха на прелюбодейството, защото вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат.5,28).

Апостол Яков сравнява човешкия език – като орган на речта – с удило, което се слага в устата на конете (Яков3, 3) и с кормилото на кораба, с което корабите отиват накъдето кормчията иска (Яков3, 4). Така че езикът е малък член, но прави много (Яков3, 5) и колкото и да е изненадващо за нас, но всяка природа на животни и птици, влечуги и морски животни е опитомена и опитомена от човешката природа и никой от хората не може да укроти езика: това е неудържимо зло; той е пълен със смъртоносна отрова (Яков3, 7-8). С език и Бога благославяме, и хората проклинаме, но не бива, братя мои, да бъде така. Сладката и горчивата вода текат ли от един и същ фонтан? (Яков3, 10-11).

Какво трябва да направя?

За да се придобият добродетелите на търпението, милостта, въздържанието в думите и мислите, изброени от апостол Яков, преди всичко човек трябва да се подчини на Бога, да се противопостави на дявола (виж: Яков4, 7). Не се клеветете един друг (вижте: Яков4, 7, 9-11). Удивителната простота на апостолските думи. Само няколко стъпки по пътя към Бога - чистота на делата и мислите, съкрушение и смирение пред Господа.

И най-важното, за което апостолът говори в самия край на посланието, е молитвата: Има ли някой от вас болка, нека се моли. Ако някой е весел, нека пее псалми (Яков5, 13). Апостол Яков предлага да се молим винаги - в скръб и радост. Лесно е да се обърнем към Бога, когато радостта и щастието завладеят сърцето. Трябва да се научим как да правим това и в скръб. Апостолът цитира примера на праведния Йов, който прослави Бога в най-тежките страдания и загуби. Затова молитвата е толкова необходима при болести, защото болестите винаги са свързани със скръб и страдание. Апостолът съветвакойто е болен, повикайте презвитерите на Църквата и нека се помолят над него, като го помажат с масло в името Господне. И молитвата на вярата ще изцели болния, и Господ ще го повдигне; и ако е извършил грехове, те ще му бъдат простени (Яков5, 14-15).

Накрая апостолът призовава християните да бъдат пример за тези, които искат да започнат покаяние. В края на краищата това също е проява на любов и милост към ближните: който отклони грешника от лъжливия му път, ще спаси душата му от смърт и ще покрие много грехове (Яков5, 20).

Ако след като прочете Посланието на апостол Яков, някой има въпрос, защо е написано, отговорът ще бъде много прост - апостолът ни даде кратко ръководство за основните неща от християнския живот.

Вестник "Православна вяра" № 5 (505)