За великата богиня Лада (Иван Есаулков)
Блатни блата заобикаляха храма на Лада, На места се виждаха само петна трева. Тайни пътеки водеха към Светилището, Само магьосниците знаеха за тях.
Не бяха положени пътища, нямаше багаж - Сред блатото се скри, подходът беше изгубен. И несъзнателно някой не можа да се приближи до Лада, И следи от смелчаци се изгубиха сред блатата.
Къде точно е бил Храмът, никой не знае. Тук няма да покажете мъжество, смелост и ловкост. За да стигнете през блатото до Свещеното място, Трябваше първо да плавате на лодка.
Позлатен купол се извисяваше като пирамида, Продължаваше със златна свастика. Скъпоценните камъни не светеха леко. Стените бяха украсени с цветни дърворезби.
И сред тези камъни, шарки и злато Тя се извисяваше, млада и стройна, - С бебе * на ръката си, Лада се усмихваше на всички И беше целомъдрено гола.
Имаше бедра, чело, гърди, покрити с венци, За да не видят хората Нейната голота. И сакрални знаци увенчаваха всички храмове, И дървета и цветя растяха около тях.
В краката на Лада винаги имаше samoguds **, Стените бяха построени с жалост, рога, Химнът на Великата богиня беше изсвирен всички заедно - Бризовете помогнаха да изсвирят този химн.
Жриците бяха внимателно подбрани От красиви и скромни момичета на млади години И те бяха обучавани като вещици дълго време За да знаят всеки обичай и тайна.
Върховната била избрана за ритуала, Голямо хоро на празника извила, Силно на хората говорила. Това Лада каза, взети предвид всички хора.
Храмът на Великата богиня беше опожарен от християните, Но слугите спасиха статуята на Лада, През огромните блата те си проправиха път в мъгла, Те отидоха до далечния Таймир през тайгата.
И все още се пази в тайни пещери Сред реликвите, скрити някъде в дълбините, Има Храм на нашия Прародител - Семейството, Там всичко се пази в грижа, в любов.
Ленинградчани си спомниха годините на блокадата, И изглеждаше, че всички хора бяха обречени, Но враговете не можаха да се доближат до храма на Лада ***, И синовете на нашата България ги прогониха.
Нежността на Богинята се излива върху нас чрез мълния, Богородица живее в нашите обреди. Ще трае хилядолетия, - Както досега, Богинята ни пази всички!
----- * От лявата страна на Лада седеше усмихнато бебе - нежният Лел. ** Гусли-самогъди. *** Германските дивизии са спрени точно там, където някога се е издигал храмът на Лада.