13.3. Изчисляване на БВП по метода на крайното използване
БВП е сумата от разходите на жителите за крайно потребление, бруто капиталообразуване и нетен износ.
Крайното потребление се отнася до използването на стоки и услуги за задоволяване на индивидуалните нужди на населението и колективните нужди на обществото като цяло.
Разходите за крайно потребление имат институционални единици в три сектора на икономиката: домакинства, държавни агенции и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата.
Изчисленията на БВП отчитат разходите за крайно потребление на резидентните домакинства (/*,) както на икономическата територия на страната, така и в чужбина. Те включват разходите за закупуване на продаваеми потребителски стоки и услуги от личните доходи, както и стойността на стоките и услугите, получени в натура като заплати или произведени от домакинствата за собствено потребление (селскостопански продукти от лични стопанства, услуги за живеене в собствено жилище). Разходите на домакинствата за покупка на жилище, стоки и услуги за производствени цели не се включват в крайното потребление.
Разходите за крайно потребление на публичните институции (P2) могат да бъдат разделени на две групи: •
разходите за колективни услуги (Р22) покриват разходите за непазарни услуги на бюджетни организации в областта на управлението, отбраната, сигурността, науката, опазването на околната среда и др.
Разходите за крайно потребление на публичните институции се приемат равни на текущите им разходи (включително потреблението на основен капитал) минус приходите от продажба на пазарни услуги (последните се третират като междинно потребление на сектора на домакинствата).
Разходи за крайно потребление на нетърговскидоставчиците на услуги за домакинствата (Ps) покриват стойността на непазарните услуги, предоставяни от тези институции, както и стойността на стоките и услугите, закупени от тях за разпространение на домакинствата. Приема се, че цената на непазарните услуги е равна на текущите разходи на организациите (включително потреблението на основен капитал) минус приходите от продажбата на пазарни услуги. Тази група разходи включва също разходите за културни и обществени услуги, предоставяни на служителите и техните семейства от подразделения на предприятия (ведомствени болници, домове за почивка, санаториуми, ведомствен жилищен фонд и др.). По дефиниция разходите на организации с нестопанска цел се третират като разходи за отделни стоки и услуги, предоставени на домакинствата.
Действителното крайно потребление се отнася до стойността на действително потребените стоки и услуги, независимо от източника на финансиране.
стойност на всички индивидуални стоки и услуги, закупени от резидентни домакинства (действително крайно потребление на домакинствата) Р1 + Р1Х + Рb\ •
стойност на колективните услуги, предоставяни от публичните институции на обществото като цяло (действително крайно потребление на публичните институции) P2T
За отделните сектори разходите за крайно потребление не са равни на действителното крайно потребление. За икономиката като цяло крайното потребление може да се изчисли по два начина: •
като сума от разходите за крайно потребление на всички сектори:
като сума от действителното крайно потребление на домакинствата и публичните институции:
Пример 13.3. През 1997 г. разходите за крайно потребление на домакинствата в България възлизат на 1277,4 трилиона рубли, а на държавните институции - 542,0 трилиона рубли. (от които наиндивидуални стоки и услуги 259,3 и колективни 282,7, организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата, 55,3 трилиона рубли). Да дефинираме следните показатели:
Крайни потребителски разходи за икономиката като цяло
+ 542,0 + 55,3 = 1874,7 трилиона рубли
Действително крайно потребление на домакинствата:
+ 259,3 + 55,3 = ! 592,0 трилиона рубли
Действително крайно потребление за икономиката като цяло:
+ 282,7 = 1874,7 трилиона рубли
В допълнение към разходите за крайно потребление, основните компоненти на крайното използване на БВП са бруто капиталообразуване и нетен износ на стоки и услуги. Бруто образуването на капитал обхваща следните три елемента: •
бруто образуване на основен капитал; •
увеличение на материалните запаси; •
нетно придобиване на стойност18.
Бруто образуването на основен капитал е инвестирането на средства от резидентни институционални единици в обекти на основен капитал с цел получаване на икономически ползи от използването им в производството през следващите периоди. Изразява се като увеличение на стойността на основния капитал на институционалните единици чрез придобиване (минус продажба) на нови и съществуващи дълготрайни активи. Като компоненти на брутното образуване на основен капитал също се считат разходите за подобряване на непроизведените материални активи и разходите, свързани с прехвърлянето на собствеността върху непроизведените активи. При изчисляване на бруто образуването на основен капитал базата е данните за обема на инвестициите в основен капитал, които се коригират, като се вземе предвид методологията на SNA.
Изменението на материалните запаси включва увеличение на запасите от суровини и материали, готова продукция, незавършено производство, стоки запрепродажба, държавни материални резерви.
Пример 13.4. За 1997 г. България има следните данни (трилиона рубли): бруто образуване на основен капитал (вкл. нетно придобиване на ценности) 502,0; промяна в материалните запаси 65.3. Бруто образуването на капитал е:
+ 65,3 = 567^3 трилиона рубли
Нетният износ на стоки и услуги е разликата между износа и вноса на стоки и услуги по вътрешни цени.
БВП по метода на крайното използване се изчислява като сбор от следните компоненти: •
крайно потребление на стоки и услуги, •
нетен износ на стоки и услуги.
Пример 13.5. През 1997 г. крайните потребителски разходи на България бяха
трилиона рубли, бруто капиталообразуване 567,3 трилиона рубли, износ на стоки и услуги 588,5 трилиона рубли, внос на стоки и услуги 521,9 трилиона рубли. Тези данни ни позволяват да изчислим БВП по метода на крайното потребление:
БВП \u003d 1874,7 + 567,3 + (588,5 - 521,9) \u003d 2508,6 трилиона рубли.
Статистическото несъответствие между произведения и използвания брутен вътрешен продукт може да възникне поради различия в източниците на данни и класификациите, използвани при изчисленията по различни методи, липса на необходима информация и други причини от обективно и субективно естество. Той служи като обща оценка на качеството на изчисленията, извършени в рамките на SNA.