За учител по български език и литература - Урок-лекция Граматичен строеж на фразеологичните единици

Тема на урока: Фразеология на българския език.

Цели: систематизиране и задълбочаване на знанията за фразеологията като клон на науката за езика, формиране на способността да се разграничават фразеологичните единици по структура, да се определи тяхната синтактична роля, да се използват фразеологични единици в речта, за да се обогати.

I. Организационен момент. Формулиране на целите на урока.

II. Лекция на учителя (придружена с демонстрация на презентация, изготвена в PowerPoint).

Четиригодишно момиче попита майка си дали скоро ще дойде лятото.

- Скоро. Дори няма да имаш време да погледнеш назад.Момичето започна да се върти по странен начин.„Оглеждам се, оглеждам се, но все няма лято... Друго дете чу израза „живеят на ножове“ и си представи, че има големи ножове, на чиито остриета лежат и седят някакви странни хора.Със смислени значения, от които съставяме фрази и изречения в речта, в българския език има и по-сложни езикови единици – устойчиви съчетания от думи. В тези изрази думите губят своята самостоятелност и само целият израз като цяло има значение.Така че, преди да имате време да погледнете назад в горния пример, това означава "скоро", те живеят на ножове - "те са във вражда. " Броят на такива изрази в българския език достига няколко десетки хиляди. Както вече знаете, фразеологията, специален раздел на лингвистичната наука, се занимава с тяхното изучаване. Думата фразеология произлиза от две гръцки думи: phrasis - "израз" и logos - "доктрина". Този термин се отнася и до целия състав на такива изрази в езика.

Фразеологичните единици на българския език могат да се различават по своята граматикаструктура. Според граматическата си структура те могат да бъдат разделени на две основни категории. Първата категория се състои от фразеологични единици, които имат граматическа структура на изречение, например: бабата каза на две, следата се простуди, като крава я облиза с език. Втората категория са фразеологизми със структура на словосъчетание: седят в галош, авгиеви обори, владетел на мисли.. Фразеологизмите със структура на изречение са по-малко на брой в българския език. Фразеологизмите със структурата на фраза се различават по това какви части на речта включват и коя дума е граматически основна в тях. Според граматически основната дума се разграничават два вида фразеологични единици: нарицателни и глаголни.В нарицателните фразеологични единици граматически доминиращата, основната дума най-често е съществително име: бели мухи, езопов език, гвоздеят на програмата, темата на деня. Има обаче фразеологични единици, чиято граматически основна дума е прилагателно: лесен, труднодостъпен , Глаголните фразеологични единици включват глагол като граматически основна дума плюс съществително или наречие, например: ходете с коз, варете каша, прозирайте. Фразеологичните единици със структурата на фразата се присъединяват към такива фразеологични единици, които съдържат думи, свързани с координираща връзка: нито риба, нито месо, нито дъно, нито гума, без проблеми.

Като част от изреченията фразеологичните единици могат да играят ролята на всеки член на изречението. Най-често обаче те са обстоятелства или предикати. Например: - И ако говориш - ще изпръскам толкова много, че няма да забравиш преди новите метли! (М.Е. Салтиков-Шчедрин). В това изречение фразеологизмът играе ролята на обстоятелство Фразеологизмите в изреченията могат да действат и като сказуемо: Но какво тогава, след грешката си, човек прави едруг въпрос! Баща ти не е пял Лазар на никого (вж.: не се е оплаквал). Той стоеше зад машината си и стоеше зад нея, докато живееше (К. Симонов) Фразеологизмите се използват по-рядко като други членове на изречението - като определение: От другата страна в колхозния навес ни чакаше стар, очукан (т.е. "силно износен, отдавна използван") "джип", оставен там през зимата (М. Шолохов); като допълнение: Видяхме теменужки в цветната леха; като предмет: Лъчевата болест е много опасна Фразеологичните единици от терминологичен характер се използват главно като допълнения и субекти, например: имената на цветя, билки (овчарска торбичка, Иванови къдрици и др.), Медицински имена (тибия, цекум и др.) Фразеологичните единици със структура на изречение също се използват като определени членове на изречението, въпреки че външно са подобни на независими изречения. И така, използва се фразеологичната единица, където раците зимуват, и ролята на допълнението (сравнете: разберете (какво?) Трудности). Затвори след разговор със Смолкин, Вертилин отиде в Автотръст. Нека не мислят, че могат да го вземат с голи ръце, той ще покаже тази база, където раците спят зимен сън (А. Рибаков).

Възпроизвеждането и стабилността на фразеологичните единици се проявяват преди всичко във факта, че те представляват определено семантично единство. В същото време значението на фразеологичната единица като цяло и нейните съставни компоненти може да бъде различно. Това беше забелязано за първи път от Виноградов Виктор Владимирович, чиято семантична класификация на фразеологичните единици сега е общоприета. Според тази класификация всички фразеологични единици са разделени на 3 категории: фразеологични сливания, фразеологични единици, фразеологични комбинации.

Фразеологичните сливания са абсолютно неделими фразеологични единици,значението на което изобщо не зависи от лексикалния състав, от значенията на компонентите и е също толкова условно и произволно, колкото значението на немотивирана дума-знак , Тясната семантична кохезия на компонентите на фразеологичните сливания може да бъде фиксирана и подкрепена от редица условия: 1) наличието на неразбираеми остарели думи - попаднете в бъркотия - (по-рано фиш - "машина"); 2) наличието на грам. матически архаизми - небрежно - (сега "загубени"); израстването на жива синтактична връзка между думите - отколкото лека, извън ръка - не се определя тип връзка.

Фразеологичните единици, подобно на фразеологичните съюзи, са семантично неделими, но в тях интегралното значение е мотивирано от значението на съставните думи.Включените в състава им думи могат да имат и пряко значение, например: дръжте камък в пазвата си, навийте въдици. Части от тях могат да бъдат разделени с други думи. Сравнете: първата палачинка е на буци - първата й палачинка е на буци.

Фразеологичните съчетания са фрази, в които има думи със свободни и свързани значения. При тях думите с несвободни значения извършват семантична субституция, заместване, напр. внезапна смърт - "внезапна смърт", кървав нос - "счупи носа".

Този слайд показва примери, които учениците, когато разсъждават, се позовават на една или друга група фразеологични единици.

Фразеологичните единици на българския език най-често са еднозначни, т.е. се използват с една постоянна стойност. И така, фразеологичните единици в разгара си имат само едно значение - „бързо“, ухапете езика си - „млъкнете“, ледът се счупи - „започнете някакъв бизнес“, гладувайте червей - „лека хапка“ и т.н. Въпреки това, много фразеологични единици имат две или дори повече значения. Например фразеологияда събере сили има две значения: 1) "да натрупа сила, докато си почива", 2) "да преодолее страха и да вземе решение за нещо." Разликата в значенията на фразеологичната единица се проявява в нейната съвместимост с думите. И така, фразеологичната единица, че има сили в значението на „бързо“, се комбинира с думи, обозначаващи движение - с глаголи да бягат, да се втурнат, да избягат: Алексей тичаше след нея с всички сили, виждайки пред себе си само пъстро петно ​​от нейната лека, цветна рокля (Б. Полевой). Връзката между различните значения на многозначната фразеологична единица не се губи. Често такава връзка е резултат от трансфер на стойност. Насекомото калинка се смята от хората за безобидно, тихо и не безпокои никого. Това име беше прехвърлено на човек, а самият израз калинка получи ново значение: "тих, безобиден човек, който не може да се застъпи за себе си"

Както в лексиката, във фразеологията явлението омонимия е тясно свързано с полисемията. Ако няма връзка между различните значения на фразеологичните единици, състоящи се от едни и същи думи, тогава тези фразеологични единици се признават за омоними , Фразеологичните единици-омоними могат да възникнат на базата на различни явления. Първият начин е, когато източникът е един и същ обект, но характеристиките му са различни. И така, две напълно различни по значение фразеологични единици възникнаха в българския език във връзка с образа на петел: да пусне петела - "фалшиво възпроизвежда мелодията, да пее грешен звук" и да пусне петела - "да запали". В един случай изразът е свързан с пеенето на петел, във втория - с външния му вид: червен петел прилича на пламък и тази фразеологична единица понякога се използва с думата червен: пуснете червен петел.

на български едно и също значение може да се изрази несамо в различни думи, но и в различни фразеологични единици. Например: "опитен човек" - настъргано руло, застреляно врабче; "тъмно" - нищо не се вижда, тъмнината е катранено черна, дори окото да се избоде (избоде). Такива фразеологични единици съставляват синонимна серия в езика.Синонимните фразеологични единици могат да се различават по нюанси на значения или напълно да съвпадат по значение. Фразеологичните единици съвпадат по значение от корица до корица и от дъска до дъска.Синонимите на края на света и където гарванът не донесе кости имат семантична разлика: втората фразеологична единица означава не само „много далеч“, но и на „труднодостъпно място.“ Фразеологичните единици-синоними могат да бъдат еднакви по граматична структура (настъргана морска видра - застреляно врабче) или различни, отколкото се различават от лексикалните синоними (които винаги се отнасят за една част от речта), например: от всички крака - само петите искряха.

Между фразеологичните единици на българския език, както и между думите, съществуват отношения на антонимия. Фразеологични единици-антоними са противоположните по значение.Фразеологичните единици-антоними характеризират явлението от една страна, но са противоположни. Така човек може да бъде идентифициран по височината си; от една миля от Коломна - "много високо" - не се вижда от земята - "много ниско"; според външния му вид, отразяващ здравословното състояние: кръв с мляко - "здрав вид" - те го слагат по-красиво в ковчег - "болен, лош вид." Фразеологизмите-антоними могат да се състоят от различни думи (повдигане до небето - тъпчете в мръсотията, нищо не се вижда - поне събирайте игли) или имат някои идентични думи в състава си (с леко сърце - с тежко сърце, живейте със собствения си ум - живейте с някой друг) ум).

Всички фразеологични единици на българския език могат да бъдат разделени по произход на две групи: фразеологични единици от български произход и заети.Българските фразеологични единици са възникнали в самия български език или са наследили българския език от прародината. Такива хора не могат да бъдат разляти с вода - "много приятелски настроени", мечешка услуга - "некадърно обслужване, лоша помощ", катерене по буен - "предприемане на нещо рисковано, очевидно обречено на провал", седем педя в челото - "много умен", човек в калъф (от историята на А. П. Чехов) и много други.

Всеки занаят в Русия е оставил своя отпечатък върху българската фразеология. От дърводелци произхожда фразеологизмът тромава работа, от кожухари - небето изглеждаше като овча кожа - "уплашен". Новите професии дадоха нови фразеологични единици. От речта на железничарите българската фразеология е взела израза зелена улица - "свободен път; успешно промотиране на нещо", от речта на механиците да затегне винтовете - "да увеличи изискванията".

Фразеологията отразява различни страни от живота на хората. Успехът на страната ни в изследването на космическото пространство допринесе за появата на фразеологията да отиде в орбита - "да постигне добри резултати, успех".

Заетите фразеологични единици се делят на заети от старославянския език и заемки от западноевропейските езици.Старославянските фразеологични единици са фиксирани в българския език след въвеждането на християнството. Най-често те са от книжен характер. Такива са например градските приказки - "предмет на всеобщо обсъждане", търси и ще намериш - "търси и ще намериш", хвърляне на мъниста пред прасетата - "напразно е да се доказва нещо на хора, които не могат да го разберат и оценят" и др.

Фразеологизмите, заети от западноевропейски езици, включват най-старите заеми от латински или старогръцки (например от латински: terra incognita - "нещо непознато", буквално - "непозната земя"). По-нови заемки отФренски (да имаш зъб срещу някого), немски (да го разбиеш на парчета), английски (син чорап - "за жена, която е загубила женствеността си, занимаваща се само с научни дела") езици. без превод и фразеологични калки. При заемане без превод се запазва истинското звучене на фразеологичните единици на родния език (terra incognita), при проследяването се използва дословен превод от съответните думи на българския език, поради което такива фразеологични единици външно не се различават от родните български, например: син чорап (от английски), мълчи (от латински) Значителен брой фразеологични единици са заимствани от древногръцката митология. Например, следните изрази са свързани с гръцките митове:

Кутията на Пандора. Алегорично - "източник на нещастие, неприятности". Фразеологизмът е свързан с мита за Пандора, която получила от бог Зевс затворена кутия, пълна с всички земни бедствия и нещастия. Любопитната Пандора отвори кутията и човешките нещастия излетяха.

Авгиеви обори. За занемарена стая или бъркотия. Свързва се с мита за Херакъл, който разчистил огромните конюшни на цар Авгий.

Слайдът съдържа речникови статии, илюстриращи характеристиките на тълкуването

В "Речника на българския език" на С. И. Ожегов фразеологичната единица се тълкува в същата речникова статия като думата, след определен знак # се дава стилистичен знак.

III. Консолидация. Използва се тестовата задача по темата "Фразеология" на компютърния комплекс "1C: Tutor. Bulgarian".

Обобщаване на урока.

Отговори на въпросите:

1. Какво е общото между фразеологичните единици и думите и как се различават?

2. Защо фразеологичните единици се появяват в езика, въпреки факта, чече техните значения могат да бъдат изразени с отделни думи?

3. Възможно ли е да се говори за нещо само с помощта на фразеологични единици? Защо?

4. Как да обясним, че много фразеологични единици от миналото са в момента

5. Каква граматична роля играят фразеологичните единици в речта?

Избираеми задачи:

1. Подгответе съобщение на тема „Фразеологични единици на българския език“ (за ученици от начален етап).

2. Напишете кратко съчинение на тема „Нови фразеологични единици в българския език“.

Граматична структура на фразеологичните единици