За - работа - Федерална служба за контрол на наркотиците
Първият ден беше изтощителен. Държавата беше депресирана и все още отчаяна. По принцип почиствах вещите си за дългосрочно съхранение и събирах чанта, която щях да взема със себе си в затвора. Дойдоха роднини и си казаха мнението. Общуваха с бележки, страхувайки се от буболечки - в ареста казаха, че това е обичайна практика, слагат ги при обиск или предварително, когато дойдат да проверят например пожарна аларма. Тогава чух силна фраза: „Смъртта е страшна, но ти самият току-що умря. За близки скръб, но можете да свикнете с това. И вашата ситуация ще убива вас и вашите близки с години и е невъзможно да свикнете с нея.
Не трябваше да мисля дълго какво да правя с времето си у дома: на следващата сутрин в седем часа се звънна на вратата. — Идваш с мен — каза оперативният работник. - Трябва да поговорим". Следващите месеци прекарах във Федералната служба за контрол на наркотиците - вечерта ме пуснаха вкъщи, сутринта ме върнаха. Никой не каза точно кога ще свърши и кога ще има съдебен процес - всеки ден обещаваха, че остава около седмица. За срока също казаха различни неща - средно беше осем години. Член (228.1, част 4, параграф „d“) приема от 10 до 25, но след това ме обвиниха само в опит за продажба, който отне 20% от срока. Още първия ден ми обясниха, че е масова практика да оставят един от подсъдимите под домашен арест, че все още има възможност да смекчат наказанието им, като посочат няколко приятели, които ще имат вещества с тях. Адвокатът настоя за същото, само че го призова да стане официално, под формата на пробна покупка, като каза: „Всеки един и половина под наем“. Предлагаше се да се признае цялата вина и да се предаде някого. В този случай вие гарантирано и официално получавате лист хартия, че сте предали лицето. На процеса тя изглежда дава отстъпка до 25%за период от.
Минаха седмици. Най-често прекарвах време в един и същи кабинет, при Деговцев, и всеки ден слушах различни истории за затвора, за съдбата на хора, които „постъпиха лошо“. Опитвах се да говоря разумно с него. Той предложи сътрудничество - да деанонимизира някои продавачи от отворения интернет, като същевременно отбеляза, че те са фокусирани върху естествени вещества, може би някой расте у дома, но не им се плаща за подправка. Разбрах, че лесно мога да намеря продавачи, те наистина не знаят как да се скрият, но нещо друго ме изненада - защо самите FSKN не правят това, не го търсят, не го затварят и всъщност не правят това, за което са. Като цяло на предложението за сътрудничество отговорих, че мога да намеря и покажа някои сайтове, които по принцип могат да направят сами, но категорично отказах да предам и заменя живи хора, с които освен това нищо не ме свързва.
Понякога Алберт не беше в отделението, тогава ми назначаваха медицинска сестра от останалите оперативни работници, които като правило не бяха доволни от това. По принцип все още слушах описанието на бъдещето, което подготвиха за мен. „Не е срамно да се предадеш, всеки го прави“, повтаря всеки втори. Един все пак се оказа изобретателен - след като разбра, че съм художник и знам английски, той ми постави задачата да му изработя суичър със снимка и надпис - така че да пише ясно, че е наркоченге, но не и да плаши наркоманите. Надявам се, че този човек е имал време да се състезава с червено листо марихуана по гърдите и подписа на Staff Ranger.
Имаше и многократни очни ставки, малко се промени, вече имаше наети адвокати, съветваха да не се отрича казаното, само да се добави „Не съм продавал наркотици“, а ако текстът беше много променен, можеха да добавят статия за лъжесвидетелстване.
септември 2015 гна годината
Изведнъж имах втори адвокат – оказа се, че чичо ми го е наел по съвет на приятели. Новият беше по-млад и най-малкото се съгласи да разгледа различни варианти за защитната линия. Оказа се скъпо и непродуктивно да имам двама адвокати, затова реших да откажа първия. Вторият, между другото, беше бившият заместник-началник на Федералната служба за контрол на наркотиците.
Той също не отрече, че цялата разследваща структура почива на пазарни отношения, но аз го убедих още първия път, че няма да предам никого и той повече не се върна на тази тема. Отидохме с него при сегашния зам.-шеф и той предложи нов вариант: първо с парите на ведомството да направя пробна покупка на рампата (RAMP, руски Anonimus Market Place - най-големият българоезичен пазар в дълбоката мрежа - МЗ), откъдето купих веществата, и след това да отида в Санкт Петербург и да им покажа отметката. За това почти се съгласихме, но след като се посъветва, той разбра, че това няма да помогне по никакъв начин за залавянето на продавачите. Предложи и друг вариант: тъй като имат нужда от повече нашумяли случаи и задържани килограми, мога доброволно да им дам известно количество дрога; това не е наказуемо, а в замяна ще получа положителна справка за съда от Федералната служба за контрол на наркотиците. Всъщност от мен се изискваше да купя 100 грама кокаин, амфетамин или килограм марихуана или хашиш без следа и официално да им дам това, което можете да кажете „намерено“. Помислих известно време, но накрая отказах предложението: съвестта ми не ми позволяваше да го приема, а доброволно издаденият килограм трева не се вписваше добре в моята линия на защита.
Мина време, периодът на домашния арест свършваше, от различни страни започнах да чувам за подкупи. Никой не назова конкретни суми, но става дума за продажба на коли, апартаменти и големи кредити. Разбира се, те самите не ми предложиха нищо - свързаха се с родителите ми. Помолих ги да игнориратподобни предложения. Според слуховете, родителите на моите приятели са имали достатъчно такива възможности. Унинието ме убиваше, нищо не се случи, нищо не се промени, напрежението и суетенето ме направиха безпомощна и депресирана. Ядосвах се при мисълта, че тези, които щяха да ме затворят, освен заплатите, искаха да съкратят колкото се може повече. Всички казаха, че парите могат само да намалят наказанието - законът определя набор от условия за това, невъзможно е да се промени статията за пари - само за "големи пари". Спомням си от онова време фразата "Официалната ценова листа ще бъде поставена пред последния съд - не бързайте още."