13.3. Височинна система
Положението на точките на терена по височина се характеризира в системата на нормалните височини, чиято начална точка е нулата на Кронщадския футщок (Балтийска височинна система).
Нормалната височина H е свързана с геодезическата височина H чрез следната връзка
където е аномалията на височината (височината на квазигеоида над референтния елипсоид).
Височините на квазигеоида над общия земен или референтен елипсоид се изчисляват в съответствие с моделите на гравитационното поле на Земята, които са част от геодезическите параметри „Параметри на Земята“.
Данните за височините на квазигеоида над общоземния елипсоид PZ-90 и референтния елипсоид на Красовски са изобразени под формата на съответни карти. В равнинни райони грешката при определяне на излишните височини на квазигеоида при разстояния между тях от няколко десетки километра е не повече от няколко сантиметра. На топографски, земеустройствени и други карти (планове) се отбелязват нормалните височини на точки от земната повърхност. Въпреки това, когато се обозначава (пише) височината на точка, изчислена в балтийската система от височини, думата „нормална“ се пропуска. Също така нормалната височина на точка от земната повърхност в образователната и индустриалната литература се обозначава с главната латинска буква H без индекса ,.
13.4. Местни координатни системи
За поддържане на държавния поземлен кадастър, съставяне на земеустройствени карти (планове), определяне на координатите на границите на поземлени имоти и др., на територията на Българската федерация се използват местни координатни системи.
Местната координатна система е заложена на територията на гр.д.Локалната декартова координатна система е геодезическа координатна система в декартова равнина с локални мрежи на Гаусова проекция.По принцип аксиалният меридиан на местната координатна система може да не съвпада с който и да е аксиален меридиан на шестградусови зони. Ето защо в горната дефиниция на локалната координатна система е посочена проекцията на Гаус, а не проекцията на Гаус-Крюгер. При разработването на локални координатни системи се използват параметрите на елипсоида на Красовски.
В местните координатни системи се използва балтийската височинна система.Намаляването на линейните измервания в гаусова проекция с локална координатна мрежа и изчисляването на геодезичните височини се извършва с помощта на „Карта на квазигеоидните височини над елипсоида на Красовски“. Тази карта отговаря на държавната референтна система.
За основа на местните координатни системи може да се вземе координатната система SK-63, която обхваща територията на повечето субекти на България в няколко независими блока. В същото време, вместо блоково покритие на територията на страната, могат да се задават местни координатни системи на територията на кадастрален район или кадастрален район.
Използването на единна местна координатна система позволява недвусмислено и без допълнителни трансформации да поддържа Единния държавен регистър на земите.
Местните координатни системи имат имена. Наименованието на системата може да бъде нейният номер, равен например на кода (номера) на субекта на България или града, установен в съответствие с “Общобългарския класификатор на обектите на административно-териториално деление”.
Следните параметри на проекционната решетка на Гаус се задават във всяка локална координатна система:
ъгъл на въртенекоординатни оси на локалната система спрямо държавната система в локалната начална точка;
мащаб на локалната координатна система спрямо плоския правоъгълникгеодезически координатни системи SK-42 или SK-95;
височинаH0на повърхността (равнината), взета за референтна, на която са дадени измерванията и координатите в локалната система;
референтен елипсоид, към който се отнасят измерванията в локалната координатна система;
съответстващи формули за трансформация на плоски правоъгълни геодезически координати.
Наборът от тези параметри се нарича "ключ" на локалната координатна система. В локалната координатна система може да има една или повече Гаусови проекционни зони. В координатна система с няколко зони разстоянието между съседни аксиални меридиани (ширина на координатната зона) е 3°.
Условното начало X0, Y0 в локалните системи се присвоява така, че координатите в рамките на зоната да са положителни, а стойностите на абсцисата да нямат хиляди километри.
За всички локални координатни системи мащабът на изображението на аксиалния меридиан е равен на единица.
Всяка местна координатна система на територията на кадастралния район има тясна връзка с единната държавна система от плоски правоъгълни координати чрез съответните, предварително наименувани преходни ключове.
При промяна (прецизиране) на координатите на точките на геодезическите мрежи в държавната референтна система, ключовете се преизчисляват при условие на минимални промени в координатите на точките в локалната система.