§ 1. Полицейско правоотношение: понятие, характеристики
Общи черти на полицейските взаимоотношения. Полицейската правна норма съдържа модел на полицейско правоотношение. Веднага след като нормата влезе в сила, съдържащата се в нея „правна енергия“ се насочва в две основни посоки: на един субект се възлагат задължения, на другия се предоставят права. Моделът се трансформира в индивидуални полицейски отношения.
Полицейското правоотношение е обществено отношение, регулирано от нормите на полицейското право, което се развива в областта на полицейската дейност. Именно полицейските отношения свидетелстват за превръщането на едно задължение в акт на конкретно поведение. В това правоотношение нормите и принципите на полицейското право получават своето реално съществуване в поведението на гражданите, дейността на организации, държавни органи и длъжностни лица. Полицейските правоотношения са вид административно-правни (управленски) отношения със свои собствени характеристики. Но тъй като тези правоотношения имат общи черти, присъщи на всички останали правоотношения, ще говорим накратко за тях.
1. Полицейско правоотношение е такова отношение, което възниква в резултат на въздействието на нормите на полицейското право върху поведението на хората. Задължавайки един и овластявайки друг субект, върховенството на полицейското право установява връзка между тях. Известният учен-юрист С. Ф. Кечекян отбелязва: „Правоотношението е норма на правото в своето действие, в своето
Глава 4
изпълнение"1. Тази преценка е напълно приложима към полицейските отношения. Наистина чрез полицейските правоотношения се осъществяват полицейски правни норми, транслирани в поведението на хората. И така, правоотношението (правоотношението) между инспектора на КАТ и водача на моторно превозно средство, което често възниква наградските улици е възможно само защото е предвидено от полицейските разпоредби, съдържащи се във Федералния закон за безопасност на движението по пътищата и в Правилника за движение по пътищата на България. В полицейското право, както и в другите подотрасли на административното право (както и в правото изобщо), важи принципът: има норма на полицейското право - възниква полицейско правоотношение, ако няма такава норма - няма съответстващо правоотношение.
За разлика от други норми на административното право, полицейските правни норми, както беше посочено по-горе, са по-подробни и категорични, тъй като тяхното прилагане засяга правата и свободите на гражданите. Следователно полицейските правоотношения се характеризират и с по-голяма определеност в поведението на самите участници в тях.
2. Връзката с полицията е двупосочна комуникация. Ако нормата на полицейското право предоставя определено субективно право на един субект на правоотношението, то тя налага правно задължение на друг субект. Това задължение съответства на субективното право на друг субект и, обратно, всяко правно задължение съответства на субективното право на друг субект. Например, правото на районния полицейски служител да получава обяснения, сведения, удостоверения от граждани и длъжностни лица, необходими във връзка с изпълнение на служебните задължения на полицейския служител, съответства (съответства) на задължението на последния да предоставя такава информация.
В едно полицейско правоотношение, както във всяко друго, на упълномощено лице винаги се противопоставя задължено лице, било то гражданин, организация, предприятие, държавен орган. И двете права и задължения образуват единство в полицейските отношения. Именно заради единството на властта
' Кечекян С.Ф.Правни отношения в социалистическото общество. М., 1958. С.19.
Част I. Догма на полицейското право
Правомощията и съответните задължения, с които страните (лицата) са натоварени, те са взаимосвързани, са субект на полицейското правоотношение.
3. Връзката между лицата, възникваща въз основа на полицейското право, се поддържа (гарантира) от принудителната сила на държавата. Така например чл. 2 от Правилата за движение по пътищата България забранява на водача да управлява, ако изправната спирачна система е неизправна. Ако водачът спазва тази забрана, тогава между него и службата на КАТ, която контролира движението, се установяват регулаторни (нормални) правоотношения. Ако водачът наруши тази забрана, тогава служителят на КАТ, извършващ технически преглед, може да попречи на автомобила да се използва, т.е. приложи мярка за пряка административна принуда. С други думи, нормите на полицейското право, влияещи върху поведението на водачите на моторни превозни средства, са предназначени да придадат на регулираните отношения яснота, формална сигурност и задължителност в съответствие с интересите на обществото. Тези отношения са снабдени с държавна защита срещу незаконни посегателства върху тяхното изменение.
4. Полицейско правоотношение е правоотношение между лица, което е повече или по-малко индивидуализирано. Тази индивидуализация се проявява по различни начини. В някои случаи има двустранна индивидуализация, когато субектите на правоотношението са поименно определени, т.е. наричани със собственото си име (фамилия) или името на организацията. Например, това е правна връзка между гражданин, който закупува оръжие, и орган на вътрешните работи, който разглежда писмено заявление от гражданин и взема решение за издаване на лиценз запридобиване на оръжие.
1 Виж: Алексеев С.С. Проблеми на теорията на правото. Т.1. С. 137. 92
Глава 4
5. Полицейското правоотношение е публичноправно отношение. Публичноправният характер на тези отношения се определя от редица точки. Първо, субектите на полицейската дейност (органите на Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност, данъчната полиция и др.) Изпълняват функции, свързани преди всичко с интересите на цялото общество и държавата. Тяхната дейност е насочена към опазване на обществения ред, осигуряване на националната (обществената) сигурност и благоустройството, защита на конституционните права и свободи на гражданите. На второ място, публичноправният характер на полицейските правоотношения се проявява, когато тези отношения се развиват между гражданите. В рамките на тези отношения всеки гражданин е длъжен да зачита правата и интересите на всички останали граждани. Нещо повече, „всички останали” му се противопоставят като цяло, като част от обществото.
Полицейските отношения включват обекта на взаимоотношенията. Няма безобектни отношения. Обектът на полицейското правоотношение трябва да се разбира като това, към което е насочено това правоотношение, а то е насочено към определени „облаги“, които включват обществения ред, обществената и лична сигурност, благоустройството, правата и свободите на гражданите и др. Обектът на полицейските отношения не е поведението, а нещо, около което се формира това поведение. Така например полицейските правоотношения, които се развиват между гражданин и полицейска агенция, могат да бъдат насочени към поведението на тези страни по отношение на получаването на паспорт от гражданин. Обектът на полицейското правоотношение има голям
Част I. Догма на полицейското право
значение в теорията на полицейското право, тъй като „само тойобосновава наличието на правоотношение.
Това са общите черти на полицейските правоотношения, които ги сближават с другите административно-правни отношения и изобщо с правоотношенията. Тези взаимоотношения обаче се различават от другите и имат свои собствени характеристики.
Защитните правоотношения като цяло носят двойно функционално натоварване. В рамките на тези правоотношения има специални субекти - правоприлагащи органи (съд, прокуратура, полиция, нотариуси), които охраняват закона, защитават обществото и конкретни граждани от незаконни посегателства на явни и потенциални нарушители. В същото време в рамките на тези правоотношения се осигурява законосъобразното поведение на гражданите и организациите.
1 Виж: Шершеневич Г.Ф. Обща теория на правото. Брой Z. P.588. Вижте също: Петров Г.И. Съветски административно-правни отношения. Л., 1972. С.85-90.
Глава 4
Друга особеност на полицейските правоотношения е, че те се развиват в сферата на полицейската дейност. Техен субект може да бъде не който и да е правоприлагащ орган (съд, прокуратура), а полицейски орган, който осъществява само присъщите му действия, а именно: надзор и административна принуда. Особена роля играят действията, свързани с използването на пряка административна принуда (мерки за защита) срещу граждани и организации в рамките на полицейските правоотношения. Този вид административна принуда се осъществява от полицията с помощта на собствен апарат, без прибягване до други административни органи, както правят съдът и прокуратурата, и се осъществява пряко и незабавно. Например, полицията, по нареждане на кметството на Москва, може да използва собствени средства, за да предотврати движението на превозни средства по улица Тверская впразници и го предоставят изключително за пешеходци.
Прилагането на пряка административна принуда включва използването на специални средства и огнестрелно оръжие от полицията в случаите и по реда, определени от Закона за полицията и други нормативни актове. Следователно, в рамките на полицейските правоотношения, полицейските органи (Министерство на вътрешните работи, FSB, FSO и др.) Използват специални средства и огнестрелни оръжия, когато нарушителите оказват съпротива, особено въоръжена съпротива.
1 Виж: Стайнов П., Ангелов А. Административно право НРБ. P.353.
2 Унгарско административно право. P.480. Вижте също: Solovey Yu.P. Правна уредба на дейността на полицията в България. С. 185.
Част I. Догма на полицейското право
Особеностите на полицейските правоотношения включват осъществяването в техните рамки на административна (полицейска) юрисдикция, т.е. прилагането на административни наказания: глоба, административен арест, лишаване от специални права и др. - на лица, извършили административно нарушение.
Като цяло в полицейските правоотношения се прилагат всички специални методи на полицейска дейност: административен надзор, административна принуда, събиране на полицейска информация, лицензиране и др. В следствие
1 Виж: Kulisher A.M. Върховенство на закона и административна принуда. - Правни бележки. 1911. № 7. S.17, 33.
2 Виж: Шергин А.П. административна юрисдикция. стр.17.
Глава 4
с това полицейските правоотношения се обособяват на: надзорно-полицейски, административно-принудителни, административно-деликтни, разрешителни, оперативно-издирвателни и др.
Полицейски отношения, като разнообразиеадминистративните правоотношения са "властнически отношения" от особен вид. Това е друга особеност на разглежданите правоотношения. В държавно-административните отношения фактът на преобладаване на правомощията на едната страна по отношение на другата е постоянен, произтичащ от същността на подчинените държавно-служебни отношения. Що се отнася до основните полицейски правоотношения „полицейски органи – граждани”, „полицейски органи – организации”, те са предимно общорегулаторни и охранителни отношения. В такива правоотношения няма подчинение на едната страна спрямо другата; това не е „властно отношение“, тук няма подчинение, въпреки че „авторитетът е там“. Властническите отношения тук се формират в момента на възникване на конкретно охранително правоотношение, т.е. по време на извършване на престъпление, отклонение от върховенството на закона, появата на заплаха за обществената безопасност. С други думи, възниква особен вид полицейско правоотношение - властови правоотношение, изразяващо се в едностранно прилагане на административни принудителни мерки от полицейския орган. Това е „външна” принуда, която за разлика от „вътрешната организационна” принуда е характерна за държавно-административните отношения, прилагани спрямо лица, които не са в служебно подчинение на полицейските органи. Така за държавно-административните отношения белегът за подчинение на едната страна на другата е атрибутивен. В полицейските правоотношения този знак е валиден, когато възниква група от специални юридически факти: нарушение, отклонение от върховенството на закона, ситуация на заплаха за обществената безопасност.
Полицейските правоотношения имат още една особеност: те могат да се развиват между граждани по примера на семейни и гражданскоправни отношения. Но във връзка сТъй като тази функция се нуждае от по-подробен анализ, тя ще бъде разгледана отделно в последния параграф на тази глава.