16 Биологична обусловеност на онтогенезата на животинското поведение
Процесите, протичащи в хода на онтогенезата, показват в много отношения същите закономерности като процесите на филогенезата. За да се разбере същността на формирането на индивидуалното поведение, от първостепенно значение е фактът, че морфофункционалните трансформации, които характеризират еволюцията на животинския свят, играят еднакво важна роля в онтогенезата.
Тези заключения са от особено значение за разбирането на развитието на умствената дейност, ако си спомним, че вродената двигателна координация, инстинктивните движения са функция на екзосоматични органи и се определят от морфологични особености.
Важен фактор, който определя хода на онтогенезата, е степента на съзряване на животните. Способността за самостоятелно извършване на жизнени функции е изразена в много различна степен при различните новородени, което се дължи на различията във филогенетичното ниво и начина на живот. Това води до значителни различия в онтогенезата на поведението.
В още по-голяма степен разнообразието на онтогенезата в различните групи животни се определя от наличието или отсъствието на ларвни форми, понякога водещи напълно различен начин на живот от полово зрелите форми (възрастни). За формирането на психическо отражение в това отношение е много важно, че ларвните и имагиналните форми често се движат по различен начин и като цяло имат фундаментално различни двигателни способности. Достатъчно е да си припомним съответните разлики между жабата и поповата лъжица. В процеса на метаморфоза, която превръща ларвата в полово зрял индивид, настъпват най-сложните трансформации на поведението. Разликите в онтогенеза между гръбначните и безгръбначните животни са изключително големи. В последния етапите на ларвите са често срещани и в повечето случаи поведението на ларвата и възрастния е малко или дори никакво.общ.
Поради тази причина ще се въздържим от по-нататъшно представяне на подробна периодизация на развитието на умствената дейност. Ние вярваме, че най-подходящите и отразяващи етапи в онтогенезата на поведението са идентифицирането само на три основни периода: пренатален, ранен след раждане и ювенилен (игра).
Последният период, предхождащ пубертета, не се среща при всички животни, а само при тези, които се характеризират с игрова активност. Както ще бъде показано по-долу, тази дейност играе изключително важна роля в онтогенезата на висшите животни. Що се отнася до играта като критерий за умствено развитие, нека се позоваваме на изключителния изследовател на поведението на насекомите, носител на Нобелова награда, австрийския учен К. Фриш, който подчертава, че липсата на игра при насекомите и нейното присъствие при висшите гръбначни показва значителна разлика между тези групи животни и свидетелства за преобладаването на наследствени форми на поведение при първите и индивидуално придобиване на опит при вторите.
По подобен начин, очевидно, играта действа като крайъгълен камък в онтогенезата на поведението, по-подробно запознаване с което обаче ще започнем от началния, ембрионален период.
17 Психиката е общо понятие, което обединява множество субективни явления, изучавани от психологията като наука. Съществуват две различни философски разбирания за природата и проявлението на психиката: материалистично и идеалистично. Според първото разбиране психичните явления са свойство на високоорганизираната жива материя на самоуправление чрез развитие и самопознание (отражение).
В съответствие с идеалистичното разбиране на психиката в света съществуват не едно, а две начала: материалното и идеалното. Те са независими, вечни, не могат да бъдат сведени и не могат да бъдат извлечени един от друг. Взаимодействащив развитието си те все пак се развиват според собствените си закони. На всички етапи от своето развитие идеалното се отъждествява с психическото.
Според материалистическото разбиране психичните явления са възникнали в резултат на продължителна биологична еволюция на живата материя и в момента представляват най-високия резултат от развитието, постигнат от нея. Има доказателства, че вече най-простите живи същества - едноклетъчните - се характеризират с явления, близки до психиката, а именно: способността да реагират на промени във вътрешните състояния и външната активност на биологично значими стимули, както и паметта и способността за елементарно учене чрез пластични, адаптивни промени в поведението.
В представите на материалистите психическите явления възникват много по-късно от появата на живота на Земята. Отначало живата материя има само биологичните свойства на раздразнителност и самосъхранение, проявяващи се чрез механизмите на метаболизма с околната среда, собствения растеж и възпроизводство. По-късно, вече на ниво по-сложно организирани живи същества, към тях се добавя чувствителност и готовност за учене.
Първите признаци на живот на Земята се появяват преди 2-3 милиарда години, първо под формата на постепенно усложняващи се химични, органични съединения, а след това под формата на най-простите живи клетки. Те бележат началото на биологичната еволюция, свързана с присъщата способност на живите да развиват, възпроизвеждат, възпроизвеждат и предават придобити, генетично фиксирани свойства по наследство.
По-късно, в процеса на еволюционно самоусъвършенстване на живите същества, в техните организми се откроява специален орган, който поема функцията да управлява развитието, поведението и възпроизводството. Това е нервната система. Тъй като става по-сложен иподобрение (изолиране от други тъкани и органи, изолиране и диференциране на ганглийни структури, образуване на мозъка и гръбначния мозък, поява и развитие на мозъчната кора, първо древна, след това стара и нова, усложняване на връзките между централната нервна система и други органи на тялото) имаше развитие на поведенчески форми (активност) и наслояване (йерархизация) на нивата на психична регулация на живота: усещания, възприятие, памет, идеи, мислене , съзнание, отражение.
Подобряването на структурата и функциите на нервната система служи като основен източник на развитие на психиката. Механизмът на този процес, очевидно, е същият, с който е описана и представена еволюцията на живите същества: придобиването от тялото на нови свойства и органи в резултат на промени, настъпващи в генотипа; адаптиране към околната среда и оцеляване на онези същества, чиито свойства и органи (стари и новопридобити в резултат на мутации) се оказаха най-полезни по отношение на поддържането на живота, оцеляването и адаптацията.
Важен стимул за развитието беше усложняването на самите условия на живот, което изискваше промяна в структурата на тялото, появата на способността да отразява света, да го ориентира по-добре. Можем да кажем, че основната причина за подобряването на психиката е самата реалност: тя изисква живите същества да имат сложна нервна система и по-високи нива на умствено отражение. Такава е общата гледна точка за произхода и развитието на психиката, споделяна от материалистите.
Учените, склонни към идеалистичната философия, виждат нещата по различен начин. Според тях психиката не е свойство на живата материя и не е продукт на нейното развитие. То, подобно на материята, съществува вечно. Точно както при трансформацията на материала във времето, човек може да разграничи по-ниско и по-високоформи (затова такава трансформация се нарича развитие), в еволюцията на идеалното (умственото) могат да се отбележат неговите елементарни и най-прости форми, да се определят собствените му закони и движещи сили на развитие.
В материалистическото разбиране психиката се появява внезапно на определен етап от развитието на живата материя и това е слабостта на материалистичната гледна точка. Тя се изправя пред много други трудноразрешими въпроси, когато трябва да обясни връзките и зависимостите на екстрасенса от материала. Това е психофизиологичен проблем, чиято същност е да се обясни зависимостта на психичните и физиологичните процеси един от друг. Това е и дефиницията на анатомичния и физиологичния субстрат на такива идеални явления като личното значение и значение на езиковите форми, ума и съзнанието, волята и отражението и др.
В същото време има много факти, които категорично свидетелстват за зависимостта, която съществува между мозъчните и психологическите процеси, материалните и идеалните състояния. Това говори за силните връзки, които съществуват между идеалното и материалното, е силен аргумент в полза на материализма, но, разбира се, няма доказателство, че развитието на материалното причинно определя появата и формирането на идеалното.
От друга страна, идеализмът, макар да утвърждава независимостта на идеала от материала, изглежда заобикаля тези проблеми, но също така се оказва в задънена улица, когато е необходимо да се обяснят научно фактите, на които се основава материалистичната гледна точка. На първо място, това се отнася до очевидните доказателства, натрупани от съвременната биология, медицина, психология и психофизиология, за връзката между психичните процеси и физическите състояния на човека и работата на неговия мозък.
Товаконфликтът е довел до факта, че нито една от обсъжданите философски позиции не успява да надделее над другата. Но, за щастие, психологията като специфична наука, която извлича факти, изгражда свои собствени теории въз основа на тях и обяснява човешкото поведение, а не само неговите психични явления, може да съществува и да се развива по-нататък, без да чака окончателното решение на този философски проблем. Имайки това предвид, в тази глава ще представим и двете гледни точки за процеса на развитие на психиката: материалистическа и идеалистична.