Зенит какво да очакваме по-нататък, Футбол
Колумнистът на "Спортфакт" Борис Левин, който гостува на студения "Петровски" в реванша от 1/8-финалите на Шампионската лига "Зенит" - "Бенфика" (1:2), се опитва да отговори на основните въпроси, които мачът поставя.
Естествено ли е нашият шампион да губи?
Да и не. Играта се разви по такъв начин, че всичко можеше да се случи в края на играта. Осъзнайте, например, един от неговите моменти Артьом Дзюба, и сега вместо "Етюд в алено" ще нарисуваме съвсем различна, пасторална картина. Ако желаете, можете да кажете, че Зенит просто нямаше късмет, което между другото Аксел Витсел направи след мача, като каза, че ако Хименес имаше още няколко опита, той нямаше да удари нито веднъж.
Но работата е там, че всеки "случаен" провал има напълно обективни корени. И не само под формата на отделен епизод, където Витсел не затвори нападателя, а Ломбертс реши да гледа футбол от земята и не тича след финиширащия. И много по-дълбоко.
Първото полувреме на мача на "Петровски" беше пряко продължение на предишните шест, изиграни от Зенит - напрегнато, скучно, без проблясъци на добре координирана игра в атака. Което веднага повдига въпроси за предсезона. „Практиката е критерият за истината“, каза веднъж Карл Маркс не без основание. И, смея да ви уверя, основателят на научния комунизъм не би бил убеден от хората в Санкт Петербург в доброто качество на тяхното обучение.
Как ще го убедят в необходимостта да остане на терена до последния Хълк с Дани. Първият тази година се появява пред нас в напълно разглобен вид, вторият изглежда така за втори пореден сезон. И свещените крави са полезни само за индианците, добре, те също не знаят как да играят футбол.
На изхода имаме небалансирано, несъзнателнов дългосрочен план какво трябва да прави отбор в нападение, отбелязал само един гол за осем полувремена (продълженията за купата не се зачитат). И какво, невъзможно ли е да се намери модел в тази равнина във вчерашното поражение?
Имаше ли треньорски грешки директно в този мач?
Да, и то много. Можете да започнете с подготовката за играта. И не говоря за глобални неща от предишната глава, а за представянето на конкретен състав в реванша с Бенфика. Кажете ми, знаейки за отсъствието на Хави Гарсия и липсата на работа в екип с Маурисио с нови партньори, невъзможно ли беше да освободя последния в Краснодар? Щеше ли да развали масата там? Тогава защо изобщо го взеха в Зенит?
Оказва се, че не такъв приоритет за Вилаш-Боаш, както той се опита да представи, е Шампионската лига. Първенството на България също ни привлече и всички пропуски там са напълно обективна картина за готовността на отбора, а не плод на някакво субективно неглижиране, което го прави още по-тъжно. Що се отнася до Маурисио срещу Бенфика, той се стараеше много, но не винаги достигаше навреме, което всъщност не е изненадващо.
С титулярния състав португалският треньор сякаш нямаше избор: Смолников и Шатов все още не са готови на сто процента и да ги пуснат на уморени съперници е напълно разумна идея и напълно се оправда.
Но какво започна да прави Андре след окончателно измъчения гол! Като за начало странна смяна на фланговете. Шатов, заедно със Смолников, който проби левия фланг на португалската защита, се премества по някаква причина в противоположната страна на терена, давайки път на Хълк. Какво е сляпата вяра в бразилеца? Защо да търсим добро от доброто?
Освен това. Юсупов излиза 8 минути преди края на нормалното време. Дори не е въпрос на личността на излизащия човек. Случайявно се отива към продължения, тоест вероятно предстоят още 40-45 минути игра. Мачът е труден, теренът е вискозен, има само една смяна. Възможно е да се използва в такъв момент според мен само в два случая - при крайна необходимост или при опит да се изтръгне победата на всяка цена в оставащите 8 минути.
Имаше ли силна нужда? Мисля че не. Да, Нето започна да става странно и не беше зле да подсилим централната зона. Но не е толкова жизненоважно да се използва последната смяна, както и да се освободи играч с малък или никакъв опит в такива мачове. И няма нужда да говорим за опити за изтръгване на победа с помощта на Юсупов. Освен това Маурисио беше сменен, чрез който в по-голямата си част Зенит премина от защита в атака.
Зенит наистина ли се нуждаеше от този треньор?
Според моето скромно лично мнение отговорът също е не. Всички са добре запознати със силните и слабите страни на Villas-Boas. Това е отличен методолог, който държи удар много зле. Най-добрият му час в Порто, където всичко се събра наведнъж, доведе до търсенето на португалците в Англия. Но много кратко - и Челси, и Тотнъм бързо разбраха с кого контактуват.
Двата основни отрицателни „чипа“ на Андре са постоянните оплаквания и задължителната война с ветераните. И двете са пагубни като цяло и двойно пагубни в нашите условия.
Знае се все пак, че българина с хляб не го храни, остави го да хвърли вината за грешките си на друг. И когато треньорът започне да обвинява всички наоколо за неуспехите си - от съдиите до лидерите на лигата и федерацията, играчите веднага намаляват изискванията към себе си. И какво, добре сме, просто сме скапани.
Ветераните в българските клубове по принцип са много деликатна материя. Сигурен съм, че и Аршавин, и Кержаков, с отношението си към футбола, все още могат да бъдат от полза за Зенит - дори аконе винаги на терена, но със сигурност в тренировъчния процес. И да се отървете от тях по предизвикателно хирургичен начин означава като цяло да подкопаете атмосферата в отбора, да го разделите на лагери.
Само си представете, че Вилаш-Боаш беше блъснат от някакъв невероятен вятър в ЦСКА и той реши да го разсече жив там. А жертвите ще бъдат условно Игнашевич и Василий Березуцки. Какво щеше да остане от това ЦСКА?!
И накрая, вече споменатите свещени крави. Да, Villas-Boas беше по много начини взет под Хълк и миналия сезон, когато бразилецът играеше, такъв залог се оправда до известна степен. Но сега лидерът под влиянието на китайските ветрове очевидно не е наред и би било хубаво да се възстанови играта. Но се оказва, че вариант Б просто не е в репертоара! За Дани, чийто сегашен престой на терена е повече вреден, отколкото полезен, напълно ще замълча.
Какво да направите след това?
Да съветваш хора, които влагат пари и нерви в управлението на клуба е лесно и не е тежко. Не рискуваш нищо. Но ако изведнъж ме попитаха, сега щях да се разделя с Вилаш-Боаш. За щастие, Сергей Богданич Семак има доста успешен опит във временното управление на екипи.
"Зенит" след вчерашното поражение рискува да се окаже в обективно предопределена психологическа дупка. А той, напротив, трябва да се напрегне, за да не остане без основния турнир за следващия сезон. Разклащането тук може да има положителен ефект.
А в дългосрочен план аз лично винаги съм бил сигурен, че българският отбор без сериозен български гръбнак може да постигне само временни успехи. В "Зенит" винаги е имало такъв гръбнак, та дори и собствен, от Санкт Петербург, докато не беше буквално разрушен до основи, разчитайки изключително на звездни легионери.
Залагайте, трябва да се признае,не се оправда напълно. Както се очакваше, Зенит така и не достигна ново качествено ниво. Мисля, че в клуба го осъзнават, защото в трансферната политика отново се върнаха към българите, като ги разглеждат не само като елемент от отбора, който е необходим само на лимита. И не забравяйте за финансовия феърплей.
Трябва да кажа, че сега има на кого да разчитате - Шатов и Смолников израснаха в много прилични играчи, сигурен съм, че Дзюба ще добави още, показа, че може не само да се впише в новия си отбор, но и да стане един от лидерите му, Жирков, Лодигин изигра добър мач като цяло вчера. Остава да се надяваме, че безцелно прекараните последни години няма да попречат на Кокорин да достигне нивото, което се очаква от него.
Вероятно това все още не е Аршавин-Кержаков-Денисов-Бистров-Малафеев в най-добрите им години. Но Хълк, въпреки цялата си звезда и сила, не успя да обърне хода на най-важния мач за сезона, както можеше да направи Андрей Сергеевич в мача с Марсилия, например.
българският гръбнак, според мен, започва да се оформя. Остава да го увеличим с качествени легионери (повечето от настоящите бавно изчерпват престоя си в отбора) и да дадем правилния вектор на развитие. Тогава отново ще видим победоносния и най-важното, обичан от всички без изключение Санкт Петербург "Зенит".