Животът и смъртта на Юда, предателят на Исус Христос
Човечеството през цялата история, от една страна, се възхищава на великите примери на човешка добродетел, жертвена любов, а от друга страна се удивлява на низостта, предателството и злобата на падналата човешка природа.
Горното описание на живота на Юда е изложено в текста на произведенията на св. Нил Мироточивия според източната традиция. Юда бил родом от село Искария, за което по-късно получил прозвището Искариот. Баща му се казваше Ровел. Преди зачеването майката на Юда сънува ужасен сън, че ще зачене и ще роди мъжко дете, което ще стане разрушител на цялото еврейско семейство. Съпругът й я упрекна, че вярва в сънищата. Изплашената жена послушала съпруга си и, като не се вслушала в Божието предупреждение, заченала същата нощ и след определеното време родила момче. Но споменът за ужасен сън не я пусна, така че заедно със съпруга си решиха да се отърват от детето, предавайки го на волята на съдбата. Родителите на Юда направиха кутия, поставиха я, поставиха бебето в нея и го хвърлиха в езерото Генисарет. Срещу родното им село имаше малък остров, където овчарите пасяха овцете си през зимата. Течението донесе кутията с бебето на този остров. Овчарите го извадили от водата, нахранили го с овче мляко и го дали на една жена да нахрани завареното. Именно тя кръсти момченцето Юда. Когато детето порасна малко, пастирите го взеха от кърмачката и го заведоха в Искария, за да го дадат на някого за отглеждане. Тук те срещнаха истинския баща на Юда, Ровел, и, без да знаят, че това е собственият му син, го заведоха в къщата си. Родителите, скърбящи за сина си, хвърлен във водата, се влюбиха в Юда, който също беше много красив на лице. Скоро им се родил още един син, но Юда започнал да ревнува от по-малкия си брат, страхувайки се да не загуби наследството си. Започна постоянно да го обижда, да го бие, все повече и повечеподхранван от злоба и завист. Накрая един ден, когато родителите му не били вкъщи, той убил брат си, като хвърлил камък по него. Уплашен от последствията, Юда избягал на острова, където бил хранен, и тук постъпил на служба в къщата на знатен грък. Снахата на собственика била прелъстена от красотата на Юда. Той влезе в прелюбодеяние с нея, а след това, когато всичко беше открито, той уби своя покровител и избяга в Йерусалим. Жаден за власт и богатство, Юда бил отведен в двореца на Ирод, който се влюбил в него заради неговата сръчност и красив външен вид. Юда става управител на двореца и се разпорежда с царската хазна. Родителите, без да знаят, че той е убил брат си, бяха много тъжни за изчезналия си син. Много години по-късно Ровел и съпругата му се преместили в Йерусалим и купили къща с великолепна градина до двореца на Ирод. В тази градина цъфтяха красиви уханни цветя. Юда се зае да ги ограби произволно, без да очаква, че той, царски човек, може да получи отказ. Собственикът на градината се възмути от подобно безсрамие. Тогава арогантният и горд Юда грабнал един камък, без да осъзнава, че е вдигнал ръка срещу собствения си баща, и го убил. Цар Ирод беше изключително възмутен от постъпката на Юда, но тъй като прибягна до закрилата на ходатаи, той му прости за убийството, като заповяда, в изпълнение на закона, да се ожени за вдовицата на убития. Така Юда влезе в кръвосмесителна връзка със собствената си майка, която имаше дете от него. След известно време Юда научи с ужас, че е женен за собствената си майка. След това, като чу, че Христос учи в околностите на Йерусалим, призовавайки грешниците към покаяние, Юда се присъедини към Него, за да се покаят. Христос го приел в числото на Своите ученици и го поставил ковчежник и управител на всички апостоли. Виждайки Юда, Христос веднага разбра, че той е зъл и порочен човек, но го прие с голяма радост,да излекува душата си. Христос само веднъж, по време на Тайната вечеря, намекна на учениците Си какъв всъщност е Юда. И самите апостоли никога не роптаеха за това, което правеше Юда, и никога не се оплакваха от него на Христос, въпреки че виждаха много от неговите непокорства или безчинства. Тогава Юда беше брат на апостолите и ученик на Христос и Христос изми краката му, както и на другите апостоли. Господ даде шанс на Юда да се покае и промени, но той не се възползва от него. Той, както всички евреи от онова време, очакваше идването на Месията, вярвайки, че това ще бъде могъщ земен цар, и затова с помощта на придобитите пари се надяваше да стане важен придворен в бъдеще. Когато Юда разбра, че Христос няма да бъде владетел на земното царство, любовта му се превърна в омраза и започна да расте от ден на ден. Юда не вярваше, че Исус е Христос, Спасителят на света. Той Го предаде на юдеите за тридесет сребърника, като им каза да вземат под стража Този, когото той ще целуне. Виждайки какви ужасни страдания е претърпял Христос, Юда върнал парите на евреите, но поради огрубяването на душата си не се покаял, въпреки че Господ чакал неговото покаяние, дори когато бил на кръста. Юда не дойде на Кръста. В отчаяние от несбъднати надежди, унизен от незначителното заплащане за предателството на Спасителя, и това беше плащането за смъртта на роб, а не големите пари, на които Юда разчиташе, той излезе извън града, слезе в клисурата и там реши да се самоубие. Бог не позволи на Юда да направи каквото иска, т.е. прави първите си опити за самоубийство неуспешни. Бог, тъй като не помни злото, не позволи на Юда да умре, очаквайки го да се покае, като разбойник или блудница. Бог, като бил милостив към него, заповядал на клона, на който се обесил, да се поклони. Но Юда, поробен от злото, си уреди място по-високо, скъси примката иотново се втурна надолу. Бог отново огъна клона, не позволявайки на грешника да умре без покаяние. Едва на третия път Юда успява да изпълни присъдата си. Така Юда Искариот, ненаситен от злото, хвърли от третата степен на височина своето нечисто тяло, три пъти осквернено от смъртен грях: убийството на баща му, прелюбодейството с майка му и убийството на брат му. И така, след предателството брат на дявола, ученик на дневника, бидейки апостол и ставайки един от дяволите, Юда като че ли се откъсна и отпадна от частта на Господа и апостолите, падайки в подземния свят на ада.