Жилищни сгради на древните държави от Северното Черноморие, История на архитектурата
Жилищни сгради на античните държави от Северното Черноморие
Жилищните сгради заемат важно място сред достигналите до нас архитектурни паметници на Северното Черноморие. По техните останки, принадлежащи към различни епохи, може да се проследи развитието на жилищата от края на 7 век. пр.н.е. до 4в. AD
Най-ранните къщи в Северното Черноморие са открити на остров Березан, в Олбия, а в Източен Крим - в Кимерик, Нимфей, Тиритака, Пантикапей. Архаични къщи на о. Березан имаше много общо в планирането и строителните техники с къщите на Милет, различавайки се от тях по наличието на ями и кладенци.
Ранните пантикапейски къщи свидетелстват за съществуването на жилища с прост и по-развит план. Пример за жилища от първия тип е къщата от края на VII - началото на VI век. пр.н.е., състоящ се от едно помещение около 8 м2. Къщата е била с кирпичени стени и основи от ломен камък с глинен хоросан и кирпичен под. Стаята се отоплявала с огнище от сурови дърва. Къщите с една стая са построени по-късно.
Пример за по-сложна пантикапейска къща е така наречената къща Коя от края на 6 век. BC, състоящ се от няколко малки стаи с обща площ най-малко 40 m2. Стените, изградени от дребни, грубо обработени варовикови камъни върху глина, запазени на места на височина до 2,5 м, са облицовани с белезникава глина. Покривът е покрит с керемиди. Идеята за многостайно жилище в допълнение дава къща с три стаи от Тиритаки, датираща от 2-ра половина на 4-ти век пр.н.е. пр.н.е.
Разцветът на жилищната архитектура в градовете на Северното Черноморие датира от 4-1 век. пр.н.е. Къщите от това време се отличават със сложността и разнообразието на плана, добри строителни техники. Площта на жилищата варира от 80 m2(Олвия, Херсонес) до 400 m2 (Олвия), достигайки в някои случаи 600 m2 (Херсонес). Броят на стаите в елинистическите къщи обикновено варира от 3 (Олвия) до 14 (Херсонес) в зависимост от богатството на собствениците.
През IV-I век. пр.н.е. Най-разпространеният тип жилище беше къща, чието ядро беше открит двор, заобиколен от жилищни и сервизни помещения. Наред с него през III-I в. пр.н.е. са построени перистилни къщи, подобни на къщите в Делос, Приене и други центрове на Егейско море. Тези къщи представляват по-малка група в жилищната архитектура на Северното Черноморие.
Къщите на Херсонес (фиг. 23) са стандартни по разпределение и са характерни за жилищната архитектура на гръцките полиси. Характерна особеност на тях е тесен коридор, който свързва улицата с двора. Около двора са разположени жилищни и търговски помещения. В къщите по правило са били подредени мазе, издълбано в скалата, щерни или кладенци, разположени в двора. По-богатите къщи са построени на два етажа с помощта на ред (йонийски, дорийски) и боядисване върху мазилка. Къщите са имали бани. Перистилът в жилищните сгради на Херсонес все още не е засвидетелстван.
Олбийските къщи са построени с голямо разнообразие от оформления. Пример за много скромна къща е къща в Горния град с площ от 85 м2. Състои се от три стаи и открит двор (фиг. 23б).
По-сложно оформление на жилището е представено от така наречената северна сграда в Олбия, построена през 3 век пр.н.е. и възстановен през 2 век. пр.н.е. Състоеше се от две къщи. Западната е включвала три жилищни помещения (фиг. 23в), две от които са имали типични за Олбия битови изби. Източна - с осем стаи, представлявала междинен тип между къща с една и двеярдове. Главният вход от улицата водеше към квадратен двор (4,5 х 4,5 м), павиран с каменни плочи и ограден от три страни с портици върху дървени стълбове. Стените с изглед към двора са облицовани с рустирани плочи. Стените на интериора са покрити с глина и варосани.
Подобни къщи, принадлежащи на градското население със среден доход, са открити и в Босфора. От тези жилища перистилните къщи на най-проспериращите слоеве на робовладелското общество се различават значително. Това са многостайни жилища, построени по ред (най-често дорийски); покривите им били украсени с архитектурна теракота, стените били покрити с боядисана мазилка, откритите дворове били заобиколени от дорическа колонада и настлани с каменни плочи. Подовете на особено богати къщи от време на време са били покрити с мозайки от камъчета. Къщите са имали мазета, щерни за съхранение на вода, а често и кладенци.
Перистилните къщи в Олбия са по-добре запазени и могат да служат като примери за жилища от този тип. Олбийската къща от 3-ти век пр. н. е., разкопана през 1902 г. в Горния град, е интересна с това, че представлява междинна връзка между къщи с простази, като къщите в Приене, и тип развита перистилна къща от остров Делос.
Тази къща имаше отворен двор с квадратна форма, заобиколен от йонийска колонада, с долния диаметър на колоните 0,5 м. Дължината на колонадата беше 3,5 м. В източната страна на двора имаше шест колони, по пет на юг и на север. Дворът е бил постлан с тъмносини, светлокафяви, кафяво-червени камъчета, образуващи геометричен орнамент в съчетание с животински фигури (фиг. 25). Западната страна на двора, където се е намирал простадът, има два варианта за преустройство. Единият е предложен от Б. В. Фармаковски, който смята, че простадата е двуетажна, с две колони на всякапод, стоящ между мравките (фиг. 25). Долните колони са йонийски, горните са коринтски. Втората версия на реконструкцията принадлежи на I.N. Соболев, който смята, че простадата е била едноетажна, но по-висока от останалите прилежащи към двора помещения. Простадата беше обрамчена от два антебелума от коринтски ордер, пространството между които нямаше колони (виж фиг. 24).
Широк проход с дължина 10 м водеше към двора; част от него беше запазена за вратаря. Останалите помещения са били частично жилищни, частично битови. Качеството на строителството на къщата е доста високо за това време. Под основите от трошена зидария са положени многопластови субструктури от глина и пепел. Стени с дебелина 0,5 м, изградени от добре издялани варовикови плочи (на места рустирани) със засипка върху глина, лежали върху основите. Покривът на къщата е керемиден, фронтонът на простата е украсен със сима и акротерии. Стените на вътрешните помещения, които имали церемониален характер, били измазани и покрити с живопис.
Разположението на двора, за съжаление, не е напълно изяснено поради недостатъчната запазеност на конструкцията. Но къщата, открита през 1911-1912 г. в Олбия в Долния град, подобен по вид на описания, дава възможност за по-пълно изучаване на оформлението на такива сгради (виж фиг. 24).
Къща от 3 век пр.н.е. в Долния град тя граничи от север с т. нар. пританей и съставлява единен квартал с него. Къщата с площ от 482 м2 имаше до 12 стаи, три от които бяха разположени над мазетата. Всички те бяха групирани около открит двор с неправилна четириъгълна форма, където се отваряше специално предно помещение (андрон), чийто под беше постлан с мозайка от речни камъчета и обрамчен с бордюр от плътен червен варов разтвор.
Стените на къщата с изгледдвор, облицован с рустирани каменни плочи. Отстрани помещенията са измазани и боядисани в червено, бяло и черно.
Богати перистилни къщи, подобни по тип на олбийските, са известни и в градовете на Босфора. Интересуваме се от някои къщи от Пантикапей и Фанагория, в руините на които са открити останки от боядисана мазилка, даваща представа за вътрешната украса на богатите жилища от елинистическия период.
Къщи от първите векове след Христа различни от къщите от елинистическата епоха. Жилищата на Херсонес станаха много по-големи, те достигнаха повече от 300 m2 площ, дебелината на стените се увеличи. Въпреки това в планирането има много елементи от предишната епоха. В дизайна на най-богатите жилища все още се използва архитектурна украса, която обаче свидетелства за деградацията на реда.
През I-II век. според традицията типът перистилна къща е запазен от предишното време. Една къща от края на I - началото на II век. с трапецовиден перистилен двор е открит в Олбия. Но перистилните къщи през първите векове от н.е. вече не са характерни за градовете от Северното Черноморие, включително Олбия. Там най-често е запазен традиционният план на къщата, характерен за обикновените жилища, с малък двор, павиран с плочи, три до пет стаи, групирани около него. Всички къщи са построени от трошен камък върху глина, подовете им са глинени, стените са покрити с глина, мазилката е рядка. Строят се къщи от по-опростен тип, с ниско качество на строителството, подобни на тези, открити в Олбия в близост до отбранителната стена, построена през първите векове от н.е. Къщите, построени в един ред до стената, имаха съседни стени и се състояха от едно полусутерен с тясна врата, водеща директно към улицата. Тези жилища добре илюстрират историята на Дио Хризостом за обедняването.Олбия.
През първите векове на н.е. д. характерно е включването на производствени помещения в жилищния комплекс. Подобно явление се наблюдава в Олбия, но то е особено характерно за Херсонес и още повече за Босфора. И така, жилището на винопроизводителя от III век. пр.н.е. - II век. AD е открита в Мирмикия, а в Тиритака - къща от III-IV век. АД, собственост на рибар (виж фиг. 24). Тази къща от 300 м2, планирана спрямо терена, се състоеше от двор, настлан с плочи, към който граничеха осем стаи (някои от които двуетажни). Комплексът включваше цистерна за осоляване на риба. Цистерни със същото предназначение са открити в много къщи на Херсонес през първите векове след Христа.
Къщи от първите векове след Христа отразяват нови елементи в разбирането за жилище, които са се формирали под влияние на променените условия на живот, икономика и култура на градовете в Северното Черноморие и особено на Босфора през този период. Като цяло се създава представа за варваризацията на жилищното строителство и загубата по това време на принципите на античната архитектура (фиг. 26). Стените на някои стаи са издигнати не прави, а полукръгли; необходимостта от архитектурен дизайн на дворове, стенописи и декорация на покривите на сгради с архитектурна теракота изчезна. Вместо това имаше значително увеличение на нуждата от чисто функционални сгради - в големи мазета, които се използват като складови помещения (Tanais), при подреждането на кошчета (Ilurat, Semenovka) и дори малки кошари за добитък (Semenovka). Жилищата вътре в крепостите се характеризират със стандартност, както свидетелстват къщите на Илурата. Те се характеризират с открити дворове с групирани стаи (от една до пет). Много къщи имаха общи стени и бяха прикрепени директно към отбранителната стена. Стаите се отоплявали с огнища ифурни.
Главата „Жилищни сгради“ от подраздел „Архитектура на древните държави от Северното Черноморие“ на раздел „Архитектура на Древна Гърция“ от книгата „Обща история на архитектурата. Том II. Архитектурата на античния свят (Гърция и Рим)”, под редакцията на В.Ф. Маркюсън. Автор: Я.Я. Сорокин (Москва, Стройиздат, 1973)