Защо си мислим, че колкото повече остаряваме, толкова по-бързо лети времето - ОКОТО НА ПЛАНЕТАТА
Защо ни се струва, че колкото повече остаряваме, толкова по-бързо лети времето?
Изходен превод за mixstuff - Светлана Бодрик
Когато бяхме деца, летните ваканции сякаш нямаха край, а новогодишните празници трябваше да чакат цяла вечност. Така че защо времето сякаш набира скорост с годините: седмици или дори месеци минават незабелязано, а сезоните се сменят с такава шеметна скорост?
Не е ли такова очевидно ускоряване на времето резултат от задълженията и грижите, които са ни натрупали в зрелия живот? В действителност обаче проучванията показват, че възприеманото време наистина тече по-бързо при възрастните, изпълвайки живота ни със задължения и суетене.
Има няколко теории, които се опитват да обяснят защо чувството ни за време се ускорява с напредване на възрастта. Една от тях сочи към постепенна промяна във вътрешния ни биологичен часовник. Забавянето на нашия метаболизъм с напредването на възрастта съответства на забавянето на сърдечната честота и дишането. Биологичните пейсмейкъри при децата пулсират по-бързо, което означава, че техните биологични показатели (сърдечен ритъм, дишане) са по-високи в определен период от време, така че и времето се усеща по-дълго.
Друга теория предполага, че времето, което преживяваме, е свързано с количеството нова информация, която приемаме. При поява на голям брой нови стимули на мозъка ни отнема повече време, за да обработи информацията - следователно този период от време се усеща по-дълго. Това би могло да обясни и "бавното възприемане на реалността", което, както често се съобщава, имамясто секунди преди инцидента. Да се сблъскаш с необичайни обстоятелства означава да получиш лавина от нова информация, която трябва да бъде обработена.
Всъщност може да се окаже, че когато сме изправени пред нови ситуации, мозъците ни улавят по-подробни спомени, така че споменът ни за събитието да се появява по-бавно от самото събитие. Че това е вярно, беше демонстрирано в експеримент с хора, преживели свободно падане.
Но как всичко това обяснява постоянното скъсяване на възприеманото време с напредването на възрастта? Теорията гласи, че колкото повече остаряваме, толкова по-познато става заобикалящата ни среда. Не забелязваме детайлите на заобикалящата ни среда у дома и на работното място. За децата светът често е непознато място, където има много нови преживявания, които могат да бъдат получени. Това означава, че децата трябва да използват значително повече интелектуална сила, за да трансформират умствените си представи за външния свят. Тази теория предполага, че по този начин времето тече по-бавно за децата, отколкото за възрастните, които са затънали в рутината на ежедневието.
За нея на този свят лятото е безкрайно
По този начин, колкото по-познато става ежедневието ни, толкова по-бързо ни се струва, че времето минава и, като правило, навикът се формира с възрастта.
Предполага се, че биохимичният механизъм, залегнал в основата на тази теория, не е нищо повече от освобождаването на невротрансмитер хормон при възприемането на нови стимули, които ни помагат да се научим да измерваме времето. След 20 до дълбока старост нивото на този хормон на щастието спада, поради което ни се струва, че времето тече по-бързо.
Изглежда обаче нито една от тези теории не може да обясни точнооткъде идва коефициентът на ускорение на времето, който нараства почти с математическо постоянство.
Очевидното скъсяване на определен период с напредване на възрастта предполага съществуването на "логаритмична скала" по отношение на времето. Логаритмичните скали се използват вместо традиционните линейни скали при измерване на силата на земетресение или силата на звука. Тъй като количествата, които измерваме, могат да варират и да достигнат огромни мощности, имаме нужда от скала с по-широк диапазон от измервания, за да разберем наистина какво се случва. Същото може да се каже и за времето.
По логаритмичната скала на Рихтер (за измерване на магнитуда на земетресенията) увеличението на магнитуда от 10 до 11 е различно от 10% увеличение на земното колебание, което линейната скала не би показала. Всяка точка на нарастване по скалата на Рихтер съответства на десетократно увеличение на вибрациите.
Детска възраст
Но защо нашето възприятие за времето също трябва да се измерва в логаритмична скала? Факт е, че свързваме всеки период от време с част от живота, който вече сме живели. За двегодишните една година е половината от живота им, затова, когато сте малки, изглежда, че рождените дни трябва да чакат толкова дълго.
За 10-годишните една година е само 10% от живота им (което прави чакането малко по-поносимо), а за 20-годишните е само 5%. В логаритмична скала 20-годишно дете би трябвало да изчака до 30-годишна възраст, за да изпита същото пропорционално увеличение на времето, което изпитва 2-годишно бебе в очакване на следващия си рожден ден.Като се има предвид всичко това, не е изненадващо, че времето ни се струва, че се ускорява, докатоостарявам.
Обикновено мислим за живота си като десетилетия – 20-те, 30-те и т.н. – те са представени като еквивалентни периоди. Ако обаче вземем логаритмична скала, се оказва, че погрешно възприемаме различните периоди от време като периоди с еднаква продължителност. В рамките на тази теория еднакво ще се възприемат следните възрастови периоди: от пет до десет, от десет до 20, от 20 до 40 и от 40 до 80 години.
Не искам да завършвам с депресираща нотка, но се оказва, че пет години от вашия опит, обхващащи възраст от пет до десет години, се възприемат като еквивалентни на период от живот, обхващащ възраст от 40 до 80 години.