Залогът като начин за осигуряване на надлежното изпълнение на задължение
В днешния национален GP залогът се разбира като правоотношение, при което кредиторът (залогодателят), в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на задължението, обезпечено със залога, има право да получи удовлетворение от стойността на заложеното имущество с предимство пред други кредитори, с изключения, установени от закона. Избирайки залог като средство за обезпечаване на своите интереси, кредиторът се ръководи от принципа „Аз вярвам не на човек, а на вещ“. При залог на вещ има реален заем, като средство за ОУП в случай, че длъжникът не оправдае доверието. От правна гледна точка реален заем със залог означава установяване на правна връзка между заложния кредитор и имуществото на други хора, благодарение на което заложният кредитор има възможност да извлече стойността му от заложеното имущество, независимо от волята на длъжника.
Според общия принцип заложното правоотношение е акцесорно, т.е. може да съществува само докато съществува обезпеченото (главното) задължение, чието прекратяване води до прекратяване на залога. Прекратяването на залога не влече след себе си прекратяване на ЗЗ. Прехвърлянето от заложния кредитор на неговите права по договора за залог на друго лице е валидно, ако правата на вземане по ОО са прехвърлени на същото лице. С прехвърлянето върху друго лице на дълг по задължение, обезпечено със залог, залогът се прекратява, освен ако залогодателят е дал съгласието на кредитора да отговаря за новия длъжник. Освен при доказване на противното, прехвърлянето на права по договор за ипотека (залог на недвижим имот) означава и прехвърляне на права по задължение, обезпечено с ипотека.
Вземане, обезпечено със залог, трябва да бъде от парично естество и Гражданският закон установява, освен ако не е предвидено друго в договора, че залогът обезпечава вземането до степента, в която има към момента на удовлетворяване, по-специално лихва, неустойка,обезщетение за загуби, причинени от забавяне на изпълнението, както и обезщетение за разходите на заложния кредитор за поддържане на залога и разходите за събиране.
Основания за залог: въз основа на закона (продадени на кредит стоки по договор за покупко-продажба, недвижим имот, придобит за сметка на банков кредит); морски залог (изисквания, свързани с работа на кораб съгласно MN Конвенцията); по силата на договора (съществени условия: предмет, оценка, размер и срок за изпълнение на задължението, посочване на страната, в чието владение се намира заложеното имущество).
Видове залог: а) Залог - включва прехвърляне на заложено имущество на заложния кредитор (обикновено движимо имущество). В същото време е важно, че „заемодателят, придобивайки заложената вещ в свои ръце, не я притежава и не я използва, а само я задържа, става неин пазач, следователно трябва да я пази непокътната на своя собствена отговорност“. Залогодателят има право да иска връщането на вещта при изпълнение на задължението, вкл. и рано. Действащото законодателство стеснява обхвата на ипотеката и се прилага главно за Централната банка; б) Залогът без предаване на вещ на заложния кредитор е доминиращата форма на залога, т.к по принцип, съгласно действащото законодателство, заложеното имущество остава при залогодателя, освен ако не е предвидено друго в споразумението. Ипотекарят запазва правото да използва имота, заложен от ND, в съответствие с предназначението му, а условията на ипотечния договор, които ограничават това право на ипотекаря, се признават за нищожни.
Подвидове залог: а) ипотека - залог на недвижими имоти, ценни книжа и вещни права; б) залог на стоки в обращение; залог на вещи в заложна къща; г) твърд залог - оставяне на залог при залогодателя с налагането на знаци, удостоверяващи залога („под ключалката и печата на залогодателя“).
Основипрекратяване на залога
Правото на залог се прекратява:
- при прекратяване на обезпеченото задължение;
- по искане на залогодателя, ако съществува заплаха от загуба или повреда на заложеното имущество;
- в случай на унищожаване на заложената вещ или прекратяване на заложеното право, ако залогодателят не е използвал правото да възстанови предмета на залога или правото да го замени;
- продажба на заложено имущество на публичен търг;
- ако продажбата на заложеното имущество се окаже невъзможна (член 351 от Гражданския кодекс).
Съгласно чл. 356 от Гражданския кодекс залогът се прекратява с прехвърляне на друго лице на дълга по обезпеченото със залога задължение, ако залогодателят не се е съгласил кредиторът да отговаря за новия длъжник.
Гражданският кодекс разграничава три вида обезпечения:
- залог на недвижими имоти (ипотека);
- залог на стоки в обращение;
- залог на вещи в заложна къща.
Възбрана върху заложено имущество
Възбрана върху заложено имущество означава неговия арест, опис, изземване и принудителна продажба (клауза 1, член 46 от Закона на България „За изпълнителното производство“). Основанията за възбрана върху заложеното имущество са неизпълнение или неправилно изпълнение от страна на длъжника на задължението, обезпечено със залога, поради обстоятелствата, за които той отговаря (клауза 1 на член 348 от Гражданския кодекс). Следователно, например, ако неизпълнението на обезпеченото задължение е резултат от непреодолима сила, тогава изпълнението на предмета на залога не може да бъде събрано.
Възбрана върху заложеното имущество може да бъде отказано, ако нарушението на длъжника на задължението, обезпечено със залога, е изключително незначително и размерът на вземанията на заложния кредитор в резултат на това е явно непропорционален на стойността на заложеното имущество. От това общо правилодействащото законодателство (клауза 1, член 54 от Закона за ипотеката) прави едно изключение. Освен ако не е предвидено друго в договора за ипотека, възбрана върху имущество, заложено за обезпечаване на задължение, изпълнено чрез периодични плащания, е разрешено в случай на систематично нарушаване на условията за извършването им, т.е. в случай на нарушение на условията за извършване на плащания повече от три пъти в рамките на 12 месеца, дори ако всяко забавяне е незначително (клауза 2, член 50 от Закона за ипотеката).
Възбрана върху заложеното имущество може да се извърши със съдебно решение, с изпълнителен лист на нотариус или по споразумение между залогодателя и заложния кредитор, сключено след възникване на основанието за възбрана върху предмета на залога.
Възбрана върху предмета на залога може да бъде наложена само с решение на съда в следните случаи:
1. когато за сключването на договор за залог е било необходимо съгласието или разрешението на друго лице или орган;
2. когато предмет на залог е имущество със значителна историческа, художествена или друга културна стойност за обществото;
3. когато залогодателят отсъства и е невъзможно да се установи местонахождението му (клауза 3 на член 349 от Гражданския кодекс).
Вземанията на заложния кредитор (кредитор) се удовлетворяват от стойността на заложеното недвижимо имущество, като правило, със съдебно решение. Удовлетворяването на вземанията на заложния кредитор за сметка на заложеното недвижимо имущество без прибягване до съд се допуска въз основа на нотариално заверено споразумение между заложния кредитор и залогодателя, сключено след възникване на основанието за възбрана върху предмета на залога. Такова споразумение може да бъде обявено за невалидно от съда по иск на лице, чиито права са нарушени от такова споразумение (клауза 1, член 349 от Гражданския кодекс). Условията за валидност на такова споразумение ипределите на прилагането му са регламентирани в чл. 55 от Закона за ипотеката. В него в алинея 4 на чл. 55 посочва задължителните елементи от съдържанието на споразумението за удовлетворяване на вземания за сметка на заложено недвижимо имущество.
В споразумение за удовлетворяване на вземанията на заложния кредитор за сметка на заложеното недвижимо имущество, страните могат да предвидят продажбата на заложеното имущество на публичен търг или на търг, проведен от специализирана организация, както и придобиването на заложеното имущество от заложния кредитор за себе си или за трети лица, компенсирайки с покупната цена вземанията на заложния кредитор към длъжника, обезпечени с ипотека. Посоченото споразумение не може да предвижда придобиването на заложеното имущество от заложния кредитор, ако предметът на ипотеката е поземлен имот. По отношение на споразумението за придобиване на заложеното имущество от заложния кредитор се прилагат правилата за договора за продажба1 (раздел 3, член 55 от Закона за ипотеката). Съвременната съдебна практика е съобразена с най-новата правна разпоредба. Той се ръководи от тезата, според която, ако споразумение за удовлетворяване на вземанията на заложния кредитор предвижда прехвърляне на предмета на залога към него, то трябва да съдържа условия, които позволяват квалифицирането на това споразумение като споразумение за освобождаване или новация на задължение, обезпечено със залог (членове 409, 414 от Гражданския кодекс)2.
Като общо правило, за да се възбрани извънсъдебно заложено движимо имущество, когато това имущество остава при залогодателя, е необходимо споразумение за това, сключено между залогодателя и заложния кредитор (клауза 2 на член 349 от Гражданския кодекс). Това обаче не е достатъчно. Такова споразумение може да се сключи само след като възникне основанието за възбрана на заложената движима вещ.
При ипотекиране на движимо имуществозаложният кредитор, при възникване на основание за възбрана върху предмета на залога, може да се разпорежда с него по начина, предвиден в договора, например да го прехвърли за комисионна продажба (клауза 2 на член 349 от Гражданския кодекс).
В някои случаи законът може да установи специална процедура за възбрана на предмета на залога. Например в параграф 2 на чл. 49 от Закона за ипотеката е установено, че в случай на неизпълнение на задължението, обезпечено със залог на ипотечна облигация, ипотекарният кредитор (лицето, посочено първоначално като заложния кредитор или неговия законен собственик), който е заложил ипотечния облигационен кредит, е длъжен по искане на ипотекарния кредитор на ипотечния облигационен кредит да му прехвърли правата по ипотечния облигационен кредит, като направи джиро на то в негова полза.
1 В параграф 3 на член 55 от Закона за ипотеката след думите за договора за продажба следва ".. а в случай на придобиване на имот от ипотекарния кредитор за трети лица - също и за комисионния договор" Тази разпоредба на закона е злощастно недоразумение лице Това той може да направи само като пълномощник
Неустойка.
Неустойка и нейните видове.
Съгласно член 330 от Гражданския кодекс на България неустойката (глоба, неустойка) е парична сума, определена със закон или споразумение, която длъжникът / е длъжен да плати на кредитора в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на задължението, по-специално в случай на забава в изпълнението.
Същността на неустойката се състои в това, че се установява определена парична сума, която е дължима независимо от размера на причинените вреди и дори от тяхното наличие, в случай на неизпълнение илинеправилно изпълнение на задължението, включително и в случаите на забава.
Санкцията е единственият начин за гарантиране на задълженията, което е форма на имуществена отговорност за тяхното нарушение (клауза 2, член 330 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Съставът на необходимите основания за отговорност при определяне на наказание е ограничен в сравнение с установения за отговорност под формата на обезщетение за загуби. За възстановяване на неустойка е достатъчно да се докаже само фактът на неизпълнение или неправилно изпълнение на задължението.
Установяването на вината на длъжника е необходимо само когато законът или договорът не предвиждат отговорност независимо от вината.
В зависимост от основанието за установяването се разграничават законови и договорни неустойки. Договорната неустойка се определя от самите страни. Законната санкция се определя от закона. Прилагането на законова санкция не зависи от волята на страните. Законната неустойка подлежи на прилагане в случаите, когато условието за неустойката не е включено в договора или размерът на договорната неустойка е по-малък от размера на неустойката, установен в закона. Страните не могат по споразумение да намалят размера на законната санкция, но при липса на пряка забрана в законодателството те могат да увеличат размера на законната санкция. (Член 332 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Наказанието, заедно с начин за осигуряване на изпълнението на задълженията, е мярка за гражданска отговорност.
Основанията за възникване на задължението за плащане на неустойка съвпадат с основанията за налагане на гражданска отговорност на длъжника. Кредиторът няма право да иска заплащане на неустойка, ако длъжникът не е отговорен за нарушението на задължението.
Освен ако не е предвидено друго в споразумение или закон, лице, което е нарушило задължение в хода на упражняванепредприемаческа дейност, носи отговорност, ако не докаже, че това е станало поради непреодолима сила (член 401 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
В зависимост от възможността за комбиниране на неустойка с обезщетение за вреди, законът разграничава четири вида неустойка: кредитна, неустойка, изключителна и алтернативна (член 394 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Прихващането на неустойката позволява на кредитора, в допълнение към неустойката, да поиска обезщетение за загуби в частта, непокрита от неустойката, тоест с прихващането на неустойката. Този вид неустойка е най-често използваната и се счита за дължима във всички случаи, освен ако не е предвидено друго в закон или договор.
Неустойката позволява на кредитора да поиска пълно обезщетение за причинените вреди и в допълнение плащане на неустойката. Този вид санкция се използва за най-грубите и съществени нарушения на задълженията, например при некачествена доставка на продукти и потребителски стоки.
Извънредната неустойка, за разлика от неустойката, елиминира правото на възстановяване на вреди.
Алтернативно наказание предвижда правото на увредената страна да възстанови или неустойка, или обезщетение.