Задушен. Какво да правя?
Какво да направите, ако човек се задави? По-сериозно е, отколкото повечето хора си мислят.
Веднага след като се установи наличието на чуждо тяло, е необходимо възможно най-бързо да се пристъпи към отстраняването му по щадящ и безопасен начин.
Различните методи за отстраняване на чужди тела от хранопровода сляпо трябва да бъдат изоставени. Сега самата мисъл за сонда, устройство за изваждане на монети и подобни инструменти и методи, след като някой се е задавил, трябва да се счита не за невежество, а вече като невежество, граничещо с престъпна небрежност.
Понастоящем е призната позицията, според която хирургичните методи за отстраняване на чужди тела и FGDS не трябва да се противопоставят, а взаимно да се допълват според подходящи показания.
Как да се направи без операция, когато човек се задави?
Езофагоскопията има предимство при супресията като най-щадящ, безопасен и надежден метод. Езофагектомията трябва да се използва само при специални показания, обикновено след неуспешни опити за отстраняване на чуждо тяло чрез езофагоскоп. По изключение се прибягва до езофаготомия при липса на възможности и условия за извършване на езофагоскопия и при наличие на спешни и жизненоважни показания за интервенция (кървене, нарастващи явления на затруднено дишане, перфорация на хранопровода и медиастинален емфизем, бързо прогресиращ възпалително-гноен процес в периезофагеалната тъкан). По-често, при наличие на периезофагеален абсцес и дори медиастинит, е по-препоръчително да се отстрани чуждо тяло през езофагоскоп и незабавно да се направят разрези за дренаж на периезофагеалната тъкан и медиастинума, тъй като липсата на широка комуникация между абсцесната кухина и хирургичната рана с лумена на хранопровода (което винаги се случва при езофагостомията) създава повечеблагоприятни условия за заздравяване на рани и тя се изчиства и гранулира много по-бързо. Само в случаи на неуспех, когато поради рязкото въвеждане на чуждо тяло в едематозните, възпалени стени на хранопровода, то не може да бъде отстранено и отстранено през езофагоскопа, трябва да се пристъпи към езофаготомия. Затова езофагоскопията в късните усложнени случаи трябва да се прави в операционна зала, за да може при неуспех по всяко време да се пристъпи към необходимата кървава хирургична намеса.
Нараняването на стената на хранопровода и свързаното с него възпаление при наличие на чуждо тяло не трябва да са причина за отлагане на езофагоскопията поради нейната трудност (въз основа на стихване на възпалението), а напротив, да направят тази интервенция по-спешна и жизненоважна. При такива широки показания за езофагоскопия в продължение на 30 години, общата смъртност от чужди тела значително намалява от година на година, през последните 15 години (с броя на наблюденията до 5000) варира в рамките на 1,7-0,2%, а през последното десетилетие смъртността не надвишава десети от процента и се свързва главно с късното приемане на някои пациенти вече при наличие на тежки усложнения.
Хирургично отстраняване на чужди тела
От кървавите хирургични методи за отстраняване на чужди тела трябва да се има предвид преди всичко външната част на хранопровода на шията, тъй като повечето чужди тела спират в цервикалната и горната част на гръдния кош. Тази операция е животоспасяваща и все още се използва широко. Границата на неговата ефективност е престоят на чужди тела не по-ниско от 25 см от ръба на зъба. Чуждите тела, разположени под нивото на югуларния изрез на гръдната кост (под нивото на 20 cm), се улавят и отстраняват чрез допир под контрола на пръст (въведен презезофаготомична рана на хранопровода). Чуждите тела, разположени в средноторакалния хранопровод, не са достъпни през езофаготомичната рана в цервикалната област.
Въпросът за възможността за зашиване на раната на хранопровода или отказа им във всеки случай трябва да се решава в зависимост от състоянието на стената на хранопровода и промените, наблюдавани в него. Така че няма причина да се откаже зашиването на хирургическата рана на стената на хранопровода, когато езофаготомията се извършва рано при липса на травма и тежко възпаление на стената на хранопровода. Въпреки че в тези случаи е трудно да се постигне пълно и дълготрайно херметично запечатване на зашитата рана на хранопровода и най-често след 3-4 дни слюнката и съдържанието на устната кухина започват да изтичат в оперативната рана, но това изтичане никога не е толкова обилно и продължително, както при незашита зейнала рана на хранопровода. Освен това, докато се открие неуспехът на конците, вече има известно ограничаване на процеса с образуването на бариера, поради което раната гранулира и белези много по-бързо и никога няма некротично-гнилостен процес в нея, което обикновено се случва при зейнала рана на хранопровода.
За да се хранят пациенти след операция, тънка сонда се вкарва през носа в хранопровода до стомаха, за предпочитане вдясно на операционната маса и наляво, ако е необходимо, за 10-14 дни. Само при няколко пациенти с много тежко увреждане на стената на хранопровода (обширни разкъсвания), които не понасят дългосрочно престой на сондата, може да възникне въпросът за гастростомия за временно и пълно изключване на хранопровода от акта на преглъщане.