Задължителна и доброволна застраховка на имущество, прието като обезпечение

Материалите са изготвени от група консултанти-методолози на ЗАО "БКР-Интерком-Одит"

Нека отново се обърнем към параграф 3 от член 358 от Гражданския кодекс на Руската федерация, въз основа на който заложените вещи се прехвърлят в заложната къща:

"Заложната къща е длъжна да застрахова в полза на залогодателя за своя сметка вещите, приети в залог, в пълния размер на тяхната оценка,установена в съответствие с цените за вещи от този вид и качество, обикновено определени в търговията към момента на приемането им в залог."

Както беше отбелязано по-горе, заложната къща е организация, която извършва предприемаческа дейност.

Следователно имуществото, прието от заложната къща от гражданите като залог, се използва от тях при изпълнението на дейности, насочени към получаване на печалба (доход).

В съответствие с член 38, параграф 2 от Данъчния кодекс на Руската федерация:

„Собственост в този кодекс се отнася за видовете обекти на граждански права (с изключение на правото на собственост), свързани с собствеността в съответствие с Гражданския кодекс на България.“

Гражданският кодекс на Руската федерация, по-специално член 128, определя, че обектите на граждански права включват вещи, включително парични средства и ценни книжа, друго имущество, включително права на собственост; работи и услуги; информация; резултати от интелектуална дейност, включително изключителни права върху тях (интелектуална собственост); нематериални ползи.

Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че собствеността в Данъчния кодекс на България означава по-специално вещи (с изключение на правата на собственост).

Освен това, в съответствие с параграф 2 на чл.927 от глава 48 от Гражданския кодекс на България – „Застраховане“, в случаите, когато законът вменява на лицата, посочени в него, задължението да застраховат имуществото на други лица като застрахователи или гражданската си отговорност към други лица за своя сметка или за своя сметка.за сметка на заинтересованите страни (задължителна застраховка), застраховката се извършва чрез сключване на договори в съответствие с правилата на глава 48 от Гражданския кодекс на Руската федерация. За застрахователите сключването на застрахователни договори при условия, предложени от застрахования, не е задължително. Тоест под задължителна застраховка се разбира застраховка на чуждо имущество за собствена сметка, извършена по силата на Закона (както е при заложните къщи).

Параграф 4 от член 3 от Закон № 4015-1 установява, че условията и редът за прилагане на задължителна застраховка се определят от федералните закони за конкретни видове задължителна застраховка. Федералният закон за определен вид задължителна застраховка трябва да съдържа следните разпоредби:

а) обекти на застраховане;

б) обекти, подлежащи на застраховане;

в) списък на застрахователните събития;

г) минималния размер на застрахователната сума или реда за нейното определяне;

д) размер, структура или ред за определяне на застрахователния тариф;

е) срокът и редът за плащане на застрахователната премия (осигурителните вноски);

ж) срок на действие на застрахователния договор;

з) процедурата за определяне на размера на осигурителното плащане;

и) контрол по изпълнението на застраховането;

й) последиците от неизпълнение или неправилно изпълнение на задължения от субекти на застраховане;

к) други разпоредби.

По отношение на задължителното застраховане от заложни къщи на обезпечения, такъв закон все още не е приет.

По този начин задължителната застраховка на вещите, приети от заложната къща като залог, ще се извършва, след като условията и редът за извършване на задължителна застраховка на заложените вещи бъдат определени от съответното българско законодателство.

От гореизложеното следва, че преди измененията на Закон № 4015-1 застраховката на обезпечение в заложна къщаще бъдат разгледани от данъчните властидоброволно осигуряване.

Член 3, клауза 3 от Закон № 4015-1 установява, чедоброволното осигуряване се извършва въз основа на застрахователен договори застрахователни правила, които определят общите условия и реда за неговото изпълнение. Правилата за доброволно осигуряване, които определят общите условия и реда за неговото прилагане, се установяват от застрахователя самостоятелно в съответствие с разпоредбите на този закон. Конкретните условия на застраховката се определят при сключване на застрахователния договор.

Данъкът върху доходите е установен с Глава 25 „Корпоративно подоходно облагане” от Данъчния кодекс на България.

Съгласно чл.247 от Данъчния кодекс на Република България, обект на облагане с корпоративен данък върху печалбата е печалбата, получена от данъкоплатеца. Печалбата е полученият доход, намален с размера на направените разходи, определени в съответствие с глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация.

Съгласно член 252, параграф 2 от Данъчния кодекс на България всички разходи на организацията се разделят на разходи, свързани с производството и продажбата, и разходи извън продажбите.

От параграф 5 на параграф 1 на член 253 от Данъчния кодекс на България следва, че разходите за задължително и доброволно осигуряване са разходи, свързани с производството и продажбата, и се признават за целите на данъка върху печалбата.

Разходите за задължително и доброволно имуществено застраховане на основание член 263, параграф 1 от Данъчния кодекс на България включват застрахователни премии за всички видове задължителни застраховки, както и за следните видове доброволни застраховки:

  • доброволно застраховане на транспортни средства;
  • доброволна застраховка на товари;
  • доброволно застраховане на дълготрайни активи за производствени цели (включително наети активи), нематериални активи,обекти на незавършено капитално строителство (включително наети);
  • доброволно застраховане на рисковете, свързани с извършването на СМР;
  • доброволно застраховане на материални запаси;
  • доброволно застраховане на земеделски култури и животни;
  • доброволно застраховане на друго имущество, използвано от данъкоплатеца при осъществяване на дейност, насочена към генериране на доходи;
  • доброволна застраховка "Гражданска отговорност" за причиняване на вреда, ако тази застраховка е условие за извършване от данъкоплатеца на дейност в съответствие с международните задължения на България или общоприетите международни изисквания.

Разходите по задължителни видове застраховки (установени от законодателството на България) се включват в други разходи в рамките на застрахователните тарифи, утвърдени в съответствие със законодателството на България и изискванията на международните конвенции. Ако тези тарифи не са одобрени, разходите за задължителна застраховка се включват в други разходи в размер на действителните разходи (параграф 2 от член 263 от Данъчния кодекс на Руската федерация).

Разходите за доброволни видове застраховки, посочени в член 263 от Данъчния кодекс на България, са включени в други разходи в размер на действителните разходи (точка 3 от член 263 от Данъчния кодекс на Руската федерация).

Списъкът на разходите по видове доброволно осигуряване, които се вземат предвид при определяне на данъчната основа за данък върху доходите, е определен в параграф 1 на член 263 от Данъчния кодекс на България и е затворен. Отчитането на разходите на заложните къщи за застраховане на имущество, прието от граждани за целите на данъчното облагане на печалбите, не е предвидено в посочения списък.

936 от Гражданския кодекс на България изрично е посочено, че обектите, подлежащи на задължително застраховане, както и рисковете откоито трябва да бъдат застраховани, като минималният размер на застрахователните суми трябва да бъде определен със закон.

Досега редът и условията за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, включително застраховка от заложни къщи на имущество, прието като обезпечение и за съхранение, не са законово определени, следователно разходите за такива видове застраховки не могат да бъдат причислени към разходите за задължителна застраховка.

Така че има противоречие между гражданското и данъчното законодателство.

От една страна Гражданският кодекс на България задължава заложните къщи да застраховат заложеното или прието за съхранение имущество.

От друга страна, като се вземат предвид застрахователните плащания като част от разходите, данъкоплатецът рискува да бъде глобен в съответствие с член 122 от Данъчния кодекс на България за подценяване на данъчната основа за данък върху дохода, тъй като ако следвате разпоредбите на глава 25 от Данъчния кодекс на Руската федерация, тогава разходите на заложните къщи за застраховане на обезпечение (имущество, прието за съхранение) не могат да бъдат взети предвид за целите на данъка върху дохода.

Според нас, ако разходите за доброволно осигуряване се използват от заложна къща при извършване на дейности, свързани с генериране на доходи, тогава той има право да ги вземе предвид при облагане на печалбата.

В този случай обаче може да се наложи да защитава невинността си в съда.