Защо да не очакваме растеж - VEDOMOSTI
Противно на общоприетото схващане, спадът на цените на петрола през 2015–2016 г не е основният проблем на българската икономика. Основният проблем е, че България се намира в период на дългосрочна стагнация: БВП през 2016 г. ще бъде с около 1,5% по-висок от БВП през 2008 г. За това време световната икономика е нараснала с 18%, развиващите се страни - с около 40%, Казахстан - с 42%, Турция - с 32%, и дори не особено успешната и в някои отношения подобна на България Бразилия - със 17%. Но каква е причината за такова зашеметяващо спиране на растежа?
Ясно е, че не става въпрос за петрол. Тези години бяха период на невероятно петролно изобилие и дори днес приходите от износ са на нивото от 2005 г., но тогава говорихме за това като за златен дъжд и икономиката растеше със 7% годишно. Освен това повечето петролни страни демонстрираха доста високи темпове на растеж през периода на втория петролен бум (2010–2014 г.).
От няколко години в експертните среди се дискутира модерната концепция за „капана на средните доходи“. Най-често срещаното му тълкуване е, че в развиващите се страни растежът може да се забави рязко, когато предишните „лесни“ източници за него са изчерпани. Теоретичните основи на хипотезата и различните механизми на забавяне заслужават специално обсъждане, но емпиричният факт е, че сред страните, които са имали БВП на глава от населението през 2008 г., средногодишният темп на растеж е 3% (над средния за света). В същото време една четвърт от страните в групата са имали високи средногодишни темпове от около 4,5%, средните селяни са нараснали с около 3%, а само четири страни от тази група не са показали растеж за осем години.
Често се говори за лошите институции като причина за икономическото забавяне. И това е възможно. Но през 2000-те ние също имахмеинституциите не са толкова горещи, а средният годишен темп на растеж е 7%. Какво точно се е променило толкова драстично? Индексите на управление на Световната банка показват многопосочна динамика на българските показатели, в Doing Business и индекса за глобална конкурентоспособност на WEF подобрихме позициите си. Какви конкретни институционални промени доведоха до преминаването от бърз растеж към пълна стагнация?
Добро до най-лошо
Съветът за подобряване на институциите е печеливш. Те винаги са добри за подобряване и винаги има място за подобрение. Но това е дългосрочна задача и реално обхватът на това, което е възможно на хоризонта от няколко години и при дадено ниво на икономическо развитие, е много ограничен. Ето защо е изключително важно да се разбере какво точно възпрепятства растежа. Цялостните стратегии за подобряване на всичко в света, които редовно се пишат в България веднъж на 5-6 години, са добри като преглед на експертни сили и ситуации в различни области, но (противно на имената) в никакъв случай не са стратегии поради тяхната фундаментална нереализируемост. Това е, което архитектите наричат "хартиена архитектура". И колкото повече „добри“ неща са натъпкани в такава стратегия, толкова по-малко осъществима е тя.
Даването на приоритет на това, което е осъществимо и това, което ще има въздействие върху растежа, въпреки останалите оставащи ограничения, е ключова задача. И може да се случи нещо много добро, избрано като приоритет, да се окаже напълно безполезно. Нека разгледаме един спорен пример.
Днес целта за инфлация от 4% изглежда като абсолютен консенсус на икономическите власти и дори като фетиш на икономическата политика. Ниската инфлация е безспорна благодат и логиката на икономическите власти е напълно разбираема: ниска инфлация означава по-ниски лихви по кредитите и премахване на един отважни ограничения за инвестиционния климат.
Ниската инфлация насърчава дългосрочните инвестиции. Но тя не е единственото им състояние. Ако другите рискове са високи, тогава ниската инфлация няма да помогне. Например различните политически рискове са традиционно високи в България, а през последните две години се увеличиха. Освен това възможностите на българските власти в областта на макроикономическото регулиране са силно ограничени. Българската рубла е стокова валута, а икономиката ни зависи от сегмент от световния пазар, който се характеризира с максимална волатилност на цените. Можем ли да превърнем вътрешната ценова стабилност в конкурентно предимство в тази ситуация? Ако имате лош слух, но все пак наистина искате да излезете на сцената, тогава по-добре се опитайте в драматичен театър, а не в опера. Шансът за успех е малко по-висок.
От друга страна, има прост емпиричен аргумент. Ако вземем всички страни с високи дългосрочни темпове на растеж (държави, които са имали ръст от най-малко 5% годишно през последните 15 години), откриваме, че средната инфлация в тях е била 8% годишно през тези 15 години (медианата е около 7%). Впрочем до 2011 г. България също се вписваше в тази обща тенденция. С други думи, в условията на съвременната световна икономика ускореният растеж не само не противоречи, но по правило е придружен от висока едноцифрена инфлация. Това е напълно в съответствие със заключенията на Комисията за растеж на Световната банка, която анализира опита на страните с бърз растеж през последните 40 години и стигна до заключението по-специално, че условието за успех не е ниската, а едноцифрената инфлация.
Ниската инфлация е характерна предимно за развитите страни с развита пазарна инфраструктура, докато в развиващите се страни има тесни места в икономиката, небалансирани пазари,недостатъчното развитие на финансовата система, ниското доверие, входните разходи водят до факта, че предлагането на стоки често не реагира оптимално на промените в ефективното търсене или предлагането на пари.
При такива условия поддържането на прекалено ниска инфлация, която не отговаря на реалната структура на икономиката и състоянието на финансовите пазари, ще доведе до увеличаване на влиянието на непазарните фактори и отслабване на пазарния сектор. Например, паричните власти ще поддържат висок лихвен процент по заемите, за да намалят инфлацията, докато правителството успоредно с това ще предоставя средства на определени сектори, предприятия и потребители при непазарни условия по различни неикономически причини.
Това до голяма степен се случва днес в България. Бюджетният дефицит се покрива от емисии (макар и „подкрепени” със суверенни фондове), които оказват инфлационен натиск върху пазара. За да компенсира този натиск, Централната банка поддържа лихвите значително по-високи от инфлацията. Печели този, който седи на държавни поръчки и субсидии, губи този, който работи на конкурентен пазар.
Нека следваме стъпките. Правителството изпълнява задълженията си за разходи чрез данъци и допълнителни емисии. В същото време в съществуващата структура всяка трета рубла от разходите на федералния бюджет отива за нуждите на отбраната и сигурността. И за да компенсира инфлационния натиск, Централната банка налага допълнителна такса върху кредитите за търговския сектор. Тоест, само ако възнамерявате да произвеждате в България нещо, което се търси на пазара, ще бъдете принудени да плащате за отбрана, сигурност и бог знае какво още отгоре на другите данъци.
Фенер и портфейл
Ако има сериозни структурни и институционални изкривявания в икономиката, които позволяватпреразпределят парите по непазарен начин, тогава намаляването на инфлацията поради прекомерно строга парична политика води до факта, че парите ще бъдат твърде скъпи за икономически ефективните сектори и агенти и евтини за неефективните. Високата кредитна лихва и ниската инфлация са просто механизъм за преразпределение на средствата от пазарния сектор към непазарния. Обратно, относително високата едноцифрена инфлация в бързо развиващите се страни е отражение на обратния процес, компенсиращ структурните изкривявания.
От това следват няколко важни извода. Първо, българската икономика днес не се нуждае от фискална консолидация сама по себе си. Икономиката се нуждае от рязко (изпреварващо) намаляване на непродуктивните бюджетни разходи, но без такова намаление консолидацията на бюджета е още по-лоша за икономиката от липсата й. българската икономика вероятно няма нужда от ниска инфлация, докато не бъдат облекчени други важни инвестиционни ограничения. Отново, ако това условие не е изпълнено, ниската инфлация ще бъде дори по-лоша за икономиката от относително високата инфлация и ще засили непазарните и нискоефективните сектори чрез потискане на сектори с потенциален растеж.
Разбира се, за да носите сеното, трябва и кон, и каруца. Но редът, в който ги поставяме, не е второстепенен, а напълно фундаментален въпрос.