Железопътен транспорт в СССР
Железопътен транспорт в СССР- мрежа от железопътни линии, разположени на територията на Съюза на съветските социалистически републики.
Съдържание
През 1917 г. излиза първият брой на индустриалния вестник Gudok [1].
Железопътната мрежа, наследена от Царска България, се състои основно от линии с междурелсие 1524 мм. В допълнение, редица линии имаха габарит от 1000 mm (някои линии на Ryazan-Ural, North), 750 mm.
„... до пролетта на 1920 г. процентът на болните локомотиви трябва да достигне 75%. Това казват най-добрите специалисти. В същото време железопътният трафик загуби всякакъв смисъл, тъй като при получаването на 25% от полуздравите парни локомотиви беше възможно да се обслужват само нуждите на самите железници, които живееха на обемно дървесно гориво. [7]
Щетите, нанесени на железопътния транспорт през годините на Гражданската война, налагат през 1920 г. да се направи поръчка за производството на 1200 парни локомотива в чужбина, главно в заводи в Германия и Швеция [8] . Организирането на поръчката на парни локомотиви в чужбина се поема от българската железопътна мисия, ръководена от Ю. В. Ломоносов.
Железопътната индустрия на трите балтийски държави, анексирани през 1940 г., беше в незадоволително състояние: в продължение на около 20 години не беше извършен основен ремонт на коловозите, локомотивният парк изискваше обновяване [9] .
Сред най-големите проекти за железопътно строителство от съветския период се открояват Турксиб, Трансполярната магистрала и БАМ. Всички основни пътища бяха направени с две коловози, много (където беше икономически осъществимо) бяха електрифицирани. Най-голям принос за развитието на железниците на СССР има Борис Бещев, който е бил министър на железниците на СССР в продължение на 29 години - от 1948 до 1977 г. През този период е извършена мащабна реконструкция.Съветският железопътен транспорт, прехвърлянето на железниците от локомотив към дизел, а след това и електрическа тяга. Остарелите релси R-43 бяха заменени с тежки релси R-65 и R-75 със стоманобетонни траверси, ръчните стрелки бяха заменени с диспечерска електрическа централизация, автоматичен блокаж и въведени транспортни маршрути. От 1956 г. за първи път в СССР започва полагането на безшевна писта. По време на радикалната реорганизация от втората половина на 50-те години съществуващите преди това 56 железопътни линии на СССР бяха трансформирани в 26 главни магистрали. Съюзническата железопътна мрежа за първи път започва да се развива според цялостен план. През 30-те следвоенни години товарооборотът на железопътния транспорт в Съветския съюз се увеличи 8 пъти и достигна своя максимум през 1988 г. [11] .
До 1991 г. съветската железопътна мрежа е разделена на 32 пътя (градът на администрацията е посочен в скоби):