Завиждате ли на по-успешните си приятели просто честно
Не съм завистлив човек по природа. Не виждам смисъл от завист, но има хора и има много от тях, които завиждат и дори не се опитват да го скрият, или са лоши в това. Например съпругът ми наскоро разбра за заплатата на приятеля си и го повтаряше дълго време, оказа се много по-висока от заплатата на съпруга си. Накрая се уморих и помолих да спра да ревнувам. Но той седеше и се тревожеше. Трябва да кажа, че и двамата имат висше образование, в училище оценките на съпруга ми бяха отлични и добри, а приятелят му учи задоволително, работят в една и съща организация, може би затова съпругът беше толкова притеснен. В крайна сметка той не завижда на друг свой приятел, който без никакво образование е станал много богат и влиятелен. Ревнувате ли приятелите си?
Не, не ревнувам. Има приятели, които също са учили по-зле, но са се установили по-добре, има заможни приятели. Но аз съм за тях р-а-д-а! Да, радвам се, че поне някой се справя добре :) Вярвам, че в крайна сметка хората си получават "заслуженото" от живота. Единственото нещо, което ме притеснява е, когато приятелите ми започнат да се показват. Може би несъзнателно, но особено в компанията се опитват да подчертаят, че „веднага купих чужда кола, а не някаква местна автомобилна индустрия“, когато например карам в автомобилната индустрия. Това малко обижда. Трябва да отпишем липсата на мозък или образование.
Изобщо не завиждам на никого, нито на приятели, нито на роднини, нито на познати, нито на непознати. В това чувство няма полза, има и малко приятно, ако искате да промените живота си към по-добро, да постигнете нещо повече, трябва да се опитате да го направите, а не да губите време за безсмислена завист.
Да, има моменти, в които завиждам, но не на приятели, а на познати. Просто някак си е обидно човек да се държи като глупак, няма щоправи, но става добре и аз оря като кон, но не получавам нищо. Разбира се, в този момент не желая зло на този човек и, завиждайки, искрено му желая щастие.
Това, което се отнася до мъжа ти е по-скоро обида, а не завист. В крайна сметка мъжете са много уязвими и това го боли. В това няма нищо лошо. Аз, като всеки човек (на 26 години), малко завиждам на някого. Но ако си спомняте себе си като тийнейджър, това е мястото, където беше истинската къдрица и завиждах до омраза. Но сега, като гледам всичко, виждам, че всички, на които съм завиждала, "останаха", а аз постигнах много повече от тях. Затова мисля, че завистта не е толкова лошо чувство, понякога е мощен стимул. Успех!
Не, да ревнуваш е глупаво. Необходимо е и необходимо е да общувате с успешни, интересни и харизматични хора, за да станете по-добри сами. Това е всичко.
Завиждам, но в добрия смисъл. Защото знам, че много мои приятели, ако са постигнали нещо, вече не седят със скръстени ръце. Те успяха да рискуват пари, за да започнат собствен бизнес. Те инвестират много и се тревожат за работа. Така че аз самият ги гледам и искам да опитам. Завиждам само, че имам малко решителност.
Изненадвам се на себе си, но понякога завиждам. Изненадан съм, защото имам най-важното - прекрасен, мил, любящ, красив, интересен съпруг, дъщеря, собствено отделно жилище, живеем в изобилие (според моите усещания). Май няма за какво да завиждаш! Понякога се улавям, че завиждам на роднини, когато купуват нещо добро (LCD телевизор или нещо подобно), което все още не е достъпно за нас. И се чудя защо. Все пак имам по-важни неща в живота (добри семейни отношения), от които те са лишени и завистта пак излиза. Или завиждам на един приятел, който има повече постижения в живота (не само семейството, нои добра работа и кариера), чувствам се професионално нереализиран, все още в търсене. Но все още не съм забелязал завистта ми да се превърне в агресия. Опитвам се да не се спирам много на това и да не се сравнявам с тях.