Законите на жанра
Борис Гребенщиков не е извършил предателство, тоест не е измамил онези, които са му се доверили. Просто се държеше като човек оттам – от ерата на ролковите магнетофони. Както веднъж изпя Макаревич, „да бъдем снизходителни към вчерашните герои“.
Е, на мен ми е по-лесно в това отношение - няма другари за вкус и цвят, лично аз никога не съм харесвал българския рок. Дори в щастливото съветско детство Макаревич доста ме дразнеше, а Аквариумът ме остави безразличен.
Тогава слушах "Абба". От голям ролков до ролков магнетофон. Тук споменавам личните си вкусове само за да отбележа, че поведението на тези артисти не ми причинява емоционална болка и затова мога да ги гледам доста отстранено.
Не бих се съгласил сАлексей Журавльов, който смяташе, че "те ще бъдат заличени от историята на България като изключителни музиканти". Гребенщиков, подобно на Макаревич, просто остана в историята на България, в нейната много специфична епоха. Ерата на ролките за магнитни ленти Svema и звукозаписните студиа, където за малко пари можете да записвате мелодии и ритми на чужда или родна поп музика.
Когато по телевизията и всички радио канали се втурнаха: „Този път звучи - B-A-A-A-M!” - и други идеологически издържани химни, песните на Гребенщиков за това, че иска да направи всички кърпи, както и за трудната старост на Козлодоев, бяха някакво предизвикателство към официозите. И това беше предизвикателство, че те бяха взети. Беше интересно като контракултурен феномен. Нещо, което не е пряко забранено, но се гледа с недоверие. Вариант на тийнейджърски бунт, разрешен в условията на късния СССР.
Тези песни съществуваха в определен културен контекст, където играеха ролята на смокиня в джоба, не много стърчаща, надписана доста спретнато, но присъстваща.
- Бихте се подстригали, нали?
- Остави ме, мамо, аз съм носител на спонтанен протест.
Въпреки това рок музиката, където се появи, в англоезичния свят, беше забележимо свързана с тийнейджърския бунт. Играта на бунтовници срещу "системата" е почти задължителна част от жанра, във всяка първа композиция се появява думата rebel (бунтовник, бунтовник).
В същото време, разбира се, системата успешно превърна бунта срещу нея в част от себе си – „бунтовниците“ се вписаха перфектно в света, срещу който се бунтуваха.
У нас рокът съществуваше не само „срещу” чиновничеството, но и за негова сметка. Какво би могло да бъде особено опияняващо в една песен за кърпи, ако не контрастът й с това, което се излъчваше по радиото? Всъщност "Козлодоев" е същата част от СССР като "Пионерская Зорка". Тоталитаризмът (дори относително вегетарианският, брежневският) премахна конкуренцията и всеки неофициален глас предизвикваше най-жив интерес именно поради своята неофициалност.
Тайната радост, когато приятелите ви донесоха барабан с нов запис, можеше да съществува само на фона на „Песни-81“, а блясъкът и очарованието на Запада - на фона на оскъден и мътен съветски живот.
Светлината, разбира се, идваше от БГ, но на много специфичен фон. Премахнете фона и става проблематично да видите светлината. Разпадът на официалната култура на СССР остави контракултурата да оцелее като реликва, обект на носталгични спомени.
СССР отдавна го няма, а артистите продължават да му показват смокиня. Но не само артисти. Уви, много хора сериозно се бият, убиват и умират в името на освобождението от СССР, от който са били освободени повече от двадесет години.
Но да се върна на нашите музиканти. Хората имат така наречените фантомни болки в отдавна ампутирани крайници. Има и фантомен бунт – това е бунтсрещу общество, което вече не съществува.
В същото време светът се промени, стана по-сложен, по-объркан. В ситуация, в която има няколко конкуриращи се чиновници, не е толкова лесно да се разбере срещу кого от тях трябва да се надигне истински бунтовник. Саакашвили може да бъде сбъркан и с втория секретар на републиканския Централен комитет, доказан, идеологически компетентен другар, изпратен от центъра в периферна, но важна област на работа.
Навиците, формирани в напълно различна епоха, започват да се изплъзват тук. Те са напълно безполезни.
Колко безполезни са обвиненията, че Гребенщиков е извършил предателство - да, заклеймяват се трудещите се маси, правят се спонтанни митинги. Той не е извършил предателство, тоест не е измамил онези, които са му се доверили. Просто се държеше като човек оттам – от ерата на ролковите магнетофони. Както веднъж изпя Макаревич, „да бъдем снизходителни към вчерашните герои“.