Жилище и пътуване на чуждестранен работник, Икономика и живот
Кодексът на труда България задължава работодателя да възстанови на служителя разходите за преместване и установяване на ново място. Тази разпоредба се отнася и за чуждестранните работници. Ето защо организациите, които спазват закона, включват съответните клаузи в трудовите договори, а някои също осигуряват жилища за новодошлите. Данъчното законодателство позволява ли тези разходи да се вземат предвид при изчисляване на данъка върху дохода? Трябва ли тези плащания да се считат за доход на служителя?
Общи принципи за удържане на данък върху личните доходи от чуждестранни работници
Организацията като работодател е данъчен агент по отношение на чуждестранни работници и трябва да изчисли, удържи и преведе в бюджета размера на данъка върху доходите на физическите лица от по-голямата част от доходите, които им се изплащат (клаузи 1, 3, 4, 6 от член 226 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Ако през данъчния период, през който чужденецът е работил в организацията, неговият данъчен статус е останал непроменен, тогава не трябва да има проблеми с данъчното облагане на доходите на служителя. Организацията изчислява и удържа данък върху доходите на физическите лица от него или в размер на 30% (ако не е данъчно местно лице на Руската федерация), или в размер на 13% (ако е данъчно местно лице на Руската федерация).
Да предположим, че по време на наемането чужденец не е имал статут на данъчен резидент и първоначално организацията е удържала данък върху доходите на физическите лица от неговия доход в размер на 30% (клауза 3 от член 224 от Данъчния кодекс на Руската федерация). И в края на годината чужденецът придоби статут на данъчен резидент на Руската федерация.
Разликата между данъка върху личните доходи, удържан от чужденец, и данъка, който организацията е преизчислила, е сумата на прекомерно удържания данък. Тази сума подлежи на връщане на чужденеца по негово писмено заявление (клауза 1, член 231 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Помощ за жилище
В данъчното законодателство има правило, съглпри което безплатното предоставяне на жилищни помещения и комунални услуги, гориво или съответното парично обезщетение не се облага с данък върху доходите на физическите лица (параграф 3, клауза 3, член 217 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Според нас това правило се прилага, когато работодателят получи разрешение за наемане на чуждестранни работници и подаде заявление за покана.
Разходи за преместване и настаняване
Член 169 от Кодекса на труда на България задължава работодателя при преместване на работник или служител в друго населено място (по предварително съгласуване с предприятието) да възстанови разходите за преместване не само на самия служител, но и на членовете на семейството му и превоз на имущество (с изключение на случаите, когато работодателят предоставя на служителя транспортни средства), както и разходите за установяване на ново местоживеене. В този случай конкретните размери на възстановяване на разходите се определят по споразумение на страните по трудовия договор.
Данък общ доход
Разходите за жилище са в нормални граници
Ако трудовите договори, сключени с чуждестранни работници, налагат на организацията задължението да плаща разходите за наемане на жилище, тогава според нас в този случай тези разходи намаляват облагаемия доход. Те могат да бъдат включени в разходите за труд (клауза 25, член 255 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Разходите за преместване и установяване на ново място, които работодателят е длъжен да възстанови на служителя (член 169 от Кодекса на труда на Руската федерация), също могат да бъдат взети предвид за целите на данъка върху дохода.
В контекста на гл. 25 от Данъчния кодекс на България под вдигане се разбира обезщетение от работодателя за разходите за преместване на работника или служителя, членовете на семейството му и превоз на имущество (освен когато работодателят предоставя на работника или служителя подходящо транспортно средство) във връзка с преместването му на работа в друга местност, както иразходи за установяване на ново място на пребиваване.
В същото време размерът на вдигането над нормите не намалява облагаемата печалба (клауза 37 от член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Според Министерството на финансите на България всички организации, преди утвърждаването на съответните норми, трябва да признаят разходите в границите, установени с Указ № 187.
Според нас организациите може да не са съгласни с гледната точка на Министерството на финансите на България. Законодателството за данъците и таксите не установява нормите на дължимия вдигане. Общият ред за определяне на размера на обезщетението се предвижда само от трудовото законодателство.
Припомняме, че по силата на чл. 169 от Кодекса на труда на България, конкретните размери за възстановяване на разходите се определят по споразумение на страните по трудовия договор. Следователно в този случай конкретният размер на възстановяването на разходите, установен в трудовия договор, може да се счита за норма, установена от закона.
По този начин за целите на изчисляването на UST, данъка върху доходите на физическите лица и данъка върху доходите трябва да се прилага сумата, договорена между предприятието и служителя.
Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 169 от Кодекса на труда България (и съответно всички горепосочени препоръки) са приложими само ако разходите за преместване са направени от служител, който е в трудово правоотношение с организацията.