Зачитане на международното хуманитарно право
Отговорност за нарушения.
Целта на всяка правна норма е да влияе върху поведението на хората. Както вече разбрахме, международното хуманитарно право предписва какво трябва и какво не трябва да се прави във въоръжен конфликт, тоест определя нормите на поведение на участниците във военни действия. За да спазвате тези правила, първо трябва да ги знаете. Ето защо държавите-участнички в Женевските конвенции от 1949 г. и техните допълнителни протоколи се ангажираха да запознаят възможно най-широко с текстовете на тези споразумения както военния персонал, така и цялото население като цяло.
Човек, който наруши закона, носи отговорност. В международното хуманитарно право се предвижда индивидуална наказателна отговорност за особено тежки престъпления, извършени по време на международен въоръжен конфликт, които се наричат военни престъпления. Да споменем само няколко: умишлено убийство, изтезания и нечовешко отношение, увреждане на здравето на лица, защитени от международното хуманитарно право (например ранени, болни, корабокрушенци, военнопленници, цивилни), принуждаването им да служат във въоръжените сили на врага, вземане на заложници, незаконно прехвърляне на цивилни лица, перфидно използване на емблемата на червения кръст и червения полумесец (когато причинява смърт, тежки телесни повреди или увреждане на здравето).
Извършителят на военно престъпление може да бъде съден директно въз основа на международното право. Така след Втората световна война Нюрнбергският трибунал за съдене и наказване на големи военнопрестъпници осъди 12 от главните обвиняеми на смърт, а останалите на различни срокове лишаване от свобода. През 90-те години имашесъздаде два международни наказателни трибунала за бивша Югославия и Руанда. Те са упълномощени да се занимават със случаи на военни престъпления, извършени в рамките на тези два специфични конфликта. През 1998 г. на Дипломатическата конференция в Рим беше приет Статут (харта) на Постоянния международен наказателен съд, чиято компетентност, наред с други неща, ще включва преследването и наказването на лицата, извършили военни престъпления.
В огромното мнозинство от случаите самите държави изправят военните престъпления пред правосъдието. Съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях от 1977 г. Държавите, страни по тези договори, са се ангажирали да приемат законодателство, необходимо за осигуряване на ефективни наказателни санкции за онези, които извършват или нареждат извършването на военни престъпления.
В българския Наказателен кодекс е включен член 356 „Използване на забранени средства и методи за водене на война“, който криминализира някои нарушения на международното хуманитарно право.
. Не е лесно да се следват принципите на международното хуманитарно право. Това изисква много работа върху себе си. Той трябва да потисне чувството за отмъщение в себе си, да види стойността на човешкия живот в най-трудните ситуации, да помни, че в условията на въоръжен конфликт на невъоръжен човек се предоставя определен минимум от хуманитарни права. Разбирането, че спазването на нормите на международното хуманитарно право, самото им съществуване е необходимост, идва, когато човек осъзнае, че всеки може да бъде оставен на милостта на врага. При това положение всеки ще предпочете правната защита пред беззаконието и произвола.
Превръща се в историята на ХХ век. Човечеството се подготвяживей в новия век. Какво ще бъде? Ще бъде ли възможно да се постави бариера пред безчовечността, насилието? Вероятно в много отношения това зависи от нас, от способността ни да преговаряме, да живеем по правилата, да се отнасяме хуманно един към друг дори в лицето на най-бруталната конфронтация.
За да се гарантира изпълнението на задълженията по международното хуманитарно право в случай на въоръжен конфликт, държавите - страни по Женевските конвенции от 1949 г. и техните допълнителни протоколи, трябва да предприемат редица мерки дори в мирно време, по-специално: да запознаят както военния персонал, така и цялото население с текстовете на конвенциите и протоколите възможно най-широко; приема наказателно законодателство, предвиждащо наказания за военни престъпления; предотвратяват злоупотребата с емблемите на червения кръст и червения полумесец, други знаци и емблеми, защитени от конвенциите и протоколите; прилага мерки за улесняване на идентифицирането, местоположението и защитата на лица и обекти под закрилата на конвенциите и протоколите.
От самото начало на въоръжен конфликт, задължение на страните е да определят сили-покровители (неутрални държави, натоварени със съгласието на другата страна в конфликта да защитават хуманитарните интереси на страните). Една от най-важните функции на силите покровителки е да посещават лагери за военнопленници и цивилни интернирани. МКЧК също има право да посещава места, където се намират защитени лица. Това се прави, за да могат представителите на силите покровителки или МКЧК да наблюдават как страните в конфликта спазват на практика разпоредбите на Женевските конвенции, да предотвратят нечовешко отношение към защитените лица и, ако е необходимо,допринасят за подобряване на условията им на живот.
Страна в конфликт не може да откаже да изпълни задълженията, произтичащи от хуманитарни конвенции, на основание, че другата страна е нарушила своите задължения, тъй като те не подлежат на реципрочност и трябва да бъдат изпълнени от всяка страна в конфликта при всякакви обстоятелства и без никакви условия.
Нарушаването на нормите на международното хуманитарно право води до отговорност както на международно, така и на национално ниво.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: