Защо ни е нужен нов Наказателно-процесуален кодекс
- Алексей Василиевич, всъщност приемането на ново, вместо сегашното, наказателно-процесуално законодателство се дължи на необходимостта от съответствието му с Конституцията на страната и пренасочването на задачите на досъдебния етап на производството към практическия път на правосъдието. Оказва се, че всички ще трябва да се преориентират - и съдът, и прокуратурата, и полицията, и обикновените граждани.
Но, виждате ли, при общото ни ниско ниво на правно съзнание задачата изглежда повече хипотетична, отколкото реална. Освен това условията бяха дадени най-минимални.
—Вие и вашите услуги готови ли сте за този вид работа?
- Да, готови сме. Въпреки че всички трудности, с които ще се сблъскаме, представяме много ясно. За да избегнем това, проведохме обучения, семинари във всички следствени звена на градските и районните полицейски управления, обсъдихме както теоретични проблеми, така и практически аспекти на работа в новите условия. Обучени и началници на РДВР. По принцип не бих искал да се задълбочавам в нашите професионални проблеми - така или иначе ще ги решим. Въпреки че, още веднъж подчертавам, по-важна е същността.
– Какво мислите, че е?
- Новото наказателно-процесуално законодателство има за цел всеки виновен да бъде изправен пред съда и нито един невинен да не бъде изправен пред съда и е непосредствената задача на новия наказателен процес.
Най-важният принцип на новия Наказателно-процесуален кодекс е върховенството на закона. Което предполага точно и неотклонно изпълнение или спазване на всяка негова норма (правила, изисквания, предписания) и важи за следователя, разпитателя, прокурора, секретаря на съдебното заседание, съдебния заседател – доколкото те трябва да се съобразяват и спазват нормите на наказателно-процесуалния закон.
– Алексей Василиевич, в реалния живот мнозинството от българите не знаят правата си. Дай Боже, разбира се, никой да не ги опознае на практика в рамките на наказателния процес. Но се знае, че те не се отказват от пари и затвор. Какво ще правим?
- Следователят, следователят, прокурорът, съдът трябва да разясни на участниците в процеса (жертва, свидетел, законен представител, граждански ищец, граждански ответник, заподозрян, обвиняем, специалист, експерт и др.) техните права, задължения, отговорности и да осигури възможността за упражняване на тези права. Невземането на мерки за осъществяване правата на участниците в процеса е нарушение на наказателнопроцесуалния закон. По този начин законът установява задължението на дознателя, следователя, прокурора и съда да предупреждават лицата със свидетелски имунитет (правото на лицето да не свидетелства срещу себе си и близките си), ако са съгласни да свидетелстват, че могат да бъдат използвани като доказателство в хода на по-нататъшно наказателно производство.
- Тоест сега, както в Америка, ще ни бъде казано: имате право да мълчите.
- Мисля, че няма да имаме, както в Америка. И трябва да е като в България, при това цивилизована България. За целта ще бъдат приложени наказателно-процесуални мерки за защита на участниците в процеса, ако бъдат заплашени с противоправни действия. За първи път законодателно е фиксирана възможността за изключване на данни за самоличността на защитения участник в наказателното производство от протокола за следствено действие. Ще стане възможно представянето на лице за разпознаване при условия, които изключват визуалното наблюдение на разпознаваемото лице от разпознаваемото лице. Съдът ще може да разпитва свидетел, без да разкрива верни данни за самоличността му и вусловия, изключващи визуално наблюдение на свидетеля от други участници в процеса.
– Алексей Василиевич, разбирам правилно, че говорим за методи, които, честно казано, бяха не само излишни, но и опасни. Например, когато в съдебното заседание са били прочетени показанията на жертвата или свидетеля с всички данни, до номера на апартамента, или при разпознаването, заподозреният е заплашвал този, който го е разпознал. Не е тайна, че нашите съдилища често не можеха да „намерят“ свидетели, които директно да говорят за страха си от отмъщение.
- Точно за това става дума. Например, по време на идентификация, заподозрените вече могат да бъдат зад стъкло, което е прозрачно само от едната страна. Освен това в хода на наказателното производство се забранява извършването на действия и вземането на решения, които уронват честта на участник в наказателното производство, както и отношение, което унижава човешкото му достойнство или застрашава живота и здравето му. До решение на съда лицето не може да бъде задържано за повече от 48 часа. За първи път се предвижда правото на гражданите на рехабилитация. Право на обезщетение за вреди има и всяко лице, подложено незаконно на мерки за процесуална принуда в хода на наказателното производство.
– Не мога да не задам въпроса кой ще гарантира всички тези без съмнение добри и верни постулати?
- Държава. Вредите, причинени на гражданин в резултат на наказателно преследване, се компенсират от държавата в пълен размер, независимо от вината на органа за разследване, питащия, следователя, прокурора и съда.
В същото време всеки участник в процеса, независимо от процесуалното си положение, съгласно чл. 48 от Конституцията на Руската федерация е гарантирано правото на получаване на квалифицирана правна помощ.
Наказателно-процесуалният кодекс гарантира правото на защита на заподозрения и обвиняемия. Установени са специални правила за изясняване на процесуалните права и за изпълнение на това изискване на закона. Те са достатъчно жилави. Заподозреният трябва да бъде разпитан не по-късно от 24 часа от датата на решението за образуване на наказателно производство, освен в случаите, когато местонахождението му не е установено.
Заподозреният има право да получи копие от документа, въз основа на който е признат за заподозрян, да получи частна и поверителна среща със защитник още преди първия разпит.
- Законът предвижда правото, но не и задължението на заподозрения, обвиняемия да има защитник. Как ще бъде решен този конфликт?
– В случаите, когато участието на защитник е задължително, то трябва да бъде осигурено дори при отказ на заподозрения или обвиняемия да има защитник. Това се отнася за онези заподозрени, които са непълнолетни; поради физически или умствени увреждания не могат самостоятелно да упражняват правото си на защита; не владее езика, на който се води наказателното производство; е извършил престъпление, за което може да се наложи наказание лишаване от свобода повече от петнадесет години, доживотен затвор или смъртно наказание и др. В този случай отказът на защитника няма правна сила.
За първи път законодателят даде право на призован за разпит свидетел да се яви пред следователя с адвокат.
– Няма ли да стане така, че всички тези многобройни права да се превърнат в спирачка за провеждането на разследването?
- Мисля че не. В крайна сметка, наред с правото на защита на всеки гражданин, на участниците в процеса се налагат определени задължения от наказателно-процесуалното законодателство и се прилагат процесуални принудителни мерки.
За да осигури реда на наказателното производство, правилното изпълнение на присъдата, дознателят, следователят, прокурорът или съдът имат право да прилагат мерки за процесуална принуда към заподозрения или обвиняемия (задължение за явяване, призоваване, отстраняване от длъжност, изземване на имущество). На пострадалия, свидетеля и други участници в наказателното производство - задължение за явяване, призоваване, парична глоба. Така на лица, на които е поставен под надзор непълнолетен заподозрян, обвиняем, при неизпълнение на задълженията си съдът може да наложи парична глоба в размер до сто минимални работни заплати.
Ако жертвата, свидетелят и други участници в наказателното производство не изпълнят процесуалните си задължения, както и ако нарушат реда в съдебното заседание, те могат да бъдат подложени на парична санкция в размер до двадесет и пет минимални работни заплати.
- Въвеждането на новото наказателно-процесуално законодателство в България налага решаването на редица проблеми, които възникват с това. Вече говорихте за преквалификацията на служителите на всички правоприлагащи агенции, материалното и финансово осигуряване на тяхната дейност, както и практическото прилагане на определени правни норми.
Но е очевидно, че процедурата за разследване на наказателни дела и процедурата за извършване на отделни следствени действия се променят значително. Например, определено е задължително правило прокурорът да дава съгласие за образуване на наказателно дело. Следователят, в съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс на България, няма право да извършва следствени действия преди образуване на наказателно дело, с изключение на оглед на местопроизшествието, оглед, назначаване на съдебномедицинска експертиза. В противен случайгрубо нарушение на закона от негова страна.
- Да, възниква въпросът как трябва да действа следователят, ако на местопрестъплението са задържани заподозрени. Ако той инспектира местопроизшествието, координира с прокурора образуването на наказателно дело (и местопрестъплението е значително отстранено), ще изтекат три часа, определени за избор на мярка за неотклонение срещу заподозрения. Не отчитам факта, че това може да е извън работно време, но успоредно с това трябва да се решават въпроси за разпит на пострадали, свидетели, очни ставки, назначаване и провеждане на различни видове експертизи и др.
При задържане на лице по подозрение за извършване на престъпление срокът се изчислява от момента на действителното му задържане. До три часа следователят трябва да се произнесе по отношение на задържания.
Но съм убеден, че ще се намери общ език. Разбираме, че само ясна, добре координирана работа на правоприлагащите органи ще осигури изпълнението на изискванията на новото наказателно-процесуално законодателство за гарантиране на законните права и интереси на гражданите.