Защо не прехвърлите училището на пъргавия Мойше Бешкин
Затова си помислих, че училището в сегашния си вид работи изключително под формата на Водопад. Въпреки че водопадът има някаква далечна цел, поне планиране за няколко години напред. А в едно модерно училище водопадът работи максимум една учебна година. Министерството отново решава да приложи нова методика и цялата програма се променя отново за една година. Ами ако превключим училището на спринтове? Да предположим, че планираме да изучаваме една тема в продължение на две седмици. Тестваме в края на спринта. Въз основа на резултатите от теста определяме разбираемостта на материала и ако резултатите са незадоволителни, отделяме време за коригиране на грешки в следващия спринт. Успоредно с това преминаваме през нов материал. По този начин увеличаваме усвояемостта на материала, защото официално отделяме време за повторение, а систематичният подход дава възможност на всички участници в процеса да планират собственото си време и ресурси. Отново училището ще бъде по-гъвкаво в отговор на промените във външния свят.
Тук бих дал думата на пъргавите адепти, те биха могли да изработят училищна система във връзка с пъргавия заедно с учители.
Добре осъзнавам, че преминаването на училището към agile е доста утопична идея, защото всички участници в процеса трябва да са доста независими и отговорни – учители, родители и деца, както и ръководството на училището и Министерството на образованието. Но висшето образование определено трябва да премине към по-гъвкаво планиране, защото обикновено има спад на водата за 4-5 години.