1.1.2. Основни международни режими за експортен контрол
Първият международен режим за контрол на износа възниква по инициатива на Съединените американски щати през 1949 г. като международна организация - Координационен комитет за контрол на износа (наричан по-нататък - COCOM (CoCom), от англ.
В началото на 90-те години на миналия век подходът на KOCOM за износ на стоки в страните от ОНД и Източна Европа значително се смекчи и през 1994 г. тази организация преустанови дейността си.
Между 1974 и 1995 г., когато периодът на политическо напрежение между Изтока и Запада приключи, бяха установени няколко международни режима за контрол на износа с цел укрепване на сигурността и доверието между държавите чрез сътрудничество в неразпространението на оръжия за масово унищожение, както и контрол върху разпространението на стоки и технологии с двойна употреба.
Стратегически членството на България в международни режими за контрол на износа е необходимо, за да се гарантира създаването на благоприятни условия за интегриране на националната икономика в системата на международните икономически отношения, установяване на равноправен и взаимноизгоден технологичен обмен с индустриализираните страни. Той също така дава възможност да се влияе пряко върху формирането на международните норми на поведение на световните високотехнологични пазари въз основа на нашите национални интереси и приоритети.
Концепцията за създаване на международни режими за контрол на износа е приета през 1983 г. на специална конференция, която дефинира международния режим като набор от формулирани или подразбиращи се принципи, норми, правила и процедури за вземане на решения, които въплъщават съгласуваната гледна точка на участващите държави по отношение на определена област на международните отношения.
Международните режими определят определени стандарти на поведение, коитопомогне на държавите да оценят взаимно намеренията и репутацията си; насърчават равнопоставения обмен на информация, като по този начин повишават предвидимостта на международното поведение.
Същността на режимите за неразпространение се състои от три основни аспекта - моралните убеждения на хората, политическите решения на правителствата, както и системата за проверка и общите гаранции. Моралното убеждение на хората, което се състои в недопустимостта на разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), е отразено в трите основни международни договора - Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия. Всеки от тях заявява като основен принцип, че "никой не трябва да притежава такъв тип оръжие или да се опитва да го придобие". Ако правителството на страната споделя това убеждение, се взема политическо решение за участие в разработването на съответните международни договори или конвенции или присъединяване към тях. Решението за присъединяване към договор (конвенция) е значително повлияно от третия аспект, а именно мненията на различни държави относно гарантирането на спазването на договора от другите участници. Структурата и процедурите за контрол на износа се определят както от степента на участие на всяка отделна държава в международните режими за неразпространение на ОМУ, така и от националните интереси на държавата в тази област на международно сътрудничество.
Настоящите международни режими за неразпространение са асоциации на държави, основани на взаимни споразумения за това как да се упражнява контрол върху износа на чувствителни стоки, свързани с разработването и производството на ОМУ и средствата за тяхната доставка. В момента има четири международни режима за контрол на износа.1.
Неформална организация, създадена 1971 - 1974 г. (комитетът е кръстен на своя първи председател, швейцареца Цангер). по член 3 от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (наричан по-нататък -
ДНЯО), (Москва, Вашингтон, Лондон 01.07.1968 г.), съгласно който всяка държава, страна по договора, се задължава да не предоставя ядрени материали и оборудване на никоя държава, ако тези материали и оборудване не са обхванати от гаранциите на Международната агенция за атомна енергия (наричана по-долу - МААЕ). Комитетът Цангер в разработения и одобрен списък на артикулите за ядрен износ (т.нар. „Тригерен списък“) определи онези материали и оборудване, чийто износ трябва да бъде предмет на ограничения.
Този режим обаче не обхваща държави, които по това време (70-те години) не са били членове на ДНЯО и в същото време са имали развита ядрена индустрия, активно търгуват с ядрени материали и оборудване, например Франция, Индия. Поради това през 1975 г. е създадена така наречената Група на ядрените доставчици (наричана по-нататък - NSG), която обединява основните доставчици и производители на ядрени материали, оборудване и технологии. През 1977 г. NSG прие насоки за изпълнение на ядрени доставки, които в допълнение към техния интегриран списък за ядрен износ, включваха редица други стоки, които подлежат на експортен контрол, като по този начин допълнително затегнаха системата за контрол на ядрения износ.
Комитетът Zangger и NSG постигнаха висока степен на взаимодействие и успешно се допълват взаимно в подобряването на принципите на контрола на износа на ядрена енергия и изясняването на приложимите списъци с артикули за ядрен износ.
България участва в работата и на двете организации от самото им създаване.Условията, процедурите за износ и контролните списъци, разработени от двата органа, са залегнали в съответните раздели на българското вътрешно законодателство. През 1992 г. България се присъедини към усъвършенствания режим за износ на NSG и заедно с други държави доставчици на ядрена енергия участва в работата по уточняване и актуализиране на контролните списъци, приети по международните режими. 2.
Режим за контрол на ракетните технологии
Функционирането на VA се осъществява чрез разработване и приемане на политически решения относно координирането на националната експортна политика на страните, участващи в VA, както и коригиране на списъците с оръжия, стоки и технологии с двойна употреба. Списъците се преразглеждат ежегодно и се приемат с консенсус.
4. Австралийска група
Австралийската група (наричана по-нататък AG) е създадена през 1985 г. като неформална асоциация на индустриализирани страни, чиято основна задача е да гарантира, че индустрията на участващите страни не помага, умишлено или неумишлено, на държави, които се стремят да придобият химически и биологични оръжия. Сред страните, участващи в AG, са Австралия, Великобритания, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. България не е член на този режим за неразпространение, но обмисля присъединяване към AG.
Този международен режим, който се основава на Конвенцията за химическите оръжия (наричана по-долу CWC) и Конвенцията за биологичните оръжия (наричана по-долу BWC), има за цел да предотврати разпространението на химически и биологични оръжия. В рамките на AG се обменя информация и се изготвят списъци с химикали, микроорганизми и др. за държавите-членки, за да се установи контрол чрез мониторинг илицензиране на износа.