§ 2. Предмет на доказване и граници на доказване
Предметът на доказване е набор от обстоятелства, които трябва да бъдат установени за правилното разрешаване на наказателно дело. Той включва обстоятелствата, чието установяване трябва да стане в процеса на доказване по всяко наказателно дело (чл.
Предметът на доказване е от методическо значение за разследващите органи и съда, което им позволява да извършват доказването целенасочено, без да се разсейват от факти и обстоятелства, които нямат значение за наказателното дело. Има значение за всички останали субекти на наказателния процес. Въз основа на релевантните факти и обстоятелства те могат да защитават своите законни интереси в наказателния процес, да защитават правата, нарушени от престъплението, да правят молби, да подават жалби и т.н. В съответствие с част 1 на чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс по време на производство на разследване, предварително разследване и гледане на наказателно дело в съда, следните обстоятелства подлежат на доказване:
Раздел I. Общи положения
1. Събитието на престъплението (време, място, метод и други обстоятелства на извършване на престъплението), т.е. обществено опасно деяние (или липса на такова), предвидено в Наказателния кодекс на България. Събитието на престъплението е доста сложно понятие, включващо времето, мястото, метода и други обстоятелства на извършване на престъпление (клауза 1, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). Степента на конкретизация на престъпното събитие във времето и пространството в процеса на доказване за различните наказателни дела не е еднаква. В някои случаи събитието на престъплението трябва да се установи с точност, измерена в минути и сантиметри, а в други е достатъчно да се установи денят на извършване на престъплението и населеното място, където е извършено.
При характеризиране на събитието на престъплението законът включва и способа на извършването му. Начинът на извършване на престъплението еорганизирана последователност от действия, водещи до престъпен резултат. Познаването на начина на извършване на престъплението в някои случаи е необходимо за правилната му квалификация, в други - за установяване на обстоятелства, утежняващи наказанието.
Списъкът на обстоятелствата, изброени в параграф 1 на част 1 на чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс, е открито. Законът предвижда освен мястото, времето и способа на извършване на престъплението да се доказват и други обстоятелства, които формират събитието на престъплението. Те могат да се отнасят до характера на престъпните деяния, последващите действия за прикриване на следите от престъплението, т.е. да се отнасят до целия набор от обстоятелства, които определят обществената опасност на престъплението и неговите последици.
2. Вината на дадено лице при извършване на престъпление, формата на неговата вина и мотивите (клауза 1, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). Съгласно това изискване на закона в процеса на доказване трябва да се установи лицето, извършило престъплението, неговата вина за извършеното престъпление, формата на вината и подбудите.
Идентификацията на лицето, извършило престъплението, включва изясняване с надеждност на данните, доказващи неговата самоличност: фамилия, собствено име, бащино име, дата и място на раждане, месторабота и др. В същото време обстоятелствата, характеризиращи обвиняемия като субект на конкретно престъпление, също подлежат на доказване: достигане на възрастта за наказателна отговорност, вменяемост, заемане на определена длъжност, принадлежност към специален субект и др.
Наред с установяването на лицето, извършило престъплението, наличието на умисъл или непредпазливост в действията му, подлежат на доказване и конкретните форми, в които те са осъществени. В случай на умишлено извършване на престъпление мотивът и целта на престъплението подлежат на доказване, без което е невъзможно правилно да се квалифицира престъплението,наложи на обвиняемия съответно наказание.
Мотивът за престъплението е включен в кръга от обстоятелства, подлежащи на доказване по всяко наказателно дело, независимо дали е
Глава VIII. Доказателства и доказателства (общи положения) _____________________157
дали е част от съответното престъпление или не. Тази позиция се подкрепя и от съдебната практика.
Законът не посочва целта на престъплението сред подлежащите на доказване обстоятелства. За разлика от мотива, целта на престъплението е резултатът, който престъпникът цели да постигне. Ако мотивът е подбуда, то целта е желаният конкретен резултат от престъпната дейност. Обикновено целта се вижда от самото естество на умишлено извършеното деяние. Ако това не може да стане, трябва да се докаже целта.
3. Обстоятелства, характеризиращи личността на обвиняемия (клауза 3, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). На първо място, те включват обстоятелства, смекчаващи или утежняващи наказанието. Законодателят остави отворен списъка с обстоятелства, смекчаващи наказанието (чл. 61 от Наказателния кодекс). Обстоятелствата, предвидени в закона, които утежняват наказанието, не подлежат на разширително тълкуване (член 63 от Наказателния кодекс).
На доказване подлежат и обстоятелствата, свидетелстващи за необходимостта: налагане на по-леко наказание на виновния от предвиденото за това деяние (чл. 64 от Наказателния кодекс); прилагането на условна присъда спрямо виновния (чл. 73 от Наказателния кодекс); освобождаване на извършителя от наказателна отговорност (чл. 75-78 от Наказателния кодекс); освобождаване на лице от наказание поради болест (член 81 от Наказателния кодекс); отлагане на изтърпяване на присъда (чл. 82 от Наказателния кодекс).
Други обстоятелства, характеризиращи личността на обвиняемия и също подлежащи на доказване, включват по-специално семейното положение на обвиняемия, отношението му към обществения дълг,поведение вкъщи и др.
Всички тези обстоятелства са извън състава на престъплението. Установяването им в процеса на доказване е необходимо, за да се осигури индивидуализацията на наказателната отговорност, прилагането на принципа на справедливост на наказанието.
4. Естеството и степента на вредите, причинени от престъплението (клауза 4, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). Тази група обстоятелства включва тези, чието познаване е необходимо, за да се направи заключение за наличието или липсата на вреда, причинена от престъплението (включително нейния характер и размер). Тези обстоятелства включват: наличието на действие, причинило вреда; наличието на причинно-следствена връзка между посоченото действие и причинената вреда; извършването на това действие от обвиняемия; предвиждане на обвиняемия за последиците от действията му, свързани с увреждане.
Доказването на тези обстоятелства позволява да се извърши правилна наказателно-правна квалификация на деянията на обвиняемия, да се прецени обществената опасност на деянието му, да се наложи съразмерно наказание.
БВССССР 1965 № 2 S 32
ния, предприемат подходящи мерки за гарантиране на законните интереси на жертвите.
В случай на престъпление, причиняващо увреждане на здравето на жертвата, в процеса на доказване трябва да се установи степента на тежестта на вредата, настъпилите последици, включително степента на психично разстройство, ако има такова1, както и разходите, изразходвани за грижи, лечение и др.
В случаите на престъпления, довели до увреждане на имущество, обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани, трябва да включват по-специално реалната стойност на откраднатото имущество (изчислена по съществуващите ставки), фактори, характеризиращи субективната стойност на това имущество за жертвата, както и последиците (които са настъпили или могат да настъпят).
При определяне на размера на обезщетението за морални вреди, причинени от престъпление, трябва да се вземе предвид естеството на страданието, причинено на жертвата, степента на вина на обвиняемия, неговото финансово състояние и други обстоятелства.
5. Обстоятелства, изключващи престъпността и наказуемостта на деянието (клауза 5, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). В някои случаи деянието може външно да прилича на престъпление, но наличието на определени обстоятелства го лишава от признаците на престъпление. Наказателният кодекс на България предвижда шест обстоятелства, изключващи наказуемостта на деянието: необходима отбрана, причиняване на вреда при задържане на лице, извършило престъпление, крайна необходимост, физическа или психическа принуда, разумен риск, изпълнение на заповед или заповед. Социално-правният характер на изброените обстоятелства е такъв, че те не само изключват наказуемостта на деянието, но и правят съответното деяние правомерно, обществено полезно.
6. Обстоятелства, смекчаващи и утежняващи наказанието (клауза 6, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). Тези обстоятелства са посочени в наказателния закон. Те характеризират престъплението, извършено от виновния, неговата личност и следователно могат да повлияят върху вида и размера на наложеното наказание. Обстоятелствата, смекчаващи наказанието, са регламентирани в част 1 на чл. 61 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Техният списък не е изчерпателен и в хода на наказателното производство е възможно да се установят и други обстоятелства, непосочени в част 1 на чл. 61 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което при определяне на присъдата трябва да се вземе предвид като смекчаващо наказание. Списъкът на утежняващите обстоятелства, даден в част 1 на чл. 63 от Наказателния кодекс на Руската федерация е изчерпателен и не подлежи на разширително тълкуване.
„ВВС на РСФСР 1977 № 1 С 3
- Сборник решения на пленумите по граждански дела С 306, ВВС 1996 г. № 7 С 7
Глава VIII. Доказателства и доказателства (общи положения) ___________________ 159
Ако е налице обстоятелството, посочено в част 1 на чл. 61 и в част 1 на чл. 63 от Наказателния кодекс на Руската федерация, предвиден в съответния член от специалната част на Наказателния кодекс като признак на престъпление, той сам по себе си не може да бъде взет отново предвид при постановяване на присъдата.
7. Обстоятелства, които могат да доведат до освобождаване от наказателна отговорност и наказание (клауза 7, част 1, член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс). Трябва да се научи, че наказателното право прави разлика между освобождаване от наказателна отговорност (глава 11 от Наказателния кодекс на Руската федерация) и освобождаване от наказание (глава 12 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Има пет вида освобождаване от наказателна отговорност: във връзка с деятелно разкаяние на лицето, извършило престъплението; във връзка с помирението на лицето, извършило престъплението, с жертвата; във връзка с промяна на ситуацията; във връзка с изтичане на давността; във връзка с амнистията, както и шест вида освобождаване от наказание: условно предсрочно освобождаване; замяна на неизтърпяната част от наказанието с по-леко наказание; поради заболяване; отлагане на наказанието за бременни жени с малки деца; във връзка с изтичане на давността за осъдителна присъда; поради помилване. Всеки вид освобождаване от наказателна отговорност и наказание съответства на установяването на определени обстоятелства.
В съответствие със закона предметът на доказване включва и обстоятелствата, допринесли за извършването на престъплението, които подлежат на идентифициране (част 2 на член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Отчитайки допълнителното значение на обстоятелствата, допринесли за извършване на престъплението, във връзка с обстоятелствата, изброени в част 1 на чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс законодателят установява необходимостта от идентифицирането им, а не от доказването чрездоказателства.
Сред обстоятелствата, включени в предмета на доказване по наказателно дело (член 73 от Наказателно-процесуалния кодекс), е обичайно да се отделят тези, чиято съвкупност формира така наречения основен факт. Основният факт включва събитието на престъплението, лицето, което е извършило престъплението, вината на това лице. Тя е в основата на предмета на доказване. Съвкупността от тези обстоятелства е основният въпрос, който се решава по време на предварителното разследване и съдебното следствие. Изборът в предмета на доказване на обстоятелствата, които съставляват основния факт, е от практическо значение, което ви позволява рационално да изградите процеса на доказване, да определите сред обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани, тези, които трябва да бъдат установени на първо място. Концепцията за основния факт се използва по-специално при събирането, проверката и оценката на преки и косвени доказателства.
Извън обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съществуват т. нар. странични факти (понякога ги наричат междинни, доказателствени), които имат отношение към делото и подлежат на установяване. Странични факти пряко или косвено (чрез други странични факти)
Раздел I. Общи положения
Глава VIII. Доказателства и доказателства (общи положения) 161
Граници на доказване - съвкупност от доказателства, достатъчна за надеждно установяване на всички обстоятелства, които трябва да бъдат доказани. Ако субектът определя крайната цел на доказването - обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани в наказателно дело, тогава границите очертават съвкупността от доказателства, които са необходими за доказване на тези обстоятелства.