Зекят от заплата

Лице, работник или служител, който получава месечна или седмична заплата, тогава това лице попада под една от двете разпоредби:

Първо: Ако той има богатство, достигащо количеството нисаб, тогава всеки месец той печели повече богатство отгоре на това. Това е третата разпоредба, която вече беше спомената, относно имуществото, което е придобито през очакваната година (очакваната година, човек чака да плати зекят по-късно) [1]. И следователно собственикът трябва да спазва срока на всяка заплата и да плати съответния зекят от нея след една година от датата на нейното получаване.

И ако някой иска облекчение, простота и щедрост и иска да помогне на бедните и други, които са достойни за зекят, тогава той може да плати зекят веднага от цялото имущество, което притежава, в момента, в който приключи годината на първия нисаб, който притежава. Спечелете повече награда, бъдете с по-висока степен и се отървете от ненужните проблеми. И в този момент, когато той плати зекят в края на годината от първия нисаб, се оказва, че той плаща зекят от останалата част от имуществото предварително, дори преди края на годината, а плащането на зекят преди края на годината е допустимо, особено ако има нужда или полза.[2]

Той може да направи и третия начин, да плати зекят върху нетния излишък, т.е. като отдели достатъчно, за да издържа него и тези, които той издържа, [3] и след това, след една година, плати зекят от имуществото си, което имаше.

Второ: Ако имуществото му не достига нисаб, а той получава месечна заплата и спестява определена сума всеки месец, то в този случай зекятът не е задължителен за него, докато не достигне нисаб. В този случай обратното броене на годината вече започва и това вече е точно същото състояние като това околокоето току-що беше обсъдено.

[1] Върнете се към „Статус на имуществото, придобито в очакване на края на годината, ако нисабът вече е натрупан.“ (страница 15)

[2] Взети от фатавите на Постоянния комитет и фатавите на великия учен Ибн Баз, рахимахуллах „Фатава ал ислямия“ Джам ал Муснад, стр. 76.