Живот на камъни и хора, приказки
Съществува ли каменен живот? Какъв живот могат да имат камъните? За един човек това е друго нещо. На пръв поглед е доста трудно да се намери връзка между тези две форми на живот. Но с времето всеки от нас започва все повече да осъзнава тази връзка. Основната пречка за разбирането на живота на камъните от хората и живота на хората от камъните е различното възприемане на времето. Времето минава бавно за камъните, но много бързо за хората. Точно поради това хората мислят много бързо, а камъните - много бавно. Различната скорост на мислене не ни дава възможност да общуваме с камъните. Камъните са мислещи същества. Ако имате късмет, можете да чуете ехото на гласовете им. Изкривяването на информационното поле позволява да се комбинират скоростите на нашето мислене и ние можем да чуем как говорят камъните.
Веднъж имах късмета да попадна в друго време и да чуя разговора на тези столетници. Наред с гласовете успях да уловя и снимки на говорещите камъни.
Разговорът в началото дойде изпод дълбокия сняг. Два камъка си говореха. Единият е голям черен калдъръмен камък, а другият е малък бял калдъръмен камък. Те лежат, говорят и чуват как все по-близо и по-близо до тях се прокрадват звуци, подобни на тези, издавани от портиера, премахвайки снега с лопата.
- Ш-и-и-х, ши-их, - скърца снегът под лопатата.
- Защо ще започнат да почистват снега? - попитал Светлият камък Тъмния.
— Ти знаеш по-добре — мрачно отвърна Тъмния.
- Да, Тъмния, прав си, просто исках да знам дали знаеш.
— Предполагам — каза Тъмният. - Решихме да празнуваме отново Нова година. Те, както винаги, ще сложат коледна елха до нас.
- Точно така, Тъмни, точно това ще се случи.
- А ти, Light One, какво мислиш за това?
- Забелязах, скъпиТъмно, че докато говориш, те вече бяха отпразнували този празник, а сега се готвят да посрещнат лятото. Виждате как е станало сухо наоколо и слънцето ни топли. Глоба!
„Слушай, Light One, уморен съм от тези температурни колебания. Цял живот се борим в студа. Не е приятно: спуква се, после се компресира. Най-много ме изморява водата. Ще пропълзи в мен и да се обърне: ще се стопи, после ще замръзне. Изобщо не я интересува, че след нейната прищявка имам такива болки навсякъде!
- Все пак, тъмно, аз самият страдах по същия начин. Сега станах по-съвършен. Вижте как слънцето блести на ярки лъскави страни!
- Ох, ох, ох! Е, светло, сега съм напълно раздвоен.
- Това, Тъмни, е съдбата ни: да бодем, цепим, рушим, намаляваме и превръщаме в прах.
- В прахта? Ти самият, Light One, разбираш ли какво каза току-що?
Значи в резултат на целия ни живот ще се превърнем в прах?
- Да, прахът е това, към което се стремят всички камъни!
- Светлина, значи тази песъчинка, която е под мен, е по-стара от мен?
- Да, Тъмни, прав си: прахът е най-древният и най-мъдрият. Мислите ли, че огромен камък е по-мъдър от вас и мен, а малка песъчинка току-що се е родила? Точно обратното. Песъчинка е нашият най-стар съсед с вас. Попитайте я каквото и да било.
- Песъчинка, започна Тъмния, ти, чух, си много по-стар и по-мъдър от мен?
„Разбира се“, отговори песъчинката с тънък глас.
- Но ти си почти напълно невидим! Дарк беше изненадан.
„Разбира се“, отвърна отново песъчинката. - Ти, Дарк, наистина - мрак. Как не разбирате, че ние, камъните, растем напротив! Ние се смаляваме! Но докато намаляваме, придобиваме нови възможности. В началото, когато сме млади и напълно неопитни, просто се забиваме някъдена едно място. Времето минава и вятърът вече може да ни търкаля от място на място. Най-интересното започва, когато ни настигне старостта. Старостта е резултат от натрупан опит, мъдрост. В дълбока старост
ни растат крила и можем да летим! Погледни нагоре! Виждате ли едва видимите точки? Това са древни камъни. изживяха живота си не напразно, научиха се да летят! Кой ли не е сред тях! Просто слушайте гласовете им. Да, има милиарди извънземни от милиони светове около нас! Слушайте само какви чудеса няма да чуете! Вие, младите, казахте, че хората ви притесняват. Хората са временни! Имат високо мнение за себе си. Те търсят например живот на други планети, опитват се да отлетят някъде. Защо, ако около тях има милиони пратеници, които могат да им разкажат за всяко място във Вселената! Прахът е мъдростта на вселената, усъвършенствана от времето. Хората разчитат на силата си, за да научат нещо, и прекарват живота си за нищо. Всяка прашинка ще може да им отговори на всякакви въпроси! Някак прашинка падна върху мен, която чу, че хората наричат себе си "короната на природата". Нямате представа как се смяхме с нея. Тази "корона", без да има време да отвори очите си, вече ги затваря, но в този момент той успява да си представи себе си над всичко на света. Друга прашинка ми каза, че тези капризни създания предпочитат планините пред пустините, предполага се, че научават нещо в планините. Ние и с тази прашинка се смяхме "до сълзи" на заключенията им. Само си представете, добре, какво могат да научат тези пиленца, току-що изникнали от земята? През цялото време, откакто съществува човек, аз не спирам да се подигравам с това нарцистично и тесногръдо същество.
Скоро ще стана прашинка и ще започна да пътувам! да Повече ▼! Знаете ли от какво най-много се страхуват хората? Те се страхуватна смъртта. Не осъзнават ли, че смърт няма. Има само постоянно усъвършенстване и вечен живот! Само ако можеха да чуят поне една прашинка в живота си, щяха да имат време да научат абсолютно всичко дори в моментния си органичен живот!
Тъмният, Светлият и песъчинката изведнъж млъкнаха и се заслушаха.
Пак е Нова година. Как живеят те? Солидни празници.
Това е всичко, което някога съм чувал. Веднага записах целия разговор, за да не забравя нещо. Странно, значи камъните намаляват с възрастта? Мислех, че камъните, напротив, растат. Със сигурност всеки от вас е забелязал как растат камъните. не вярвате? Когато бях на шестнадесет години, преместих куп камъни в селската си къща. Преместих се за час-два. Дори не уморен. Минаха двадесет години и отново ми трябваше да преместя същата купчина камъни на първоначалното им място. Какво мислиш? Камъните този път се оказаха много по-тежки! Прекарах половин ден в разместване на същите павета. Ако камъните са станали много по-тежки, значи са нараснали добре
последните двадесет години!
Може би си мислите, че преди бях много по-силен, но не мисля така. Направете същия експеримент и вие ще видите, че съм прав.
каменен живот. Дори хората могат да живеят този живот. Телата им остаряват, но мислите им остават същите, каквито са били преди много години.
Препоръчваме да прочетете приказката: Баба Чачакан-Чачакан