За смирението
Една от най-важните християнски добродетели е смирението. Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, ни казва Христос. От тези думи става ясно, че Учител на смирението е Самият Господ. Наистина Христос ни учи на тази Божествена добродетел, и то не толкова дори с думи, а с начина, по който се появява на света – смирено и незабележимо.
Христос не се роди нито като велик император, нито като славен пълководец, нито като известен учен, а се появи на света тихо и неусетно, както утринната роса се спуска неусетно и безшумно на земята. И целият Му живот, въпреки многото и велики чудеса, също беше смирен и незабележим, така че светските историци от онази епоха изобщо не забелязаха идването на Божия Син в света - в своите писания те почти не споменават Христос. Но за други хора - царе, командири, философи - тези историци са написали много книги, където се прославят делата на тези известни горди хора. Почти нищо не са писали за Христос – защо? Защото такова е свойството на смирението - то върши най-великите дела тихо и незабележимо, а гордостта, напротив, върши най-незначителните и дори срамни дела за показност и с голяма пищност.
Христос обърна света с главата надолу, но го направи така, че повечето от съвременниците Му нищо не разбраха и не забелязаха. Дори след много векове след земния живот на Христос, когато за всички стана ясно, че с Неговото идване светът се обърна с главата надолу, хората все още бяха в недоумение и спореха: Кой дойде на земята и как успя да промени цялата вселена, така че никой нищо не забеляза?
Така постъпва Бог - смирено и тихо, а истинските последователи на Христос, тоест светиите и праведниците, имат същото качество - те са смирени и затова техният висок свят животостава невидим за светските хора. Известният атонски старец Йосиф Исихаст е казал, че истинската правда няма камбана, която да бие и да привлича вниманието. Истинската праведност винаги е смирена; тя не се представя или парадира. Следователно духовният човек вижда всички, но никой не вижда него.
Друг атонски подвижник, старецът Паисий, сравнява светски силни, образовани, горди хора с изкуствени спътници, въртящи се около Земята, които само приличат на звезди, но при по-внимателно разглеждане се оказват просто парче желязо, произведено във фабрика. Хората, които имат смирение, са истински звезди, които се движат в безкрайното пространство с огромна скорост, но тихо и безшумно, така че никой да не ги забележи...
Какво е смирение? Обикновено, когато казваме за някого, че е смирен, ние си представяме човек, който се смята за по-лош от другите, поставя себе си на последно място, винаги се укорява и оправдава другите и други подобни. Трябва обаче да знаем, че всичко това не е самото смирение, а само началото на пътя, който води към него. Ако някой тръгне по този път, в душата му ще се роди нещо, което ще го доведе до истинско смирение, което е непонятно за ума и неизразимо с думи. Истинското смирение е велика тайна – тайната на светиите. Свети Исаак Сирийски казва, че смирението е някаква тайнствена сила, която след завършване на целия Божествен аскетичен живот се възприема от напълно свети хора. И св. Григорий Синаит пише, че онези, които се опитват да обяснят с помощта на думите какво е смирението, приличат на хора, които се опитват да измерят бездната с линийка.
Без смирение не може да има общение с Бога, нито духовен живот, нито спасение. Ако нямаме смирение, няма добри дела,колкото и да са те, няма да се спасим. Който съзнава много добри дела в себе си, казва св. Йоан Златоуст, но при това не мисли, че е последен от всички, той няма да получи никаква полза от всичките си добри дела. А старецът Паисий сравнява добрите ни дела с нули – който има много добри дела, има дълъг ред нули, който има малко, онзи има къс ред, но в сбора и двамата пак ще имат нула, ако Бог не постави една отпред. И Той ще го постави само ако имаме смирение...
Така че, братя и сестри, ние абсолютно трябва да научим небесната добродетел на смирението, трябва да положим всички усилия да я придобием и усвоим за себе си. Светите отци казват, че нашите врагове са паднали от гордостта и винаги ни тласкат по един и същ път, защото знаят, че гордостта отделя душата от Бога и е нейната гибел и смърт. Често враговете ни насаждат тази страст толкова фино и неусетно, че ние не разбираме и не осъзнаваме своята гордост. Въпреки това, дори и да не го осъзнаваме, все пак трябва да се смирим и да се научим на смирение. Този път е следван от всички светии, които чрез смирение са получили благодат и освещение от Бога. И ние със сигурност трябва да им подражаваме и винаги да помним, че е невъзможно да се приближим до Бога по друг начин, както казва Писанието за това: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“. амин