§ 110. ПЛАН И ПРОФИЛ НА ЛИНИЯТА НА МЕТРОТО
Планът на линиите на метротосе определя от градоустройственото развитие, което определя както местоположението на станциите, така и посоката на преминаващите тунели; при плитко полагане линиите обикновено се разполагат по протежение на основните транспортни пътища на града. При дълбоко полагане, когато посоката на линията не зависи от градското развитие, планът на линията се определя само от местоположението на станциите. Тунелите между гарите са положени в най-късата посока; за конюгиране на прави линии се въвеждат извити участъци от пътя (фиг. 386).

Стойностите на радиусите на кривите са ограничени от условията на работа на линиите на метрото. Най-малкият допустим радиус на основните линии на метрото в Съветския съюз е 500 м, което осигурява плавно движение на влаковете по завоите. (В трудни случаи радиусът се намалява до 300 m) На сервизни и паркови коловози, по които се движат празни влакове, се допуска значително намаляване на радиуса на кривите.
На главните релси на чуждестранните метрото се срещат следните радиуси на кривите: в Лондон - 100 м, Мадрид - 90, Берлин - 65, Париж - 40, във Филаделфия - 32 м. При такива радиуси на кривите пътниците усещат доста резки удари при завиване. За плавен преход от прави участъци на пътя към криви са подредени преходни криви (фиг. 387,aиb).

Въвеждането на преходни криви се счита за задължително за радиуси от 1400 m или по-малко. Дължините на преходните криви се изчисляват, като се вземат предвид скоростите по кривите, получени въз основа на изчисленията на сцеплението 1 .
При свързване на две криви на главните коловози без преходни криви дължината на правата вложка се приема най-малко 20 m.
Подземните метростанции на Съветския съюз обикновено са разположени на прави участъци от пистата и само в някои случаи е разрешеноразположението на плитки подземни и наземни станции на криви с радиус най-малко 800 m.
Станциите на чуждестранните метростанции много често са разположени на извити участъци от трасето с радиуси много по-малки от 800 m.
Профилът на линиите на метротосе определя в зависимост от хидрогеоложките и геоложките условия по трасето на линията, начина на изграждане на тунела и експлоатационните изисквания.
Метролиниите обикновено се разполагат на дълбочина, която позволява работа по затворен начин с минимален покрив от скали над тунела и здрави скали в основата или по открит начин (с отваряне на повърхността) с минимална дебелина на засипката над тавана, съответстваща на дълбочината на замръзване на почвата.
С голяма дълбочина на полагане линиите на метрото се намират като правило в непропускливи скали; дебелината на тези скали в покрива трябва да бъде най-малко 4-6 m; при тези условия необходимостта от използване на сгъстен въздух по време на тунелиране отпада.
Експлоатационните изисквания при проектирането на профила на линията на метрото са разположението на станциите "на гърбицата" и изборът на подходящи надлъжни наклони. Разположението на станциите "на гърбицата" (фиг. 388а) е изгодно, тъй като при приближаване до гарата е по-лесно да намалите скоростта й, а при напускане на гарата (при слизане) можете да я увеличите по-бързо. В случаите на плитко полагане на метро линии и минимално засипване на таваните на тунелите, това изискване не винаги може да бъде изпълнено.
Наклоните на надлъжния профил на линиите на метрото са ограничени от конструктивните характеристики на подвижния състав и дренажа. Най-големият наклон за основните подлези на Съветския съюз е 0,040, най-малкият е 0,003.
В профила са разположени метростанции, катопо правило при наклон 0,003 и по изключение при наклон 0,005 или на равен терен.
В рамките на станциите не е разрешено свързването на елементите на надлъжния профил, поради което се приемат прави участъци от профила за станции, разположени на „гърбицата“, не по-малко от дължината на платформата за кацанеL, а за станциите, разположени, по изключение, „в ямата“, - не по-малко отL+ 20 m (фиг. 388,b).
Дължината на елемента на надлъжния профил на участъка от линията между гарите се приема не по-малко от изчислената дължина на влака. Конюгирането на съседни елементи на надлъжния профил се извършва с помощта на вертикални криви.
Волков В.П., Наумов С.Н., Пирожкова А.Н., Храпов В.Г. Тунели и метро