Защо не харесвам Елена Малишева
Защо някои хора имат негативно отношение към Малишева, която ръководи здравната програма? Наскоро чух някой да казва "Не мога да я понасям", когато тя говореше по телевизията. Защо такъв негативизъм?
Отговорът е лесен – за нейното поведение.
По време на програмата Малишева и нейните сътрудници се подиграват на гостите („ние сме толкова умни, знаем всичко, което е възможно в медицината, а вие всички сте глупаци на небесния цар“). Да, и постоянен тормоз, тотално унижение на всички и всеки.
Освен това Малишева е и лъжкиня.
Веднъж пя за суперметода да сваля очила, веднъж излъчи без тях, а след това вече година не ги е свалила. Е, след това може ли да се говори за елементарно благоприличие?
Това обаче е съвсем естествено. Просто по ниво на комерсиализация програмата на Малишев е далеч пред всичките си съперници в българската телевизия. За каквото плащат, за това пеят.
Елена Малишева откровено презира хората, подиграва им се, хвали се с търговския си успех, тя е нетактична, говори твърде откровено за интимни въпроси, не като лекар.
Като цяло тя не създава впечатление на сериозен и мислещ лекар, обича само себе си и се занимава с явен нарцисизъм от телевизионния екран.
Е, кой каза това? Лена Малишева е ОБИЧАНА, както и министърът на здравеопазването, който каза зависокотехнологични операции **. България няма нужда от здравеопазване, време е да се вдигнат пенсиите и хората не измират, Лена Малишева учи хората да обрязват препуциума на пениса (явно това е най-важният въпрос :-) или как да използвате тампони по време на менструация (тук всички сме диви и не знаем какво да правим с менструация :-). А който не обича, нека обича Мира и Живота, и ЛенаВСЕКИ е длъжен да обича Малишев, защото тя носи "истината" на живота на хората, внушавайки, че около нея са идиоти или глупаци. Е, как да не го обичаш? **Вагиналното пърдене е НОРМАЛНО
Елена Малишева може да не се хареса заради обикновения наставнически, арогантно снизходителен тон, в който тя общува с всички, които не принадлежат към броя на медицинските светила. Грозно е, неприятно, отблъскващо.
Малишева ми стана неприятна след историята на сиамските близнаци Гита и Зита. Ако си спомняте, тя помогна за постигането на операцията, погрижи се за момичетата в Москва, накратко, участва в живота им.
Но не ми хареса начина, по който тя говори за майка им в един документален филм. Звучеше нещо като „момичетата вече ме наричат мама, защото ме виждат по-често от собствената си майка“ (това не е дословно), като цяло имаше осъждане и дори презрение към тази жена, която изпрати дъщерите си в Москва и рядко пътува.
Но едно е да посещаваш близнаците веднъж на ден, идвайки за час или половин час, друго е да гледаш такива деца в затънтено село, в собствената си къща, без парно и течаща вода, с домакинство, с други деца. При това в едно мюсюлманско село, където отначало едва ли не искаха да изгонят това семейство от селото, като разглезено, защото раждали такива деца. Ясно е, че нещастната майка е изпратила децата първо в болницата, а след това в интерната, където ще им бъде оказана медицинска помощ, където ще им бъдат поставени безплатно изкуствени крайници и т.н., където ще се почувстват по-добре. Да я осъждаш за това е низост. Самата Малишева би се опитала да бъде с такива трудни болни деца 24 часа в денонощието.