За всичко във форекс форума са виновни банкерите
- рейтинг на брокера
- рейтинг на pamm сайтове
- рейтинг на бинарни опции
- Рейтинг на борсите за криптовалута
- Форекс списание
PDA | Актуализации | Регистрация | справка | Общност |
Връзки към общността |
Потребители |
Към страницата. |

Банкерите ли са виновни?
Банкерите ли са виновни за всичко?
Трудно е да се намери по-политизирана област на икономическа дейност в САЩ от жилищното финансиране. И въпреки това все още има хора, които правят всичко възможно, за да оневинят регулаторите с правителствен мандат да организират кредитиране и агенции като Fannie Mae и Freddie Mac от всякаква отговорност за бума на недвижимите имоти и последвалия го срив. Причините за това са очевидни. Ако тези длъжностни лица, институции и грешните политици бъдат призвани да отговарят, дневният ред на реформите неизбежно ще трябва да се разшири от алчните банкери и техните огромни бонуси към по-широки въпроси. Могат ли правителствените мандати да провокират частни играчи към лошо поведение? Можем ли да сме сигурни, че регулаторите ще могат да намерят приемлив компромис между финансова стабилност и мандати с широка политическа подкрепа?
Може ли Централната банка да запази истинска независимост? Безусловното приемане на повишената роля на правителството на пазарите кара човек да се запита дали такава роля понякога не е част от проблема.
Разбира се, напълно неправдоподобни изглеждат аргументите на тези, които се опитват да хвърлят цялата вина за кризата изцяло върху правителството. Много по-богати и лоялниима твърдения, че всички - банкери, домакинства, регулатори и политици - са дали своя принос за създаването на бума, а след това, когато балонът се спука, само са се сочили с пръст, прехвърляйки отговорността.
Неумелото поведение на банкерите след началото на кризата обаче – първо се обърнаха за помощ към държавата, а после си изплащаха огромни бонуси, сякаш нищо не се е случило – предизвика вълна от критики, които хвърлиха лъвския пай от вината върху банките, докато всички останали на този фон се стремяха да се представят като невинни жертви. В резултат на това отговорите на обществената политика се развиха под мотото „Банкерите са виновни“. Този подход обаче може да е непълен - и следователно неефективен.
В тази връзка ще бъде интересно да се прочетат резултатите от икономическо проучване, базирано на твърдението на Пол Кругман, един от най-влиятелните леви икономисти в Съединените щати, според който „Законът за местните реинвестирания (CRA) от 1977 г. няма нищо общо с бума на високорисковите ипотеки“.
Левицата мотивира позицията си с факта, че от приемането на закона дълги години преди кризата не е имало повишаване на риска при кредитирането. По този начин те заключават, че CRA не може да е била движещата сила зад жилищния бум, докато бумът на високорисковите ипотечни кредити не е започнал до началото на 2000-те години. Подобно разсъждение обаче прикрива възможността регулаторите да са започнали да изискват от банките да налагат по-строго CRA много по-късно.
Резултатите са изключително прости. Банките, подложени на преглед на CRA, изплащат 5% повече заеми за шест тримесечия (средна продължителност на проверката), с вероятността, чеслед една година задълженията по тези заеми ще бъдат неизпълнени, се увеличава с 15%. С други думи, намирайки се под капака на регулаторите, банките са по-склонни да издават както заеми като цяло, така и заеми с високо ниво на риск в частност, като тези тенденции са най-силно изразени в сегмента на кредитополучателите с ниски доходи, посочени в CRA.
Освен това, според проучването, основният начин, използван от регулаторите, за да повлияят на банките да спазват изискванията на CRA, е да дадат на регулатора правомощието да откаже искането на несъответстваща банка за откриване на нов клон или сливане. По време на бума на високорисковите ипотечни кредити големите банки бяха предимно заинтересовани от разширяване и следователно имаха повече причини да се съобразят с поставените пред тях условия. В пика на кредитната треска (2004-2006 г.) проверяваните банки отпускаха още повече кредити, а последствията от това кредитиране бяха още по-лоши.
Рагурам Раджан Адаптирано от Project Syndicate