Запис от 20 юни 2008 г. 18 26 - Татяна, 51 Везни, Донецк, sova208
Не плачи, любов моя, за бели рокли, В грахово палто те обичам повече. Ще минат години - и ти ще бъдеш в ръцете ми Ще забравиш студа на женските лагери.
А животът е хлъзгав, като опашката на тънка крава. Случва се така: ако се спънеш, няма да станеш. Но все още има мъже, които са готови да вдигнат паднали жени в ръцете си.
Парче от песен и Кучина "Дата" Къде мога да намеря целия текст?
Жал ми е за все още момичешките ти рамене, Оковани в лагерно яке, От ръкавите на които, като кибритени клечки, Позорно стърчат бели пръсти.
Не плачи, любов моя, за бели рокли, Обичам те повече в грахово сако, Ще минат години и ще бъдеш в ръцете ми... Ще забравиш студа на женските лагери...
А животът е хлъзгав като опашката на тънка крава, Случва се така... откъсваш се и не можеш да станеш... Но все още има мъже, които са готови, Да вдигнат на ръце паднали жени...
Войникът замръзна на кулата до картечницата, И светлините угасват в стаята за свиждане... И сълзи се търкаляха по бушлата, Застреляни птици по снега... И сълзи се търкаляха по граховото яке, Застреляни птици по снега...