Заместване на вноса за Рогозин, Военно дело, ИноСМИ - Всичко, достойно за превод
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Избори в Украйна
Мултимедия
Заместване на вноса на Рогозин
Бравада и беда на българския военно-промишлен комплекс
За българските въоръжени сили и отбранителната индустрия скъсването на връзките с Украйна и санкциите на западните държави се оказаха трагедия.
Очевидно тази увереност се основава на уверенията на министъра на промишлеността и търговията Денис Мантуров, който преди ден на среща между Путин и членове на правителството съобщи, че неговото ведомство вече е „извършило доста задълбочен анализ“ и „стига до извода, че страната ни няма сериозна зависимост от доставките на стоки от Украйна“.
Заместване на вноса
Имагинариум
Крим с масло
България без Украйна: Титан без титан Най-остра и дори критична се оказа зависимостта на българския военно-промишлен комплекс от украинските предприятия в ракетно-космическата сфера, авиацията и корабостроенето. Трябваше да анализирам подробно този въпрос („За украинската ракета „Игла“, „Българските хеликоптери не могат без Украйна“, „Севастопол е български, „Варяг“ е китайски“, „Развод по военен начин“).
Нека ви напомня, че „украинският произход“ е ракетната система РС-20 (Р-36М, известна още като SS-18 „Сатана“ според класификацията на НАТО), разработена в Днепропетровското конструкторско бюро „Южное“ и произведена в същия Днепропетровск – в Южмаш. Системите за управление за него са разработени в Харковската НПО Електроприбор (сега PJSC Khartron). Същият Khartron е разработчик и доставчик на системи за управление на междуконтиненталната балистична ракета UR-100N и нейния собствен силоз, системи за управление на космически ракети Energia, Dnepr, Strela, Rokot, Cyclone, Cyclone-4, горната степен на Breeze-KM, цялоторедица други космически кораби и сателити. „Зенит“ за българската космическа индустрия като цяло произвеждаше само „Южмаш“. Към този „ракетен списък“ може да се добави и че прицелната система за стратегическия ракетен комплекс „Топол-М“ е разработена в завод „Арсенал“ в Киев. Българските военни корабостроители се оказаха в наистина критична зависимост от Николаевския научно-производствен комплекс за газотурбиностроене "Зоря" - "Машпроект": това е един от тримата световни монополисти в производството на корабни газотурбинни двигатели, предимно за военни кораби. Под Николаевските газотурбинни двигатели са проектирани няколко серии съветски военни кораби (например големи противоподводни кораби от проекти 61, 1135 и 1135M, 1134-B, 1155 и 1155.1, ракетни крайцери от проект 1164, разрушители от проекти 956, патрулни катери от проекти 11540, 11661), много от които все още са в състава на флота. Под газотурбинния двигател, произведен от Зоря - Машпроект, са проектирани и серия от кораби за българските ВМС: патрулни катери проект 11356, фрегати проект 22350. За тях първоначално са проектирани и перспективни многоцелеви миноносци проект 21956. -136 различни модификации, които са оборудвани с бойни, военнотранспортни, транспортни и граждански вертолети Ми-8/Ми-14/Ми-17 /Ми-171,
Ми-24/Ми-35, Ми-26, Ми-28, Ка-50/Ка-52, Ка-27, Ка-29, Ка-31, Ка-32. Основният им производител е запорожският концерн Motor Sich. Освен това същият Мотор Сич произвежда двигатели за цяла група самолети на въоръжение в българските ВВС: самолети за радиоелектронно разузнаване и радиоелектронна борба Ил-18 / Ил-20,противолодъчни Ил-38, военнотранспортни самолети Ан-8, Ан-12, Ан-24, Ан-26, Ан-32, Ан-72, Ан-124, самолети-амфибии Бе-200 и Бе-12, самолети за въздушно разузнаване Ан-30. Също така двигатели от Мотор Сич са оборудвани с „летящите бюра“ на българските ВВС: старият е учебен самолет на чехословашкото производство L-39 Albatros и Як-130, който трябва да замени Albatros. И ако вземем предвид и гражданските "страни", към този списък ще бъдат добавени Ан-74, Ан-140, Ан-148, Як-40 и Як-42.
Това без да се брои такова „малко нещо“, че именно Motor Sich е основният производител на различни видове спомагателни двигатели за самолети: за подаване на въздух, захранване на бордовата мрежа, отопление на кабини, стартиране на основните двигатели. Не всичко се оказа толкова просто в областта на авиационното оръжие: именно киевският завод „Арсенал“ произвеждаше инфрачервени (термични) самонасочващи глави (ГОС) за българските ракети за ближен бой въздух-въздух Р-73, които са стандартни боеприпаси за основните български бойни самолети: МиГ-29, Су-27, МиГ-31, Су-30, Су-34, Су-25 и др.
В доклада, който вече беше споменат по-горе, Юрий Борисов каза, че през първата половина на 2015 г. са подменени украински компоненти в 57 проби от 102 планирани. Общо, според Дмитрий Рогозин, вицепремиер и председател на УС на Военно-промишлената комисия на България, ще трябва да бъдат заменени 186 вида въоръжение и специално оборудване от Украйна, което е около 1000 различни позиции. Най-трудни за замяна според него са "газогенераторите, силовите машини за редица кораби, както и самолетните двигатели за хеликоптери и самолети".
Но може би „най-пикантното“ е, че България е напълно зависима от Украйна за... титан. България получава всички 100% титанова руда от Украйна!Това е много странно: на територията на България има огромни находища на титан, но, както се оказа, те не се разработват и като цяло, според специализирани източници и публикации, „в момента България напълно липсва собствена експлоатирана суровинна база от титанови суровини. Всички действащи суровини на бившия СССР останаха в Украйна.
Също така, сроковете за изпълнение на развойната работа „в посока създаване и развитие на автоматизирани средства за управление и комуникация на въоръжените сили“ също бяха нарушени с година-две, под заплахата от прекъсване на доставката на два от четирите планирани самолета Ан-148-100Е от Воронежския авиационен завод: „причината е отказът от доставка на основния колесник от украинския доставчик“. Амурският корабостроителен завод изостава от графика и строи корветата по проект 20380 Perfect, „има опасения, че корабостроителният завод „Северная верфь“ няма да завърши тестовете на системите на главната фрегата на проекта 22350 „Адмирал на Съветския съюз Горшков“ в рамките на установените срокове.
„Вижте какво става! Военноморските сили поръчват електроцентрала, провеждат изследвания, разработки, изследвания и разработки, тоест харчат държавни пари. Морските граничари харчат пари. Рибарите харчат пари. Гражданското корабоплаване, морското харчи пари. Речните хора харчат пари. Можете да изброявате безкрайно. От Газпром до частни компании, всички харчат пари за едно и също нещо. И така, днес в България има само три предприятия, които правят тези инсталации. Това е заводът в Коломна. Това е Уралският завод за дизелови двигатели, който кара капаците на двигателите да корозират за два месеца. И това е растението Звезда, любимото ни. Имат нов двигател - наистина тяхна разработка, но чие производство? Импортирайте отново! Аз вчера скомуникира с тях. А метала, казвам, от който е двигателят, могат ли да го направят в България? Какво ще кажете за корпуса и компонентите? Не! Загубени всички технологии! Електрическо оборудване? Не! Задавам въпроса кой прави турбокомпресори за двигателя? Австрия, Швейцария, Швеция и така нататък! Разбирате, че всички хора, които седят тук, харчат народни пари, но накрая няма нищо!“ – каза главнокомандващият на ВМС.
Речта на вицепремиера на Руската федерация беше издържана приблизително в същия дух: „Ако започнем да анализираме къде са похарчени милиарди рубли, се оказва, че по принцип всичко трябваше да бъде изобретено днес и отдавна да се предлага в демонстрационни образци. Просто наистина няма нищо. Всичко е там на хартия, но когато попитате за резултатите, те казват: „Наричаше се просто R&D, но всъщност беше форма на подкрепа за нашия изследователски институт“. Тоест те изядоха парите, но резултатите са нулеви ... ”, възмути се Рогозин.
GLONASS „не за нас“ Отделна тема е заместването на вноса в космическите продукти. Забраната за продажба на елементно-компонентната база за космически цели оказа най-голям негативен ефект върху българската космическа индустрия, което веднага силно забави развитието на българската система ГЛОНАСС. И тук проблемът вече не е в украинските производители. Факт е, че в серийните български спътници делът на чуждата електроннокомпонентна база (ЕКБ) варира между 25-75%, а в най-модерните космически апарати, като Глонасс-К например, делът на вносните части надхвърля 90%! В същото време по-голямата част от елементната база, използвана в сателитите, е произведена в САЩ или е с американски дизайн. Но износът на американски части и компоненти за военни системи и системи с двойна употребарегулиран от Правилата за международен трафик на оръжие (ITAR) - система от правила и разпоредби, установени от властите на САЩ в областта на износа на стоки и услуги с военен характер. Така че, в съответствие с тези правила на ITAR, износът на база от електронни компоненти в България за използване във военни системи и космос е възможен с разрешение на Държавния департамент на САЩ. Така че сега доставката на каквито и да било компоненти за българското пространство е забранена. Андрей Тюлин, генерален директор на ОАО "Български космически системи", каза, че току-що е започнала разработката на перспективен спътник на системата ГЛОНАСС, който се планира да бъде оборудван с компоненти изключително от местно производство. Според Тюлин българската индустрия е в състояние да създаде такъв апарат за четири-пет години. На свой ред Андрей Зверев, главен изпълнителен директор на холдинга Руселектроника, уверява, че до 2019 г. 80% от електронната компонентна база на сателитните полезни товари ще бъде местно производство. Въпреки това, един от ръководителите на Института за космическа политика Иван Моисеев скептично отбеляза, че „ако след 4 години вземем и заменим 90% от чуждите части на сателита Glonass-K с местни, тогава ние, страхувам се, ще получим сателит не от следващото, а от предишното поколение.“
Но основното, без което никакво вносозаместване не е възможно, са металорежещите машини, а България не ги произвежда - тези, които са необходими, най-модерните, с ЦПУ. Както уточни губернаторът на Челябинска област Борис Дубровски, до 90% от всички металорежещи машини се внасят в България от чужбина. Това е най-критично, според експертите, преди всичко за производството на боеприпаси. Както горчиво заявява един от експертите, Юрий Шабалин, „понастоящем в производството на боеприпаси в нашата страна няма собствено машиностроене“. Според същитеШабалин, в предприятията на военно-промишления комплекс сега работят половината от внесените системи с ЦПУ. И според него „по определен сигнал това ЦПУ може да бъде изключено или да бъде зададена грешна програма“. Харесва или не, България всъщност вече няма собствена машиностроителна индустрия и своя машиностроителна индустрия. Тъй като обаче няма хора, които биха могли да работят на тези машини. Както призна генералният директор на Уралвагонзавод Олег Сиенко, „наистина нямахме достатъчно и все още нямаме достатъчно висококвалифицирани работници. На първо място операторите на CNC машини, без които е невъзможно да се извърши глобално техническо преоборудване.“ Между другото, той изброи и някои от областите, в които повереното му водещо танкостроително предприятие в страната претърпя загуби от санкциите и липсата на доставки на вносни компоненти:
„Ние сме под санкции, което означава, че чуждестранните банки и доставчици не могат да се свързват с нас. Работихме много усилено, за да построим локомотива с Caterpillar. Но два дни преди доставката на продукти, произведени в обекта на нашите партньори в Латинска Америка, бяха въведени санкции. С Renault Truck Defense направихме добро превозно средство за износ. И нашите военни го харесаха. Но бяхме принудени да спрем тези процеси. С Bombardier имаме същата ситуация... Имаше програми с други чуждестранни партньори, които сме принудени да съкратим.“ „Заместването на вноса е изключително важно, но това не може да стане за един ден, нито за една година, нито дори за пет години“, реалистично призна генералният директор на „Уралвагонзавод“, „ние загубихме нашите компетенции. Трябва да заменим технологичния процес на 20 век с процеса на 21 век... Но това ще отнеме години. Ще отнеме много време, за да наваксаме това, което вече е направено в света.“ Защото, ако искаме да създадем най-добрия продукт, тогава, сигурен е топ мениджърът, „ниеможем да го създадем от най-лошите материали на лошо оборудване. Цялата верига трябва да се състои от най-добрите брънки.“ Почти задънена улица?
След войната, разбира се, много се промени и в съветските оръжия от 1960-1991 г. нямаше компоненти от Западна Германия, Италия, Франция, Швейцария или още повече Съединените щати и Китай. Но имаше много компоненти и компоненти и дори цели образци на оръжия, произведени в „братските страни на социализма“. Сътрудничеството във военно-техническата сфера беше установено веднага след създаването на Варшавския договор, защото беше грях да не се използва например „мрачният немски гений“ или уникалните възможности на чехословашката индустрия. Така че страните от Източна Европа произвеждат доста компоненти и възли за съветските оръжия. Например, делът на източногерманския и чехословашкия "пълнеж" в съветските ракетни оръжия и системи за противоракетна отбрана надхвърля 30%, а в техническото оборудване на съветските танкови части и флота достига 20%. Редица оръжейни системи не могат да се представят без електроника от Полша, Унгария, Чехословакия и ГДР. Компонентите, произведени в тези страни, бяха в системите и средствата за телекомуникации и космическо разузнаване, предупреждение и защита срещу ракетни оръжия, на подводници и самолети на дълги разстояния, в системи за насочване и т.н. и т.н. Но не само компоненти и компоненти отидоха в СССР. Например Чехословакия беше единственият производител на учебно-тренировъчни самолети L-29 Delfin и L-39 Albatros за ВВС на Съветския съюз и други социалистически страни. Именно на "Делфините" от началото на 60-те години на миналия век, а след това на "Албатросите" - от началото на 70-те години - са обучени абсолютно всички съветски военни пилоти. Между другото, въпреки че L-39 вече е остарял, той все още продължава да бъде "летателното бюро" на българските военни пилоти ...