Заболявания, причинени от Naga vibrios
Khotko N.I., Дмитриев A.P. - Воден фактор при предаване на инфекции
По-горе /Глава I/ представихме данни за възможността за много дългосрочно /до 15 месеца/ запазване на холерни вибриони в промишлени отпадъчни води /А.М. Зайденов и др., 1976/, както и данни за размножаване на холерни вибриони във вода.
След края на острите водни епидемии /огнища/ често остава верига от последователни контактно-битови инфекции /"контактна опашка"/.
Наблюденията от последните десетилетия показват епидемиологичната опасност не само от използването на заразена вода за пиене, но и за къпане. Това по-специално се доказва от проучвания на Д. М. Хюз и др. (1982), проведени в Бангладеш, и показаха, че използването на повърхностни водоизточници, заразени с V. сholerae, за къпане е изпълнено с риск от инфекция с холера.
Описани са епидемични ситуации /G.M. Grizhebovsky et al., 1991/, в които се комбинират варианти на различни водни и контактни инфекции.
Известно е, че проблемът с холерата е актуален и за региона на Кавказ. В резултат на епидемиологичния анализ на G. M. Grizhebovsky и др. (G. M. Grizhebovsky "Холера в Кавказ", научен доклад Ставропол, 1997-78 стр.) Установено е, че в условията на региона всички пътища на предаване играят роля в механизма на инфекция с холерна инфекция, но следното може да се цитира като примери за типични водни огнища.
Епизодите на доста тежки епидемични усложнения на територията на Азербайджан през 1977, 1981, 1985, 1989 г. бяха подобни по характер. Практически във всички случаи, както и в Дагестан, е имало връзка на заразените лица с водата от напоителните системи. В същото време има многократни факти за изолиране на вирулентни култури от холерни вибриони от контейнери за утаяване и съхранение на вода отнапоителни канали.
Има известни доказателства за ролята на чешмяна вода като фактор на предаване. Така по време на избухването в Азербайджан през 1985 г. в Баку са идентифицирани 9 несвързани огнища на холера: 8 с изолирани случаи на инфекция и едно с 6 случая. При огнище с шест случая Vibrio cholerae е изолиран от проба от резервоар за съхранение на питейна вода. И въпреки че въпросът за генезиса на споменатите огнища изглежда доста спорен, следното предположение е съвсем основателно. Факт е, че част от районите на Баку се снабдяват с вода от водоснабдителната система Кура, чиито водохващащи съоръжения са разположени на реката. Куре е под вливането на Аракс. Пречиствателните съоръжения работят с претоварване, авариите са чести, в отделни периоди до 50% от водните проби са нестандартни по отношение на бактериологичните показатели, а през периода на мерките за ликвидиране на огнището от 38 изследвани проби от чешмяна вода 21 се оказват с холерни вибриони не 01 група и аеромонади. Възможно е за кратък период от време във водопровода да е попаднала недезинфекцирана вода, съдържаща малки концентрации на Vibrio Eltor. В тази връзка в различни райони на Баку, снабдени с вода от водопровода Кура, имаше огнища на холера, които нямаха видима връзка помежду си. Трябва да се отбележи, че в районите на Азербайджан, съседни на водоприемника за Баку, по това време са регистрирани случаи на холера и от водата на Аракс е изолиран холерен вибрион. Подобен генезис е установен по-надеждно по време на огнище в Баку през 1995 г., когато 4 култури от холерни вибриони от група 01 са изолирани от проби от водопровода Кура (S.D. Mamedov et al., 1994).
Интензивно огнище на холера от Сирия (49 случая и 21 носители) се появи през 1999 г.Ставропол. Споменатото огнище е доста уникално, тъй като изворната вода е факторът за предаване (V.I. Efremenko et al., 1992). Случаи на инфекция бяха установени в един от лагерите на туристи от различни части на страната, сред строителни работници от Сирия, сред индивидуален обслужващ персонал, както и сред жителите на града. Всички заразени са консумирали изворна вода, от чиито проби при бактериологично изследване е изолиран Vibrio cholerae Eltor. Инфекцията на изворната вода е настъпила в резултат на нарушаване целостта на канализационните мрежи на къмпинга след свлачището. Поради тези причини коли индексът на изворната вода варира от 600 до 2380 (И. К. Богданов, 1993).
Водата от чешмата, като фактор за предаване на холера, се проведе в района на Дербент в Дагестан през 1994 г. (G.G. Onishchenko et al., 1995; A.K. Adamov et al., 1995). Анализът на нивото на инфекция с холерен вибрион сред населението на Дербент, в зависимост от източниците на водоснабдяване, позволи да се установи, че в микрорайоните на града, снабдени с чешмяна вода от две помпени станции, са формирани 44 семейни огнища на холера с 34 пациенти и 37 вибрионосители, а нивата на инфекция на 100 000 души население в тяхната обслужвана зона (307,0 и 276,0) значително надвишават подобни показатели и за други водоснабдителни системи (не повече от 40,0 на 100 хиляди от населението в осем системи, а в две - 87 и 131,2). Такова високо ниво на инфекция в първия случай вероятно се дължи на периодично замърсяване на водата с холерни вибриони в участъци от водоснабдителната система, преминаваща през мазета на многоетажни сгради, пълни с канализация. Поради факта, че водата се доставя по график, е напълно възможно канализацията периодично да се засмуква във водоснабдителната система. НепрякТова се потвърждава от положителните резултати, получени с помощта на магноимуносорбентен метод за откриване на холерен антиген във водната кула, която се захранва с вода от една от помпените станции, които осигуряват вода за най-засегнатите от холера райони на Дербент. Това се потвърждава от високия дял на нестандартни водни проби по бактериологични показатели (27%) и положителни находки за Vibrio cholerae в съдове за питейна вода в две огнища, включително едно с многобройни случаи на инфекция (по 8 болни и носители).
Ако различни варианти на инфекция, свързани със сладководни резервоари /водоизточници/, са известни отдавна, то ролята на морската вода в разпространението на холерата е разкрита едва по време на VII пандемия. Наблюденията, проведени през 1970 г. в Одеса и Керч, несъмнено показват възможността за инфекция при къпане в морска вода, заразена с холерни вибриони. Известни са заболяванията на хората, които са използвали морска вода от огнището за гаргара, въпреки че самите болни са живеели в места, отдалечени от морето. Освен директното замърсяване от морската вода, водата е от голямо значение като фактор за замърсяване на морските водни организми. Инфекцията с холера чрез употребата на черупчести е известна отдавна, но по време на VII пандемия този заразен фактор в някои територии /Филипините, Италия/ напредна в ранга на най-важните. Насърчава увеличаването на ролята на морската вода в предаването на холера дългосрочно оцеляване в тази среда на причинителя на заболяването.
Въпреки това, според Е. А. Москвитина и др. (1990), холерните вибриони се намират в морето само в зоната на притока на реките в радиус от 50-250 m при температури на притока от 20 до 23,6 ° C и pH 7-8-8,6. Причинителите на холерата се размножават във вода в присъствието на примеси на минерално-сулфидни води. Само няколкоЩамовете Vibrio cholerae, изолирани от морска вода, имат гена vct, един от основните фактори за патогенност на вибриона.
Що се отнася до механизмите на замърсяване на морската вода с холерни вибриони, те бяха разгледани в една от предишните глави. Понякога такъв механизъм може да бъде много сложен, което по-специално се доказва от трудовете на G.M.Medinsky et al. (1976, 1989, 1992).
Способността на Vibrio cholerae да оцелява добре /дори да се размножава/ в силно минерализирани води обяснява случаите на заразяване на човека при пиене на бутилирана минерална вода /Backe et al, 1977/.
Горните материали се разглеждат в контекста на класическите идеи за епидемиологията на холерата, според които източникът на инфекция е човек, а на водата се отрежда ролята на фактор за предаване на холера. През последните години обаче се появиха концепции за холерата като водна сапроноза / V.P. Sergiev, A.S. Марамович, 1988/, или зоонози, свързани с хидробионти /А.К. Акиев, 1991/.
A.K.Akiev смята, че вибрионите във водата засягат хидробионтите, причинявайки тяхното заболяване. В открити води протичат процеси на разцепване на органични вещества от биопланктон, което води до образуването на междинни токсични вещества, които влияят на аглутинируемостта на вибрионите. Появата на О-аглутиниращи вибриони може да се появи и в тялото на хидробионтите под въздействието на протеолитични ензими. Авторът смята, че съществува зависимост на разпространението на холерата от контактите с открити водоеми, използването на термично необработени водни организми и от характеристиките на екологията на откритите водни тела, които определят интензивността на вибрионалните епизоотии сред водните организми.
Заболявания, причинени от Naga vibrios
През периода се появява и терминът NAG vibrios /неаглутиниращи вибриони/VII холерна пандемия, заместваща концепцията за vibrios cholerae. Според Саказаки, известен японски изследовател на този проблем, терминът NAG-вибриони се предлага да се използва за онези микроорганизми, които отговарят на дефиницията на рода Vibrio, имат същия H-антиген като холерните вибриони, но не са аглутинирани от O- или Vi-sera /холера/, дори ако културата се вари при 100°C в продължение на 2 часа.
NAH-вибрионите като проблем на инфекциозната патология, епидемиологията на NAH-инфекцията - започнаха да се изучават наскоро, така че много въпроси остават недостатъчно изяснени, някои се оценяват непоследователно.
Според L.M. Smolikova et al. (1970) от 54 известни серовара на NAG вибриони /02-055/, серовари 2, 5, 6, 34, 37, 47, 50 могат да причинят чревни заболявания при хората; серовари 8, 46, 52 и 39 са по-чести във външната среда, останалите серовари са редки. Авторите смятат, че серовари 2 и 5 са слабо запазени във вода и откриването им в тази среда е индикатор за прясно фекално замърсяване на водата. Серовари 6, 50 и някои други, очевидно, могат да се размножават във вода. Серовари 39, 41, 53, 55 са постоянни обитатели на водни тела и нямат патологично значение за хората.
Честото присъствие на NAG вибриони в различни води прави възможно разпространението на тази инфекция във водата, което се потвърждава и от епидемиологичните наблюдения. Описват се като спорадични водни болести, локализирани водни огнища и големи водни епидемии. Така J.M.Hollis и др. (1978) показват, че по-голямата част от случаите на инфекция, причинена от NAG вибриони в Съединените щати (спорадични заболявания), са имали контакт с морска вода или са яли продукти от морски произход. N.Nacescu и др. (1978) споменаванеместно водно огнище в Румъния. Големи водни епидемии има в Лисабон, където се разболяват 15 000 души /Г.С.Дунаев и др., 1975/ и Судан. Последната епидемия даде необичайно висока смъртност за тази инфекция - 15,5%.
По този начин възможността за водно разпространение на NAG vibrio инфекция трябва да се счита за твърдо установена. Съществуват обаче различни гледни точки относно специфичното тегло на водното разпределение на това заболяване. По-специално, L. Miiller (1977) смята, че обикновено, когато NAG-вибрионите навлизат в човешкото тяло с вода, болестта не възниква. Последното е възможно само при много висока концентрация на патогена във водата, което може да бъде директното навлизане на канализацията във водата, използвана за пиене. Обикновено заболяванията възникват при консумация на заразена храна, където се натрупва патогенът. При замърсяване на храната водата може да бъде много важна. Много други изследователи поддържат подобни възгледи. Така I.V. Domoradsky и др. (1971), М. В. Инжеватова и др. (1972), S. Biswas et al. (1970) посочват, че при значително разпространение на NAG вибриони в открити водни тела и тесен контакт на населението с водата на тези водни тела, човешките заболявания обикновено се откриват рядко. Въпреки това, ако водата от открити резервоари, подложени на замърсяване с канализация, се използва за пиене без дезинфекция, са възможни единични и дори масови заболявания на хората / V.I. Zubko et al., 1973, M.S. Drozhevkina, 1975 /. Според В. В. Алексеенко и др. установена е пряка връзка между честотата на изолиране на NAG-вибриони от отпадъчните води и честотата на NAG-инфекция в популацията.
В аспекта на разглежданата проблематика интерес представлява работата на А. М. Зайденов и др. (1987), според който сред 147 лица,заразени с NAG вибриони - 56% са заразени чрез вода, 34% чрез храна.
Заболявания, причинени от парахемолитични вибриони
Vibrio parahaemolyticus е изолиран за първи път от Fujino et al. през 1950 г. в Япония от червата на човек, починал със симптоми на стомашно-чревно заболяване. Zakazaki и др. (1963) разделят парахемолитичните вибриони на две групи: непатогенни и патогенни /Канагава - положителни щамове/. Характерна особеност на тези микроорганизми е тяхната халофилност. Въпросът за източника на заразата остава открит. Много изследователи, следвайки Zen-Yoje, смятат, че през студения период на годината вибрионите се намират в тиня и други дънни утайки, с повишаване на температурата на водата до 14 ° C, вибрионите се издигат от дъното, заразяват зоопланктона, където се размножават. Зоопланктонът от своя страна заразява рибите и мекотелите, чиято консумация е основният фактор за заразяване на хората.