За режисьора Меншов на церемонията на MTV - Tynu40k Goblina
Вчера гледах по телевизията филмовите награди на MTV за 2007 г. След като разгледах списъка с номинираните, в който има тъпи шедьоври като Wolfhound, Butterfly Kiss и Heat, си помислих, че е някаква хумористична церемония - нещо като Сребърен галош или Златна малинка. Но тогава видях филма Копелета в списъка и разбрах, че тук всичко е сериозно.
Тук е необходимо да се спрем накратко на филма Копелета. Сценарият на игралния филм „Копелета“ се основава на умишлена лъжа за това как по време на войната НКВД залавя тийнейджъри сред непълнолетните престъпници, обучава ги като саботьори и ги хвърля в германския тил на сигурна смърт.
Тази лъжа е измислена от сценариста Кунин, който първоначално твърди, че той лично, Кунин, е бил в такъв лагер, че лично от него, Кунин, съветските власти подготвят убиец и че той лично, Кунин, изоставен в германския тил, смело изпълнява задачата, оцелява по чудо и се връща по чудо.
Веднага след като бяха изказани гениалните идеи за сценарий, на закоравелия убиец Кунин и неговите приятели беше обяснено подробно, че никога не е имало нещо подобно в родната им страна.
Центърът за връзки с обществеността на ФСБ на България съобщава, че в архивите на ФСБ на България и Комитета за национална сигурност на Република Казахстан няма материали, потвърждаващи съществуването на подобни „детски диверсионни школи“ в системата на органите на НКВД-НКГБ, подобни на описаните в разказа „Копелета“. Няма архивни документи за специални операции за изпращане на диверсионни групи от тийнейджъри от съветските органи за държавна сигурност зад вражеските линии по време на Великата отечествена война.
Тоест, всъщност всичко беше така: саботьори от съветски деца бяха обучени от германския абвер. Изпратиха ни децата ни – немскифашисти, които ни нападнаха с цел изчистване на "жизненото пространство" от българите. А българите спасиха децата си от немските лагери и ги изпратиха у дома, спасявайки ги от нацистите.
Но сценаристът Кунин иска всичко да е обратното! Така че българските говеда убиват собствените си деца. За да изглеждат българските говеда сто пъти по-грозни и отвратителни от нацистите. Такава е задачата на истинския домашен творец. И какво, ако не се случи наистина? Не беше, но можеше да бъде.
Кажи на глупак: нека направим филм за майка ти, която е мръсна, раменеста курва, която лунира като свирка на спирките за камиони? Ами ако мислиш, че майка ти е почтена жена? Може и да е курва, просто не знаеш. Е, ти самият, както подобава на глупак, не си роден от баща си, а от един от пияните шофьори, които тя имаше трима онази вечер - затова си такъв. Е, когато глупакът започне да вика, че майка му е честна жена, трябва строго да му се каже: ти си този глупак, хайде вече да оценяваме филма по художествените му качества, а не тук да пищим за майка ти. Художествените достойнства на филма са безспорни, а коя е твоята майка става ясно на всички от филма.
Парите в размер на 700 000 долара за заснемането на тези идеологически помия обаче веднага бяха отпуснати от държавата. Министърът на културата Швидкой каза, че "художникът има право да изобретява". Това несъмнено е прекрасно. Не е ясно само с каква уплаха художникът има право да се изхожда по главите на съграждани - за парите на тези граждани, платени под формата на данъци и отишли да снимат филма Копелета.
Псевдо-Кунин не каза само за едно нещо: откъде са обучили такъв безсрамен лъжец от него? Но това вече не е интересно за никого - дори актьорът Панин, той получи парите отдавна.
Швидкойбез да му мигне окото каза, че филмът е много патриотичен и се справя отлично с патриотичната си задача. Не е лесно да се разбере какво гражданинът Швидкой смята за патриотизъм като цяло. Съвсем очевидно е, че това не е съвсем това, което сред нормалните хора се нарича патриотизъм. Какви задачи изпълнява филмът – стана ясно по-късно.
Режисьорът Атанесян, след като научи, че сценарият на псевдо-Кунин, „базиран на реални събития“, е големска глупост, както подобава на истински творец, веднага информира обществеността, че не знае нищо, не подозира нищо и на практика не работи. Да речем, той много вярваше на Кунин, а той се оказа Файнберг и той, Атанесян, го хвърли. Тогава той каза, че няма да номинира картината на никакви фестивали и конкурси: казват, картината е толкова трудна, че само времето ще покаже.
Самият филм се оказа просто не. В известен смисъл – типично руско постперестроечно кино изливане: скапан сюжет, скапана актьорска игра, мизерни опити за специални ефекти, добър антисемитски дух. Просто няма какво да гледате, както в най-новите шедьоври - всичко е ясно от първите десет минути. Съперник на този шедьовър може да бъде само мега-небрежен Вълкодав, с когото всъщност имаше ожесточена конкуренция.
Наскоро беше съобщено, че Bastards ще бъде първият местен филм, който ще бъде пуснат във висока разделителна способност. Какво можеш да кажеш? Очевидно нищо по-достойно не е снимано в родната им страна, ако дори добрината на Stalker изскочи напред. А малко по-късно се оказа, че противно на заветите на режисьора Атанесян, филмът Bastards е номиниран за участие в церемонията по награждаването на MTV.
В хода на церемонията най-запомнящ се беше Серьожа Зверев, който се качи на сцената и веднага изругажив колега. MTV е програма за тийнейджъри, осем часа вечерта, всичко е наред. Думите на небръснатата Малвина, събрана в залата, бяха приети самодоволно - той говореше необичайно, интересно. Тогава Зверев целуна портрета му, където беше изобразен гол, докато се опитваше да хване портрета с крак. После изнесе още глупости, после пак слезе от сцената.
Владимир Меншов,много разуменрежисьор и актьор, носител на Оскар, излезе да връчи наградата за най-добър филм. Отваряйки плика и прочитайки името на филма победител (оказа се - изненада! - филмът Копелета), режисьорът Меншов каза, че няма да връчва награда на филм, който опозорява страната му. После хвърли плика на пода и си тръгна. Много зрители се втурнаха от залата.
Какво може да се каже тук? Нормално поведение на нормален човек. Абсолютно ненормално за актьор и режисьор, както ще стане ясно от по-нататък. Но за нормален човек - нормално. Ето го директорът Меншов - нормален, достоен човек.
Според мен това е като цяло първият случай, когато представител на нашия творчески елит не се страхува публично (което е важно) да назове нещата с истинските им имена. И е абсолютно прав, че изобщо не трябва да се обръща внимание на идеологическите помия. Освен това не трябва да се „дават бонуси“.
Каква е нормалната реакция на нормалните хора към това? Стани и си тръгни. Но нашите "творци" - поне в ушите на пикня. Веднага след като в залата настъпи тишина, водещият Ургант весело обяви, че наградата отива при филма Копелета и на сцената се втурнаха радостни „актьори“ - изпълнителите на ролите на деца, измъчвани от кървавата гебния. Режисьорът Атанесян препускаше зад тях. Или времето вече му беше показало, че е направил шедьовър, или всичко веднага му беше ясно. След като получи желаната награда, Атанесян избухна в реч.
Обърканият в показанията си режисьор Атанесян каза, че не снима документален филм, въпреки че според него събитията са престанали да бъдат „реални” за него едва в деня на премиерата. Преди това засне бруталната истина. Тогава той каза, че всъщност филмът му не е нищо друго освен метафора и предупреждение. Ние, каза Атанесян, не искаме да се случи същото с нашите деца днес.
Трябва да се разбере, че децата му са престъпници и убийци, на чиято съвест - смъртта на служителите на реда. Децата на Атанесян са на път да бъдат хванати от кървавия режим на Путин и ще започнат да се готвят за хвърляне в Грузия. Стана ясно - какви са патриотичните задачи на Швыдкой и за кого точно е така успешно осъщественият с парите на данъкоплатците филм Копелета.
Режисьорът Атанесян би се замислил по-добре: какво ще си помислят българите за него, Атанесян, и за другаря му Файнберг - след като погледнат творението им? Приятелство на народите, както знаете, вече нямаме. И преди да заснемете нещо подобно, добре е да помислите добре какво сеете и какво искате да постигнете.
Впрочем има и чисто положителна страна на случилото се. Отношението към постъпката на режисьора Меншов като лакмусов тест ни позволява да идентифицираме сред околните морални изроди и евтини козли от феновете на следващите "дисиденти".
Едно нещо не е ясно: защо режисьорът Меншов изобщо отиде на тази церемония? И какво правеше Йосиф Кобзон там?